Решение № 146 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 369/2012 г.

Решение № 146 от 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 369/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от В. В. В., подсъдим по нчхд № 1551/2010 г. на Врачанския районен съд и внчхд № 579/2011 г. на Врачанския окръжен съд, срещу определение № 371 от 27.ХII.2011 г. по делото на окръжния съд, с което е осъден да заплати "направените разноски в процеса в размер на 1600 лв. "Присъждането на разноски се счита за незаконосъобразно тъй като първо, не е посочено на кого се дължат и, второ, ако се дължат на тъжителя Р. Н. В., от него е следвало да има такова искане. С жалбата се иска отмяна на определението. Повереникът на тъжителя в писмен отговор е счел, че жалбата е недопустима, тъй като въззивният акт на окръжния съд-нова присъда-не подлежи на касационно обжалване. Ако жалбата бъде приета за разглеждане иска оставянето й без уважение, защото е имало неколкократни искания за присъждане на направените от тъжителя деловодни разноски. В съдебно заседание защитник на подсъдимия и повереник на тъжителя поддържат становищата си. Заключението на представителя на ВКПр е за неоснователност на жалбата. ВКС установи: С присъда № 117 от 3.Х.2011 г. по делото на районния съд подсъдимият В. В. В. е признат за невиновен в неизпълнението на влязло в сила съдебно решение, с което тъжителят Р. Н. В. е бил възстановен на работа, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 172, ал. 2 НК. С присъда № 24 от 15.ХII.2011 г. по делото на окръжния съд първоинстанционната присъда е отменена и е постановена нова, с която В. В. В. е признат за виновен в извършването на вмененото му с тъжбата на Р. Н. В. престъпление, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по повод молбата от повереника на тъжителя, адв. Р. Ил. Б., окръжният съд е осъдил подсъдимия да заплати 1600 лв., представляващи "направените разноски в процеса". Жалбата е допустима, но не и основателна. Допустимостта на жалбата следва от изричната разпоредба на чл. 346, т. 3 НПК, предвиждаща възможност за касационна проверка на определенията по чл. 306, ал. 1 НПК, постановени от окръжния съд в случаите на нова присъда. При това възможността за касационно обжалване на тези определения е дадена на страните при всички случаи на постановена нова присъда, без да е обвързана с обжалваемостта на самата присъда, както процесуално незаконосъобразно е прието обратното в мотивите към обжалваното определение. Жалбата е неоснователна, защото постановеното в атакуваното с нея определение е съответно на искане от страната на тъжителя за присъждане на разноските, които е направил и в двете съдебни инстанции. Такова искане има не само в молбата от 15.ХII.2011 г., а още в пледоарията от повереника на тъжителя в последното по делото заседание пред първата инстанция /на л. 60 от първ. д./, във въззивната жалба, в допълнението към нея и в пледоарията от повереника пред въззивния съд /съответно на л. 3,4,14 и 16 от възз. д./ На тъжителя Р. Н. В. следва да се присъдят 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. При проверката се констатира, че диспозитивът на проверяваното определение страда от непълнота, която би могла да доведе до затруднение при изпълнението му поради непосочването на лицето, направило разноски и в чиято полза те са присъдени. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.