Решение № 9208 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба С. К., гражданин на Афганистан, представляван от процесуалния представител адвокат Лисичкова срещу решение 9016 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 8415 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 8275 от 30.07.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Всички доводи се поддържат и в съдебно заседание като се представят извадки от електронни медии. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у кандидата за бежанец основателен страх от преследване към него. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че е напуснал страната поради обстановка за несигурност, икономическите последствия и лоши условия на живот, с желание да живее далече от проблемите, както и поради заплаха от действията на талибаните, от които по неговото твърдение е избягал и от затвор, тъй като бил от народността [заличен текст] . Тези твърдения не могат да бъдат проверени и съответно подведени под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът е изразил твърдения за тежки условия в затвора, но не и основателни опасения от преследване, поради принадлежност към раса, пол, религия, националност или социална група и др. Още повече, че е заминал за Иран. Изразените от него лични притеснения поради лоши условия на живот не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не могат да се докажат по никакъв начин твърденията му за тормоз по причини, че е бил свързан с предишното правителство. Следва да се отбележи и, че първата си молба за предоставяне на статут на бежанец лицето е подало едва след като е бил задържан от органите на Министерството на вътрешните работи на Република България. Не се е явявал на интервю през 2023г. ,самоволно е бил напуснал общежитието на Военна рампа и е дал обяснения, че иска да достигне до Дания. В мотивите на административния орган и на съда е прието, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Но за конкретния кандидат е налице изрично становище на Държавната агенция за национална сигурност ДАНС, което е съобразено и от органа и от съда, че лицето С. К. представлява заплаха за националната сигурност на Република България, поради което е дадено отрицателно становище за предоставяне на хуманитарен статут. Преценката дали кандидатът представлява или не заплаха за националната сигурност е в задължителната компетентност на ДАНС и настоящият орган е в условията на обвързана компетентност и не би могъл да постанови друг административен акт. Като е възприел и тези данни, съдът също е извел законосъобразни изводи и постановил правилно решение. Представените пред настоящата инстанция извадки не биха могли да променят направения краен извод. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение