Решение № 4953 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2011 г.

Решение № 4953 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на областния управител на област с административен център Варна е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ганчева против решение № 2399 от 19.11.2010 г., постановено от Административен съд - Варна петнадесети състав, по адм. д. № 1375/2010 г. Според касационния жалбоподател съдът не е изпълнил задължителните указания, дадени в касационното решение на Върховния административен съд и е изложил неправилни мотиви относно спорната пристройка и тераса към нея. Касаторът твърди, че с процесния ПНИ са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 6 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ и административният орган не би могъл да изпълни съдебното решение. Втората касационна жалба е подадена срещу горепосоченото решение от Ружана Стоянова Тодорова и Кирил Тодоров Кирилов, чрез упълномощен адв. Славов. Тези касационни жалбоподатели оспорват изводите на първоинстанционния съд и развиват тезата, че съдът е се е произнесъл извън възраженията, с които е сезиран. Всички касатори релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно, да потвърди оспорената заповед за одобряване на ПНИ в частта й относно новообразувани имоти № 2473 и № 4330 и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев не изразяват становища по касационните жалби. Заинтересованите страни - Катя Кирилова Байчева, Йорданка Тодорова Петрова и Лена Тодорова също не заявяват мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, защото решението на съда е правилно и е основано на доказателствата по делото, на извършените СТЕ - единична и тройна, преценени цялостно и в съответствие с материалния закон. Според участващия по делото прокурор при образуване на новия имот № 4330 по ПНИ с площ 409 кв. м се засягат съществуващите в него съоръжения - септична яма и водомерна шахта, които обслужват сградата в имот № 2473. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 2399 от 19.11.2010 г. е отменена заповед № РД - 08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти, местност "Манастирски ред, Бялата чешма и Дъбравата", в частта относно новообразувани имоти № 2473 и № 4330 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията дадени в същото съдебно решение. При първоначалното разглеждане да делото жалбата е уважена в частта по отношение неточното отразяване на собствеността в регистъра към ПНИ за имот № 2473 и преписката е върната на административния орган с указания в този смисъл и тъй като в тази част против решението не е подадена касационна жалба, то е влязло в сила. Със същото решение е отхвърлена жалбата в частта срещу обособяването на имот № 4330 и вписването му в регистъра към ПНИ в полза на бившите собственици. С решение № 5421 от 26.04.2010 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 13339/2009 г. е отменил решение № 1344 от 23.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 2751/2008 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев против заповед № РД - 08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна за одобряване ПНИ, местност "Манастирски ред, Бялата чешма и Дъбравата", в частта относно новообразувани имоти № 2473 и № 4330 по ПНИ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената част. С мотивите на това решение са дадени следните указания: "При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, като при необходимост се назначи и техническа експертиза, от които да се изясни кога и в какъв обем е построена сградата в имот № 2347 по ПНИ. Следва също така да се установи дали в процесната местност има канализация, за да се прецени характера на септичната яма и водомерната шахта като съоръжения по смисъла на чл. 87 от ЗУТ и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, съответно по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, което също е от значение за приложението на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В тази насока съдът не е събрал доказателства и не е изложил и никакви мотиви, дали констатираните подобрения, които остават в новообразувания имот № 4330 по ПНИ са съоръжения по смисъла на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с което също така е допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК." В изпълнение на горепосочените задължителни указания Административният съд - Варна при новото разглеждане на делото е изслушал съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Консулов, която е приета в съдебно заседание на 20.10.2010 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че и единичната и тройната съдебно - технически експертизи, изслушани при първоначалното гледане на делото, както и заключението на в. л. Консулов са установили, че в спорния новообразуван имот № 4338 попада почти цялата тераса към сградата от имот № 2473, която е направена с цел денивелация на терена. Според вещото лице инж. Консулов няма строителни книжа или каквато и да е др. документация за изграждането на терасата, но експертът е приел, че изграждането на терасата е станало след 1994 г. - след изработване на проект за заснемане за узаконяване на сградата. Съдът е констатирал, че разпитаните двама свидетели са дали противоречиви показания относно времето на изграждане на терасата. Първоинстанционният съд е отменил процесната част от заповедта на областния управител, тъй като е преценил, че в имот № 4330 по ПНИ остават септична яма и водопроводна шахта. Съдът се е позовал на заключението на вещо лице инж. Консулов, според което в местността няма изградена канализационна мрежа. От тук Административният съд - Варна е извел извод, че единственият начин за обслужване на сградата от имот № 2473 с цел водоснабдяване и отвеждане на отпадните води остава септичната яма и водопроводната шахта, каквато възможност е предвидена нормативно в чл. 87 от ЗУТ. С оглед на това е прието, че посочените две съоръжения попадат в дефиницията на неизчерпателно изброените съоръжения, препятстващи възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Следователно съществуващите септична яма и водопроводна шахта са възприети от първоинстанционния съд като пречка за възстановяване на собствеността и за обособяване на самостоятелен имот в полза на бившите собственици, поради което оспорената заповед е отменена в тази част. