Решение № 11766 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2014 г.

Решение № 11766 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Джейн Опуле Каху /регистрирана в ДАБ с имена Каку Жан Ев Опол/, чрез процесуалния представител адвокат Пламен Желев, срещу решение № 8306 от 27.12.2013 г. по адм. д. № 2930/2013 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което претенцията от 1.00 /един/ лев да бъде уважена изцяло. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Джейн Опуле Каху /регистрирана в ДАБ с имена Каку Жан Ев Опол/ срещу Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за заплащане на сумата един лев, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на агенцията да я регистрира по реда на ЗУБ за периода от датата на подаване на молбата на 27.11.2012 г. до датата на регистрацията на 12.03.2013 г. За да приеме, че претенцията е неоснователна и недоказана, съдът е анализирал становищата на страните и представените доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на наличните такива, обосновано и законосъобразно е приел, че е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на Държавната агенция за бежанците да регистрира лицето съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, но не е доказано наличието на останалите две кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на претенцията по ЗОДОВ, а именно настъпване на вреда, която пряко е непосредствено да произтича от това бездействие. В тази връзка правилно е отчетено, че въпреки дадената възможност, ищцата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпяни страдания и връзката им с незаконосъобразното бездействие на ДАБ. Такива доказателства не се представят и в настоящето производство. От изложеното е видно, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,