Решение № 13090 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2010 г.

Решение № 13090 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Подадена е касационна жалба от Севилен Хасан Кемал, гр. София, чрез процесуалния представител срещу решение № 581 от 17.03.2010 г., постановено по адм. дело № 105 по описа за 2010 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024017 от 21.10.2009 г. на ТД на НАП Силистра, потвърден с решение № 766 от 22.12.2009 г. на зам. директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Развива подробни съображения в касационната жалба. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебният акт и да се постанови акт по същество като се отменят актовете на приходната администрация. Претендира и заплащане на направените разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024017 от 21.10.2009 г. на ТД на НАП Силистра, потвърден с решение № 766 от 22.12.2009 г. на зам. директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата съда е определил, че основния въпрос е във връзка с изясняване на обстоятелството - дали предоставяните от Севилен Хасан Кемал услуги към дружеството "Максийдс" ЕООД са доставки, които формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, чиято дефиниция е - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47. По отношение на процесните доставки, осъществени през 2008 г., следвало да се съобрази обстоятелството, че съгласно легалното определение на "облагаема доставка" в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което процесните, извършени от касатора, следвало да се считат, че формират облагаем оборот в размер на общо 342613,24 лв. за период от 1.01.2008 г. - 25.09.2009 г. и при достигане на този размер същият е оборот по чл. 96 от ЗДДС, поради което е следвало лицето да се регистрира като данъчно-задължено лице по този закон. Решението е правилно, съдът надлежно е определил спорните въпроси, относимите данни и е разпределил доказателствената тежест. На всички доводи съда е дал отговор в постановения съдебен акт. Твърденията в касационната жалба са неоснователни. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че е налице абсолютно процесуално нарушение, тъй като в края на мотивите посоченото правно основание от органите по приходите бил чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, което не отговаряло на фактите, изложени в мотивите. В акта за регистрация неколкократно е посочен текста на чл. 96 и сл. от ЗДДС, което, както и самото изложение, дава възможност да бъде формирана точно волята на органа при постановяване на административния акт - в случая акта за задължителна регистрация по ЗДДС при изпълнение на абсолютната предпоставка - достигане на оборот 50000 лв. Освен това в решението на по-горестоящия орган конкретното правно основание е изчистено като очевидна фактическа грешка и е дадено точното правно основание. И по същество доводите на касатора са неоснователни. В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. данъчно-задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Според ал. 2 - независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставяща услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия включително на частен съдебен изпълнител и нотариус/с решение № 7/2007 г. на КС обявена за противоконституционна, променена с ДВ бр. 27 от 2008 г. като по същество това искане е било вече отхвърлено/. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Тъй като за определения период от време, видно от данните - договор, приемо-предавателни протоколи и др., лицето е осъществявало редовно дейност, която попада под описанието на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и от която то безспорно е формирало оборот повече от 50000 лв. Тази дейност не е и визирана в текстовете на ЗДДС, които дават изключенията на независимата икономическа дейност. Достигайки до същия извод съда е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК., Върховен административен съд, първо "А" отделение