Решение № 14896 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2009 г.

Решение № 14896 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Настоящото производството е образувано по искане на Татяна Георгиева Илиева за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 9295/2008 г. на ВАС, 5 отделение. Като правно основание е посочено чл. 237 - чл. 244 от АПК. В изложението на искането молба за отмяна е конкретизирана с чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а словесното пояснение е, че решението е неистинско, нищожност и несъобразено с материалния закон, тъй като повтаря и е идентично с решението по адм. д. № 108/2008 г., което е на друг състав и по друг идентичен спор на съпруга й. Моли за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. В съдебно заседание молителката се представлява от съпруга Милан Стефанов Илиев, който поддържа искането и моли да бъде уважено. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", редовно призован, не се представлява. Върховният административен съд обсъди данните по делото и намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. В титулната част на процесната молба не се сочи конкретни основания по чл. 239 от АПК, които да обуславят предвидените от закона предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. В изложението на искането са посочени чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от АПК, каквито не съществуват, а настоящата инстанция възприема същото като подадено на основание по т. 1 и т. 2 от нормата. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В т. 2 от нормата е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, а съгласно т. 3, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Така изчерпателно въведените предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове не са налице. С решение № 1869/11.02.2009 г., постановено по адм. д. № 9295/2008 г. тричленен състав на ВАС е оставил в сила решението от 17.03.2008 г. по адм. дело № 4542/2007 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Татяна Георгиева Илиева срещу ревизионен акт № 2000339/11.06.2007 г. на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 1590/21.09.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта за установяване размера на задълженията й за здравноосигурителни вноски и лихви за просрочие за периода 01.11.2000 г. - 31.12.2005 г. За да отхвърли жалбата на Татяна Илиева съдът е обсъдил изискванията на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (нов, ДВ бр. 111 от 2004 г. ), съгласно който българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. При анализа на съдържанието на правната норма, е направил извод за неприложимостта на разпоредбата в конкретния случай, тъй като Татяна Илиева не е подала заявление, че се намира извън страната и няма да се осигурява. Освен това е прието, че не е налице недължимост на здравноосигурителни вноски и с оглед на разпоредбата на чл. 19в от ПЗР на ЗЗО. Така отразените мотиви на влязлото в сила решение е възможно да бъдат идентични с мотивите на друго решение, по което страна, в качеството на жалбоподател, да е съпругът на Татяна Илиева - Милан Илиев. При еднаква фактическа обстановка, идентичност на спора и на възраженията на жалбоподателите, логично е и правните доводи на решаващите състави да са идентични, което от своя страна е доказателство за еднаквото прилагане на материалния закон и на процесуалните норми. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове и искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,