Решение № 12237 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2014 г.

Решение № 12237 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Макси I" АД, със седалище и адрес на управление гр. София бул. "Симеоновско шосе" № 110, ЕИК 127041392, представлявано от изпълнителния директор Николай Ангелов Ранчев, подадено чрез пълномощника адвокат Колчева, за отмяна на влязло в сила Решение № 667/1.02.2012 г. постановено по адм. дело № 10286 от 2012 г. на Административен съд София-град, и на влязло в сила Решение № 1251 от 30.01.2014 г. по адм. дело № 6157/2013 г. на ВАС, седмо отделение. В искането за отмяна се твърди, че двете решения противоречат на влязлото в сила Решение 4959/7.11.2011 г. постановено по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се подробни съображения, обуславящи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът-Кмета на Столична община, представляван от адвокат Пасков, оспорва молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на влезлите в сила Решение № 667/1.02.2012 г. постановено по адм. дело № 10286 от 2012 г. по описа на Административен съд София-град, и на Решение № 1251 от 30.01.2014 г. по адм. дело № 6157/2013 г. на ВАС, седмо отделение. В искането се поддържа, че двете решения са постановени в противоречие с влязлото в сила Решение 4959/7.11.2011 г. постановено по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице, тъй като решенията, чиято отмяна се иска, от една страна, и решението постановено по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административен съд София-град, от друга страна, са с различен предмет. Предмет на обжалване по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административен съд София-град е мълчаливият отказ на кмета на Столична община да се произнесе по искането на дружеството за освобождаване от такса битови отпадъци. С Решение 4959/7.11.2011 г. постановено по това дело съдът е отменил мълчаливият отказ и изпратил преписката на кмета на Столична община за произнасяне по същото заявление в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. В мотивите към решението е посочено, че съдът не може в производството пред него за първи път да установява дължимостта на таксата и размера й, както и наличието на основания за възстановяването на внесената такава. В изпълнение на така дадените указания кмета на Столична община е издал Акт за установяване на публично общинско вземане за местна такса битови отпадъци. Този акт е бил предмет на обжалване по адм. дело № 10286 от 2012 г. на Административен съд София-град. В това производство съдът е изследвал въпроса за предоставянето от общината услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, постановявайки Решение № 667/1.02.2012 г. Това решение на първоинстанционният съд е потвърдено с на Решение № 1251 от 30.01.2014 г. по адм. дело № 6157/2013 г. на ВАС, седмо отделение. В този смисъл следва да се направи извода, че не е налице противоречие между първия и последвалите два съдебни акта, което да е основание за отмяна. Наличието на противоречие в мотивите на делата във връзка с преценката на едни и същи факти по двете групи дела не може да служи като основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че искането на "Макси I" АД за отмяна на влязло в сила Решение № 667/1.02.2012 г. постановено по адм. дело № 10286 от 2012 г. по описа на Административен съд София-град, и на влязло в сила Решение № 1251 от 30.01.2014 г. по адм. дело № 6157/2013 г. на ВАС, седмо отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и направеното от страна на ответника искане за заплащане на разноски, и с оглед на представените доказателства, настоящата инстанция присъжда на Кмета на Столична община, сумата от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева направени разноски по делото. Молителят не е направил възражения във връзка с размера на така претендираните разноски. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,