Решение № 3326 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2012 г.

ВАСVI отделение11.03.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5590/24.10.2012 г. по адм. дело № 4760/2012 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3326 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД, гр. София против решение № 5590/24.10.2012 г. по адм. дело № 4760/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 3, т. 6 и чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - финансов ревизор при Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5590/24.10.2012 г. по адм. дело № 4760/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД, гр. София срещу задължителни предписания изх. № 94-Й-4712-1 от 27.03.2012 г., издадени от финансов ревизор при Столично управление "Социално осигуряване", потвърдени с решение № РО-238 от 17.04.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", съгласно които дружеството - жалбоподател е задължено да подаде декларация обр. 1 за лицето Йорданка Иванова Йорданова за месеците ноември и декември 2009 г. и януари, февруари, март, април, август и октомври за 2010 г. във връзка с изплатен осигурителен доход по нетрудово правоотношение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените предписания са издадени от орган, разполагащ с материална компетентност (видно от заповед № П-1081 от 16.03.2012 г. на директора на Дирекция "КПК" при Столично управление "Социално осигуряване"), спазена е изискуемата форма и административнопроизводствени правила и точно са приложени материалноправните разпоредби. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е приел, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО законосъобразно са дадени задължителни предписания до жалбоподателя за подаване на декларация обр. 1 до ТД на НАП за лицето Йорданка Йорданова, работила с пенсионноосигурителното дружество по силата на сключен от 5.11.2009 г. договор за осигурително посредничество. Последният е прекратен на 1.03.2011 г. като през 2009 г. за два месеца и през 2010 г. за 6 месеца са и изплащани възнаграждения. През същия период Йорданова е работила и по трудово правоотношение с ТД "Ему" АД, гр. Търговище, за което е била осигурявана и по извънтрудово правоотношение с "Клефман и Партнер България" ЕАД, гр. Пловдив. За месеците, за които пенсионноосигурителното дружество е изплатило възнаграждения по гражданския договор не е подало декларация обр. 1 до ТП на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО и не са внасяни осигурителни вноски по силата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО. Неуведомяването на жалбоподателя от страна на осигуреното лице за съществуващото осигуряване на друго основание не го освобождава от изпълнение на задълженията му по посочените разпоредби. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Съдебното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите по спора и като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1