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи, изложени в атакуваното съдебно решение. По делото е безспорно установено, че Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев се легитимират като собственици по наследство на имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ 600 кв. м, представляващ идеална част от парцел № 1473 по проекто-плана на вилна зона "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на гр. Варна, целият с площ от 1000 кв. м. За тези лица в ПНИ е отреден имот № 2473, вписан в регистъра на наследодателя на жалбоподателите, с площ от 600 кв. м, като разликата до 1000 кв. м, е отредена в нов имот № 4330 с площ от 409 кв. м, който имот е записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Тодор Тонев, които се легитимират с решение на ПК - № 421 от 1.07.1997 г. С оглед на това следва да се приеме, че при обособяването на новообразуван имот № 4330 точно са спазени изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, като в полза на бившите собственици е отреден имот с площ 409 кв. м. Спорът в случая е относно намиращите се в този новообразуван имот септична яма и водопроводна шахта, изградени за обслужване на сградата, построена от ползвателите на имота и доколко те възпрепятстват обособяването на имот № 4330 и възстановяването му на собствениците. Не е спорно обстоятелството, че в м."Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" не съществува канализация и всички изградени постройки там ползват септични ями и шахти. Настоящият съдебен състав счита, че намиращите се в атакувания новообразуван имот септична яма и водопроводна шахта нямат характер на съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР наППЗСПЗЗ, защото всички изброени в този текст съоръжения са за обществено ползване от неограничен кръг потребители. В конкретната хипотеза обаче спорните шахта и септична яма са за лично ползване и като такива те не съставляват съоръжения, препятстващи възстановяване на собствеността. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в нормите на чл. 87 от ЗУТ и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ не се съдържа изискване за запазване във всички случаи на съществуващите септични ями и шахти, поради което първоинстанционният съд неправилно се е позовал на тези разпоредби. Освен това в мотивите на обжалваното решение неточно е тълкувана и приложена нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като от съда е прието, че с нея се регламентира задължително съобразяване на местоположението на имота на ползвателя със съществуващите сгради, съоръжения или трайни насаждения. Това не е така, защото с горепосочения текст е визирано алтернативно изискване за съобразяване, а не кумулативно - както със сградата, така и със съоръженията и с трайните насаждения. От съществено значение е фактът, че при формулиране на горепосоченото условие е предвидено то да се осъществява в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай, ако се отмени процесната заповед в частта й, с която е обособен имот за бившите собственици с площ 409 кв. м, би се достигнало до нарушаване на задължителното изискване, визирано в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо разпоредбата на чл. 28, ал. 6, изречение първо от ППЗСПЗЗ следва да се тълкува и прилага заедно с второто изречение на същия член, поради което не следва да се допуска чрез изграждане на септична яма и шахта да се обособи и завземе имот с площ повече от 1000 кв. м. Настоящият съдебен състав счита, че определящо значение при формиране на изводите следва да е обстоятелството, че на ползвателя е предоставен за ползване имот с площ 600 кв. м и той е закупил само тази площ, поради което изграждането от негова страна на септична яма и шахта извън ползвания и закупения от него имот не може да съставлява пречка за възстановяване на имот в полза на бившите собственици. По отношение на ползвателския имот е съобразена изградената в него сграда /без терасата, която е построена след влизане в сила на ЗСПЗЗ/, поради което намиращите се извън имота трайни насаждения и съоръжения, които не са такива по § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ имат характер на подобрения и следва за бъдат надлежно оценени и заплатени при определяне на дължимото обезщетението в последваща процедура. Нито едно от изслушаните вещи лица не е дало заключение, че септичната яма и шахтата не могат да се изградят отново в границите на имота с площ 600 кв. м, отреден за ползвателя, така както му е предоставен за ползване и заплатен, от което следва, че не се касае за неразделни части от сградата. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и настоящият съдебен състав да постанови ново по съществото на спора с отхвърляне жалбата на Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев досежно оспорената част от ПНИ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев следва да заплатят на Областната управа на област Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК Христо Костадинов Бакърджиев и Марин Костадинов Бакърджиев следва да заплатят на Ружана Стоянова Тодорова и Кирил Тодоров Кирилов направените от тях разноски: 800 лв. - договорено и внесено възнаграждение за един адвокат и 450 лв. - внесено възнаграждение за тройна съдебно-техническа експертиза. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение