Решение № 11662 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2009 г.

Решение № 11662 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на кмета на община Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково (обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени 0,243 дка от имот с идентификатор 65677.357.067 с отчуждена площ 2, 008 дка (без посочена местност) и имот с идентификационен номер 65677.365.028 с отчуждена част от 0,405 дка находящ се в землището на гр. Свиленград ЕКАТТЕ 65677 в местност "Брантия". В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 1425 лева за първия имот и 384 лв. за втория имот, противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а , във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с оспореното решение № 854 на МС от 2008 г. отчуждени 2,008 дка от имот с идентификатор 65677.357.067 с обща площ 12, 819 дка находящ се в землището на гр. Свиленград ЕКАТТЕ 65677 без посочена местност и отчуждени 0,405 дка от имот 65677.365.028 с обща площ 0,475 дка в м. "Брантия" в същото землище. Видно от приетите по делото писмени доказателства, имота е собственост на Община - Свиленград и по това обстоятелство не се спори от страните. Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на на собственика е определено обезщетение в размер на 1425 лева за първия имот и 384 лева за втория имот. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имот 65677.357.067 с площ 2,008 дка следва да бъде в размер на 22, 148 лева, а за имот с № 65677.365.028 с отчуждена част от 0,405 дка обезщетението следва да бъде в размер на 4,467 лева. Този размер на паричното обезщетение вещото лице е определило като осреднена пазарна цена на реализирани сделки със земеделски имоти, описани подробно на л. 3 и л. 4 от заключението. Претеглената (осреднената) стойност между посочените нотариални акта е 11,03 лв. на кв. метър. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изследвало земята като е установило че единия от имотите представлява полски път от трамбован натрошен чакъл, а другия имот е земеделска земя. Подробно в изготвената оценка е посочил отделните характеристики на изследваните имоти предмет на отчуждаването и е изследвал откритите сделки в службата по вписвания. При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на гр. Свиленград съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС - въз основа на пазарните цени на реални и вписани в имотния регистър на "Службата по вписванията" РС - Свиленград сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За конкретния имот равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице, като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 1425 лв. на 22,148 лв. за имот с № 65677.357.067 и за имот 65677.365.028 от 384 лева на 4,467 лева. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 38, ал. 7 ЗДС, Върховният административен съд - III отделение,