Решение № 12801 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ц. от гр. София, чрез процесуален представител против решение 10176/24.03.2025 г., постановено по адм. д. 7383/2024 г. на Административен съд - София-град. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение Ж-423/08.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) , с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на М. Г. Ц. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад). Касаторът твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решението на КЕВР и връщане на преписката на комисията за ново произнасяне. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд, образувано по жалба на М. Г. Ц. против Решение Ж-423/08.05.2024 г. на КЕВР. Жалбоподателят е собственик на част от имот с пл. [номер], включена в УПИ [номер], кв. 24, [населено място], община Своге, съгл. нотариален акт от 08.06.2022 г. Регулацията за имота е одобрена със заповед от 30.05.1984 г. Съгласно протокол за съдебна делба от 1970 г., имотът е със статут на нива. Не се спори между страните, че в имота на жалбоподателя има стълб с два въздушни електропровода и електромерно табло. В жалбата се съдържат различни претенции, вкл. и искане за изместване на стълба, електромерното табло, електромерите и електропроводни линии, находящи се в имота му. В приложено писмо от 21.03.24 г. на ЕРМ Запад е дадено обяснение относно статута на процесния стълб. Към писмото е приложено извлечение от инвентарната книга на ЕРМ Запад, съгл. която МНН ТП Желен [населено място] с номер актив САП-22324749, е включен в баланса на ЕРМ Запад към 01.03.1992 г., като трафопостът е изграден през 1958 г. съгл. Акт за държавна собственост /АДС/ от 2003 г. С Решение Ж-423/08.05.2024 г. КЕВР е отхвърлила жалбата като неоснователна и е прекратила административното производство с мотив, че сервитутното право в полза на ЕРМ Запад е възникнало по силата на отменения ЗЕЕЕ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението на КЕВР е издадено в предвидената в закона писмена форма, съдържа подробни мотиви, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че се касае за енергийни обекти по смисъла на параграф 1, т. 23 от Закона за енергетиката и елементи на техническата инфраструктура, по смисъла на чл. 64. ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията и че при построяването на трафопоста е действал Законът за електростопанството от 1948 г., като в качеството му на енергиен обект, представляващ съоръжение за преобразуване и разпределение на електроенергия, трафопостът е бил държавна собственост. Съдът се е позовал и на чл.60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и §26 ПЗР от Закон за енергетиката (ЗЕ), съгласно който за всички заварени към датата на влизане в сила на този закон енергийни обекти се създават сервитутни права, включително да се държи енергийният обект в чуждия имот, да се ползва същия и да се преминава през него за обслужване на съоръжението в съответствие с чл. 61 от ЗЕЕЕ. Указал е, че изместването на съществуващо енергийно съоръжение, част от разпределителната електроенергийна мрежа на лицензионната територия се осъществява по реда и условията на чл. 64, ал. 5 и/или чл. 73, ал. 1 от ЗУТ. Предвид държавния характер на трафопоста и мрежата за ниско напрежение (МНН) сервитутните права възникват по силата на закона и не се налага нито учредяването на такива, нито вписването им в имотния регистър, доколкото съгл. пар. 26 от ПЗР на ЗЕ тези права запазват действието си и на практика съществуват по силата на закона. По силата на възникналото по закон сервитутно право в полза на ЕРМ Запад собственикът на имота е длъжен да търпи ограничения на собствеността си, свързани с упражняването на това право от неговия носител. Евентуалното им вписване в кадастрална карта /каквато за [населено място] няма одобрена/ има единствено оповестително действие, но не поражда права, респ. не заличава съществуващите такива, ако не са отразени в общината или в кадастрална карта. Решението е правилно. След обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи по приложение на материалния закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Жалбоподателят е собственик на част от имот с пл. [номер], включена в УПИ [номер], кв. 24, [населено място], община Своге, съгл. нотариален акт от 08.06.2022 г. Регулацията за имота е одобрена със заповед от 30.05.1984 г. Съгласно протокол за съдебна делба от 1970 г. , имотът е бил със статут на нива. Относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1 т. 2 от действащия Закон за енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок, след изменението срокът е дванадесетгодишен, от влизане на закона в сила. С разпоредбите на § 67, ал. 2 и 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ бр. 64/1999 г., отм. ДВ бр. 107/2003 г. са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г. да премине в собственост на енергийните предприятия. С факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) около изградените и съществуващи преди 1999 г. енергийни обекти са се създали ех lege сервитутни зони. След като сервитутът веднъж е възникнал по силата на закона и в последващ нормативен акт не е предвидено преуреждане на отношенията на собствениците на служещия и господстващия имот, не е налице основание за последващо отпадане действието на сервитута. Размерът на сервитутната зона е определен в приложение 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба 16/2004 г., като в случая, при ивици по оста на трасето на въздушни електропроводи, част от електрическа мрежа за ниско напрежение, той се ограничава до 4,5 м от едната страна и 1,5 м от другата страна към сгради. Определящ в случая е и въпросът попада ли електромерното табло, монтирано върху стълба в сервитутната зона. Правилно АССГ се е позовал на чл. 13, ал. 1 от Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно който сервитутите на такива обекти включват строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти; планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения. В допълнение, съгласно чл. 64, ал. 2 ЗЕ, титулярят на сервитута има право: а) на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; б) негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения. Също така, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ и чл. 30, ал. 5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, средствата за търговско измерване са собственост на оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на съответната електроразпределителна мрежа, какъвто е ЕРМ Запад. С оглед изложеното, настоящият състав споделя изводите на КЕВР и на АССГ, че монтажът върху стълба на електромерно табло с електромери отчитащи потреблението на трети лица в имота на жалбоподателя, e законосъобразно, тъй като тази дейност попада в допустимите дейности в сервитутната зона около стълба и електропроводите. Следва да се отбележи и че наличието или липсата на одобрени строителни книжа за енергийния обект е без значение за възникване на вещните права върху него, както и за възникването на сервитут около съществуващ енергиен обект. В правомощията на КЕВР не се включва задължение да следи за законността на строежите, нито е в негова тежест да събира доказателства, които биха послужили в друг процес за разрешаване на гражданскоправния спор между страните. Комисията е действала единствено в рамките на своите правомощия, които са административноправни. Относно възражението на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за разположението на измервателното табло на 1,5 м навътре в имота му, в нарушение на чл. 120 ЗЕ, следва да се има предвид, че значението на израза в цитираната разпоредба "до и на границата на имота", използван в законодателството следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай, доколкото отстоянието следва да позволява на собственика на имота, които е и ползвател на услугите на енергийното дружество да проверява непосредствено потреблението си, без особени затруднения. Следователно, чл. 120 ЗЕ поражда права за клиентите на електроразпределителните дружества да искат поставяне на измервателни устройства и табло на място, на което да могат да проверяват потреблението си без особени затруднения, съответно единствено тези лица имат правен интерес да искат преместване на таблото на основание чл. 120 ЗЕ. От фактите по делото се установява, че касаторът не е клиент на ЕРМ Запад, съответно не може да иска преместване на таблото на основание чл. 120 ЗЕ. Касаторът твърди още, че електропроводите, тръгващи от четирите електромера, монтирани в електромерното табло са собственост на частни лица /клиенти/ на ЕРМ Запад, а не част от общата мрежа на техническата инфраструктура и съответно за тях нито са учредявани от жалбоподателя, нито биха могли да възникнат по закон сервитути, както и че всеки от електропроводите минава извън границите на сервитутната линия през имота на жалбоподателя и води до имота на съответния присъединен клиент на ЕРМ Запад в околността. В тази връзка, в административното производство административният орган не разполага с правомощията да разреши вещен спор относно законността на преминаването на кабели на трети лица през имота на касатора. В случая твърденията на жалбоподателя сочат наличието именно на такъв граждански спор, който не може да бъде решен в рамките на проведеното административно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ЕРМ Запад за присъждане на разноски пред касационната съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,