Решение № 3890 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2017 г.

Решение № 3890 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г., срещу решение № 4683 от 12 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № Р-613-32-277526/23 декември 2015 г. на директора на Агенция "Митници", ведно с потвърденото с него решение № BG005800-ИВ-27-16-РВ153/16 октомври 2015 г. на началника на митница Столична, в частта, с която на "Ч. Б." АД е отказано възстановяване на акциз за периода от 04 август 2012 г. до 19 юли 2015 г. до размер на 112 664,05 лева и преписката е върната на началника на М. С. за издаване на ново решение по искането на "Ч. Б." АД с вх. № 32-187160/16 септември 2015 г. за възстановяване на платен акциз в размер на 112 664,05 лева, ведно със съответните лихви, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В постъпила писмена защита и в съдебно заседание касаторът излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ч. Б." АД, в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. В. Р., излага съображения за неоснователност на касационната жалба и прави искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските в производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, като излага съображения, че същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Ч. Б." АД срещу решение за отказ за възстановяване на акциз № BG005800-ИВ-27-16-РВ153/16 октомври 2015 г. на началника на митница Столична, потвърдено с решение № Р-613-32-277526/23 декември 2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е отказано възстановяване на акциз в размер на 112 686,05 лева. Съдът е приел, че решението на директора на Агенция "Митници" е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че началникът на митница Столична неправилно е отказал да възстанови по искане вх. № 32-187160/16 септември 2015 г. на "Ч. Б." АД заплатения за периода от 04 август 2012 г. до 19 юли 2015 г. акциз за покупка на енергиен продукт - природен, използван в производството на сладкарски препечени продукти и сладкарски продукти с подсладители, тъй като за цитирания период дружеството не е разполагало с Удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител (УОАКП). Приел е още, че началният момент, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител е не датата на връчване на УОАКП, както твърди административният орган, а моментът, в който е било подадено искането за издаване на удостоверението, с оглед наличието на предпоставките за издаването му към този момент, установени с влязлото в сила съдебно решение. С оглед на това е приел жалбата на "Ч. Б." АД за основателна до размер на 112 664,05 лева и е отменил решение № Р-613-32-277526/23 декември 2015 г. на директора на Агенция "Митници", ведно с потвърденото с него решение № BG005800-ИВ-27-16-РВ153/16 октомври 2015 г. на началника на митница Столична до този размер като е върнал на началника на М. С. за издаване на ново решение по искането на "Ч. Б." АД с вх. № 32-187160/16 септември 2015 г. за възстановяване на платен акциз в размер на 112 664,05 лева в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството - жалбоподател направените в производството разноски в размер на 3907.00 лева. Решението е допустимо. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Според ал. 3 на същата разпоредба органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС (в приложимата редакция) решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13, с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане, може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от "Ч. Б." АД в законоустановения срок за това жалба против решението на директора на Агенция "Митници", издадено по повод жалба срещу решението за възстановяване на акциз на началника на митница Столична, с която на дружеството е отказано възстановяването на акциз в размер на 112 664,05 лева за периода от 04 август 2012 г. до 19 юли 2015 г. Предмет на оспорването в случая е именно решението на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на митница Столична, потвърдено чрез оспореното решение на директора на Агенция "Митници". Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗАДС предмет на съдебно оспорване е решението на директора на Агенция "Митници", като с диспозитива на съдебното решение е отменено именно решението на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решението на началника на митница Столична. Ето защо не е налице основание за недопустимост на съдебното решение. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, с оглед приетия за оспорване акт, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз, посочени в първоначалното и в потвърждаващото решение, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на началника на митница Столична и потвърдителното решение на директора на Агенция "Митници" е законосъобразен. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на обжалвания съдебен акт. Фактите по делото относно УОАКП са правилно установени от първоинстанционния съд. По този въпрос няма спор между страните. Спорен по делото е въпросът относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 12б от ППЗАДС за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. На този въпрос правилно първоинстанционният съд дава положителен отговор по следните съображения. Обосновано е становището на първоинстанционния съд, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, с влязло в сила решение. Неправилно е преценено от административния орган, че въпреки действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, то предпоставките за издаване на удостоверението не са били изпълнени още към момента на подаване на искането. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Без значение е видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или установително) след като законовата разпоредба на чл. 177, ал. 1 от АПК не прави такова разграничение, както правилно е приел и административният съд. За периода от подаване на заявлението и последвалия незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване от страна на дружеството в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за заплащане на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е уредено, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи". Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона. При липса на легално определение на израза "недължимо платен", от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. То съдържа плащане на задължение (в случая за плащане на косвения данък - акциз върху енергийни продукти, използвани в производствен процес), което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Административният съд правилно е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение има правно значение за случая. Отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в дейността по добив и платеният акциз (съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти) и той става недължимо платен. Следва да се посочи, че митническата администрация не следва да черпи права във вреда на данъчно-задължените лица, от незаконосъобразните си откази за издаване на удостоверения за освобождаване от акциз на крайни потребители, защото тези задължени лица обективно не могат да водят счетоводна отчетност за дейност, за която им е отказано издаване на удостоверение. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд С.-град за материална незаконосъобразност на решение № Р-613-32-277526/23 декември 2015 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № BG005800-ИВ-27-16-РВ153/16 октомври 2015 г. на началника на митница Столична, в частта, с която на "Ч. Б." АД е отказано възстановяване на акциз за периода от 04 август 2012 г. до 19 юли 2015 г. до размер на 112 664,05 лева. Твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато съдът отмени административния акт или актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед цитираната разпоредба, правилно преписката е върната на началника на М. С. за издаване на ново решение по искането на "Ч. Б." АД с вх. № 32-187160/16 септември 2015 г. за възстановяване на платен акциз в размер на 112 664,05 лева, ведно със съответните лихви, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Позоваването от страна на касатора на изменението на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС (ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е неотносимо към настоящия спор, тъй като посочената норма е приложима за административни актове, издадени след влизане в сила на нормата, какъвто настоящия случай не е. При този изход на спора, своевременно направеното от страна на ответника по касация искане за присъждане на направените в касационното производство разноски и представените доказателства за реалното им извършване, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на "Ч. Б." АД сума в размер на 1500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирана на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на касатора и процесуалните действия от ответника по касация. Следва да се посочи още, че по сходни казуси има обилна и безпротиворечива съдебна практика, поради което не може да се приеме, че делото се характеризира с особена фактическа и правна сложност. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на второ отделение,