Решение № 6155 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- град София, чрез гл. юрк. С. Гачев против решение 643/05.04.2023 г., постановено по административно дело 3218/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо с изх. 01-2600/6875/30.11.2022 г. за одобрение на описани заявки за плащане за учебната 2021/2022 г. по схема Училищен плод и Училищно мляко на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил дължимата цялостна проверка за законосъобразност на акта. Направено е искане първоинстанционно решение да бъде отменено ведно с всички законни последици. Претендират се сторените разноски пред двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - "Фууд Деливъри Експрес" ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. М. Рашева, счита касационната жалба за неоснователна. Моли за оставяне в сила на оспореното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените в жалбата оплаквания във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмо с изх. 01-2600/6873830.11.2022 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, издадено на основание чл.19, ал.3, т.2, т.3 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко (по-нататък само Наредбата) във връзка с подадени заявки за плащане 01/16/310521/21002/01 от 10.11.2021 г.,02/16/310521/21002/01 от 10.01.2022 г., 03/16/310521/21002/01 от 10.02.2022 г., 04/16/310521/21002/01 от 08.03.2022 г.,05/16/310521/21002/01 от 11.04.2022 г., 06/16/310521/21002/01 от 10.05.2022 г., 07/16/310521/21002/01 от 01.06.2022 г., 08/16/310521/21002/01 от 08.07.2022 г., в частта му, с която е отказано изплащането на част от финансовата помощ по цитираните заявки за плащане по схемите Училищен плод и Училищно мляко.

Като правно основание за издаване на уведомителното писмо административният орган сочи чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Фактическите основания, изложени в акта и послужили за издаването му, са установените при извършена проверка разминавания между броя на децата и учениците в съответните детски градини/училища съгласно изискана справка от РУО Пловдив и броя на децата и учениците на ден, посочени в заявката, подадена от изпълнителя за съответния период.

Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно производствените правила, нарушение на материалния закон и при липса на мотиви, които са довели до незаконосъобразност на отразените редукции по заявките за плащане по схема "Училищен плод" и по схема "Училищно мляко". Първоинстанционният съд счита, че не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта, не е изяснено за кой конкретен документ се твърди да е такъв с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ и съответно не е изяснено за разминаването в какъв аспект на брой деца е наложена санкция, т. е. редуциране на сумите по всяка от двете схеми. В тази връзка е обсъдена приобщената по делото административна преписка и са изложени съображения за прилагането на чл.18 и чл. 19, ал. 3 от Наредбата. Съдът счита, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила, установени в чл.35 и чл.36 от АПК, които задължават административния орган да изясни всички релевантни за спора факти и обстоятелства преди издаване на акта. С оглед установените пороци съдът приема, че оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено в частта, касаеща отказа за изплащане на финансова помощ по описаните по-горе заявки за плащане.

Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, съдът е подложил на анализ събраните по делото доказателства, въз основа на които е направил и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на постановения отказ за изплащане на част от помощта по процесните заявки за плащане. Направените от съда изводи се споделят изцяло и от касационната инстанция.

Съобразно чл.8 от Наредбата, продуктите по схемите се предоставят на следните групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения:

1. децата от I до подготвителна група включително, в детските градини без децата, които се обучават в център за специална образователна подкрепа;

1. децата от подготвителна група и учениците от І до IV клас включително в училищата, без децата и учениците, които се обучават в център за специална образователна подкрепа;

1. децата от подготвителна група и учениците от І до IV клас включително в центровете за специална образователна подкрепа.

Одобрените заявители по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" подават в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по тяхното седалище заявки за плащане на хартиен и електронен носител, от 1-во до 10-о число на месеца, следващ отчетния период. Съобразно чл.18, ал.3, т.3, б.б от Наредбата към заявката за плащане заявителите по схемите по ал. 1 прилагат в оригинал или заверено копие подписан и подпечатан от директора на учебното заведение документ, който е приложение към заявката за плащане и включва информация за броя деца и/или ученици по чл. 8, записани в съответното учебно заведение през отчетния период.

Съобразно чл.19, ал.3, т. 4 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите. В настоящата хипотеза административният орган е постановил отказ за изплащане на част от финансовата помощ на това правно основание, но без в мотивите на административния акт да посочи кой от представените от заявителя на помощта документи е неистински. Изложените в мотивите на акта фактически констатации са относно несъответствието между отразения в подадените заявки за плащане брой деца/ ученици и броя им, установен след извършената проверка в РУО, в резултат на което е редуцирана и помощта. В решението обаче липсват каквито и да било констатации в кой от приложените от заявителя документи са заявени такива неверни данни. Ето защо следва да се приеме, че изложените от административния орган конкретни фактически основания не кореспондират с посоченото правно основание, а освен това не се и установяват от доказателствата по делото. Съдът не споделя развитата в касационната жалба теза, че непосочването на конкретния писмен документ, счетен от административния орган за неистински, не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на акта. При липсата на индивидуализация на неистинския документ, както и в какво се състои неистинността му, съдът е възпрепятстван да осъществи и съответния контрол за законосъобразност върху издадения административен акт като прецени налице ли е представен неистински документ, което е и материалноправното основание за издаване на акта.

Едва в касационната жалба е направено уточнението, че в случая порочният документ с невярно съдържание е самата заявка за плащане. Това обаче не може да санира допуснатия порок в акта. Упражняването на конкретно правомощие на административния орган е обусловено от наличието на определени юридически факти. Именно спрямо изложените в акта фактически основания съдът контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Както правната теория, така и съдебната практика са категорични, че извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

При липсата на данни, сочещи наличието на предпоставката по чл. 19, ал. 3, т.4 от Наредбата за частичен отказ от финансиране, правилно административният съд е приел, че процесното уведомително писмо се явява незаконосъобразно в частта му относно постановения от органа отказ за изплащане на част от помощта по всяка една от конкретните заявки.

При служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд, след като е отменил решението в оспорената му част, не е упражнил правомощията си по чл.173 от АПК. Допуснатото от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. С отмяната на административния акт се възстановява висящността на административното производство, започнало по подадените от ползвателя на помощта заявки за плащане, посочени по-горе. В конкретната хипотеза съдът няма правомощието, след като отмени акта, да се произнесе по същество на заявката и да одобри изплащането на финансовата помощ. След като естеството на отмененото решение не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да бъде върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по отношение на отказаната финансова помощ по всяка една от заявките на дружеството. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази изводите по тълкуване и прилагане на закона, изложени в решението на първоинстанционния съд като изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора.

По изложените съображения атакуваното решение на административния съд е правилно и при липсата на установени други негови пороци, съставляващи основания за отмяната му по чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила, при отчитане на изложеното по-горе относно връщане на преписката.

При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съдът определи същото в размер на 150 лева на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,