Решение № 254 от 9.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6275/2013 г.
ВКСII гражданско отделение09.01.2014 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4491/13.06.2013 г., подадена от М. А. и други, чрез пълномощниците им адвокати Й. Г. и В. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 94/26.07.2011 г. на Несебърски районен съд, постановено по гр. д. № 136/2011 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА М. А., Р. Л., И. И., Б. А., Д. А. -С., В. И., Р. И., С. Т., Е. Б., А. П., И. Т., И. М., П. П., ОЮ "К." с управител П. П., А. П., О. Ю, Н. К., И. Е., В. П., З. П., Х. П., Л. Б., К. Т., Г. Р., М. П., Е. К., Л. Т., Ю. Т., Е. М. и К. Плюс ООД, гр. Б., с управители О. К. и О. Ш., да заплатят на [фирма] [населено място] сумата от 1200 лева/хиляда и двеста лева/, а на [фирма] [населено място] сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 254 от 9.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6275/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4491/13.06.2013 г., подадена от М. А. и други, чрез пълномощниците им адвокат Й. Г. и адвокат В. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 94/26.07.2011 г. на Районен съд [населено място], постановено по гр. д. № 136/2011 г. по описа на същия съд, с което са отменени решения от т. 1 до т. 13,обективирани в протокол за общо събрание на собствениците на апартаментите в етажна собственост от 30.01.2011г, взети на общото събрание от 30.01.2011 г. на етажните собственици на сграда с идентификатор № 51500.506.79.1,построена в имот с идентификатор № 51500.506.79,находящ се в [населено място], кв. "Чайка" 256, вписана в регистъра на сградите в режим на етажна собственост под № 2009-ОС-Н2,с форма на управление Общо събрание, проведено на 26.10.2009 г. и избран управител М. Щ. В., като незаконосъобразни. Молителите заявяват с подадената молба, че са налице основанията за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение, предвидени в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. В молбата за отмяна се посочва от молителите, че в цялото производството по делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, са били лишени от възможността за участват в това съдебно производство и да бъдат надлежно представлявани в процеса. Излагат се доводи, че поради наличие на противоречие между интересите на етажните собственици, участвали в проведеното събрание на 30.01.2011 г. и лицето М. Щ. В. - управител на ЕС, представлявал ги в процеса, не са могли да участват в същия, поради което не са могли да защитят правата си, както и да бъдат надлежно представлявани. Ответниците по молбата [фирма], гр. П. и [фирма] [населено място], в депозираните писмени отговори на същата, считат че не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молят молбата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, с искова молба вх. № 113/16.02.2011 г., депозирана от [фирма] П. и [фирма] П. против ответниците-членове на етажната собственост, с искане за отмяна на решенията на Общото събрание проведено на 30.01.2011 г. на ЕС на описаната сграда, представлявана от управителя М. Щ. В., е образувано гр. д. № 136/2011 г. по описа на Несебърски районен съд, приключило с влязлото в сила решение, предмет на настоящата молба за отмяна. С разпореждане на съда от 22.03.2011 г. по делото на ответниците са изпратени преписи от исковата молба и приложенията с нея, с указания на съда, като е постановено по същото препис на ответниците да се връчи чрез М. Щ. В., които са получени лично от последния, в качеството му на управител на етажната собственост на 30.03.2011 г./лист 112 от делото/. В съдебно заседание, проведено на 21.06.2011 г., съгласно отразеното в протокола на същото, ответниците са били редовно призовани, за които лично се е явил управителя на сградата М. В., представляващ ответниците, съгласно предвиденото в чл. 41 от ЗУЕС. В подадената молба за отмяна не се твръди, че М. В. няма качеството на управител на ЕС, към момента на осъществяване на представителството пред съда в производството по делото, както вече бе посочено по-горе. Следва да се отбележи и обстоятелство, че видно от съдържанието на протокол за проведеното общо събрание на собствениците в ЕС-комплекс"П. "2 от 30.01.2011 г./лист 90 от делото/, чийто решения са били отменени в влязлото в сила решение на съда, по т. 1 от същото -за председател на УС е избран досегашния управител М. Щ. В. Според предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на която разпоредба се позовават молителите, отмяна може да се иска: 1. когато страната поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото, или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Първата хипотеза визира лишаване на страната от участие поради нарушение на съответните правила, които обезпечават това участие, което не е налице в настоящия случай. В производството по делото, приключило с влязлото в законна сила решение решение, чиято отмяна се иска, няма допуснати процесуални нарушения от съда, тъй като ответниците са били призовани и представлявани в същото, съгласно законовите изисквания, предвидени в чл. 41 от ЗУЕС/ в редакцията му към този момент - ДВ бр. 6 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г./, според която собствениците или сдружението се представляват пред съда от управителя или от упълномощено от тях лице. Втората хипотеза на горепосочената разпоредба от ГПК е налице, когато страната не е надлежно представлявана-например ако е била недееспособна, но по делото не е участвал нейният законен представител, била е представлявана от представител без представителна власт или последният е излязъл извън пределите на представителната си власт, с което правото й на защита е било нарушено. Както вече бе посочено, молителите са били надлежно представлявани от управителя, овластен да ги представлява по силата на законовата разпоредба - член 41 от ЗУЕС. По делото няма данни, нито се излагат от молителите такива твърдения, че към момента на осъществяване на това представителство управителя не е имал това качество, респективно осъществил представителство без представителна власт, както и не може да се приемат доводите за противоречие на интереси между молителите-ответници по приключилото производство, които да доведат до третата хипотеза на горната разпоредба, а именно представителя да е излязъл извън пределите на представителната власт. Това е така защото, тази негова представителна власт е законова регламентирана, предвиждаща осъществяване на представителство пред съда на собствениците в етажната собственост, каквато е била налице в настоящия случай за управителя М. В.. Наред с това, в молбата се визира предвиденото в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 т. 6 от ГПК, като основание за отмяна на влязлото в законна сила решение, а именно че може да се иска отмяна, когато страната поради нарушаване на съответни правила е била представлявана или не е била представлявана от лице по чл. 29 от ГПК, което се свърза с ограничаване правото на участие на страната и възможността да организира защитата си. Това основание за отмяна се изразява, както в нарушение, при което страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда, така и когато е бил погрешно назначен такъв, макар че не е имало необходимост от това, защото не са били налице хипотези на особено процесуално представителство по чл. 29 ГПК. Очевидно осъщественото процесуално представителство в настоящия случай, от управителя на ЕС, не се обхваща от предвиденото в тази разпоредба на процесуалния закон. Изложените в останалата част от молбата доводи, за наличие на конфликт на интереси, не могат да обусловят сочените молителите основания за отмяна на влязлото в сила решение, нито могат да бъда установявани като такива в това извънинстанционно производство. С оглед изложеното подадената молба за отмяна на влязлото в законна сила решение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата [фирма] П. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски за настоящата инстанция-адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно приложения договор за правна помощ от 13.08.2013 г., както и на същото основание и на ответника [фирма] П. следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство в размер на 1500 лева, съгласно приложения договор за правна помощ от 05.08.2013 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд