Решение № 15879 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2018 г.

Решение № 15879 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на О. Хасанов, чрез проц. представител адв. Солаков, против решение № 59/19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 91/2018 г. по описа на Административен съд Шумен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. Хасанов срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0323-000369/10.12.2017 г., издадена от началника на РУ- Велики Преслав, с която на основание по чл. 171, т. 2а ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на лек автомобил "Мерцедес Е220" рег. [рег. номер на МПС] за срок 6 месеца, считано от 9.12.2017 г., и отнемане на СУМПС и 2 броя регистрационни табели" за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП: управление на автомобил "Мерцедес Е220" рег. [рег. номер на МПС] без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство- СУМПС е с изтекъл срок за валидност. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилно административният съд е приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния предвиден в закона срок. По делото е безспорно установено, че на 9.12.2017 г. О. Хасанов е управлявал личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност в нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. СУМПС като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение обстоятелството, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в СУМПС. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. С изтичане на срока на действие, водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС, защото то не се подновява автоматично. Към молбата следва да се приложат определен набор документи, също и определени обстоятелства се подлагат на нова проверка. Т. е. след изтичане на срока на действие на СУМПС, водачът няма право да управлява МПС, защото не притежава изискуемия се от закона валиден официален документ. Предвид посоченото съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,