Решение № 547 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 940/2009 г.

Решение № 547 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 940/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 3.04.2009 г. с № 95 по в. гр. дело № 59/2009 г., с което е оставено в сила решение № 16 от 27.11.2008 г. по гр. -дело № 817/2008 г. на С. районен съд за признаване за установено на основание чл. 67 ЗС по отношение на П. П. М. от гр. С., ул. "Б" № 31, ет. 1, ап. 2, че прехвърленото в негова полза на 12.09.1995 г. с н. акт за покупко-продажба № 54, т. ХV, дело № 4425/1995 г. от "А" ЕООД със седалище в гр. С. и представлявано от Д. К. право на строеж върху 143 кв. м., което включва правото да построи един апартамент № Б на терасовиден етаж със застроена площ от 114.14 кв. м., състоящ се от дневна с бокс, две спални, две бани с тоалетни, антре и две тераси, заедно с мазе № 10 с площ от 9.15 кв. м. и 28.86 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, е погасено по давност като неупражнено в продължение на 5 години в полза на собствениците на земята К. Д. К. от гр. С., ул. "Г" № 7* от гр. С., ул. "П" № 1, вх. В, ап. 36; М. Н. С. от гр. С., кв. "Т" бл. 57, вх. А, ет. 15, ап. 89 и Д. Д. В. със същия адрес. Недоволен от въззивното решение е касаторът П. П. М. от гр. Г., представляван от адвокат С от АК С. З., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 1, пр. 1 и 2 ГПК във връзка с чл. 67 ЗС и чл. 124, ал. 4 ГПК. Процесуалният представител адвокат П от Софийската адвокатска колегия поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски. От ответниците по касация К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., всички от гр. С., представлявани от адвокат П от АК- С. З. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и писмена защита със становище за неоснователност. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че ищците са собственици на дворно място, представляващо УПИ ХIII-3496, 3499 в кв. 58 по плана на гр. С., находяща се на ул. "Х" № 1* както и че с договор от 19.06.1995 г. както е по нот. акт № 171 от 19.06.1995 г., т. IХ, н. дело № 2942/1995 г. на нотариуса при С. районен съд са учредили в полза на "А" ЕООД право на строеж за построяване на жилищни, стопански и търговски обекти като суперфициарът е прехвърлил учреденото в негова полза право на строеж върху обектите, изброени в глава I от договора, вкл. и процесния имот, обективиран в нот. акт № 54 от 12.09.1995 г., т. ХV, н. дело № 4425/1995 г. на същия нотариус, на ответника чрез покупко-продажба на апартамент № "Б" на терасовиден етаж. Взето е предвид, че строителството, започнало през м. август 1995 г. е било преустановено есента/зимата на 1996/1997 г., към който момент и понастоящем сградата е построена до плоча на втория етаж и частично изградени стени на третия жилищен етаж, според заключението на техническата експертиза сградата не е завършена до етап "груб строеж" съгласно § 5, т. 46 ЗУТ, при което съотношението на изпълнено към неизпълнено строителство съгласно утвърдения архитектурен проект е около 30% от общите СМР на обекта, а спрямо общия обем на грубия строеж за обекта степента на завършеност е около 53%. Отчетено е, че с влязло в сила решение № 55 от 06.07.2007 г. по гр. дело № 1854/2006 г. на С. районен съд е признато по отношение на "А" ЕООД, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност, поради неупражняването му в продължение на 5 години. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила съгласно чл. 281, т. 3/а не т. 1 както се сочи в касационната жалба/ пр. 1 и 2 ГПК. Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63, ал. 1 ЗС/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е тълкувал действителната обща воля на страните по договора от 19.06.1995 г., в който е предвидено изграждане на многоетажна сграда, а не на отделни апартаменти по утвърдени за всеки един от тях проекти, а от преустановяване на строителството е започнал да тече нов срок съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, който тече и по отношение на ответника и не може да се приеме, че то е упражнено с изграждането на един етаж или апартамент. Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната съвкупност, като приетата за установена фактическа обстановка съответства на действителното правно положение по спора. Представеното решение № 812 от 05.04.1960 г. по гр. дело № 5122/1959 г. на III гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка и е свързано с приложението на чл. 67 и 63 ЗС относно погасителната давност, че започва да тече от момента на развалянето или унищожаването на съществуващата сграда; Същото се отнася и до решение № 124 от 23.04.1990 г. по гр. дело № 15/1990 г. на IV гражданско отделение на Върховния съд, според което давността започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му; В решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр. дело № 1585/1991 г. на IV гражданско отделение на Върховния съд е прието, че погасителната давност по чл. 67, ал. 1 ЗС на правото да се надстрои етаж върху чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрен архитектурен проект, започва да тече от момента, когато се създаде обективна възможност за одобряване на етажа. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 772 лева за адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение