Решение № 2618 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2019 г.

Решение № 2618 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дениз 89" ЕООД, ЕИК 200219590, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Клокотница" № 1, вх. Е, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя П. Петров, чрез адв. Тодоров, против решение № 697 от 9.04.2019 г., постановено по адм. дело № 481/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск по чл. 292 АПК. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на РДНСК – Югоизточен район – Бургас чрез пълномощника си юрк. Аврамов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от "Дениз 89" ЕООД на основание чл. 292 АПК срещу ответника за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на издадената от него заповед № ДК- 02-ЮИР-21/8.11.2010 г. за премахване на строеж, собственост на ищеца, представляващ "Пристройка към масивна сграда", находящ се в УПИ VІІІ- 7089, кв. 142, в кв. "Индустриален" по кадастрално - регулационния план на гр. Ямбол, [улица], е погасено поради изтекла давност. Съдът е изложил съображения за висящност на изпълнителния процес, наличие на прекъсната давност, обусловена от предприетите действия по принудителното изпълнение със съставянето на протоколи от 16.11.2015 г. и 16.12.2015 г. и е приел, че предвид прекъсването на давността, към настоящият момент същата не е изтекла и е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск – чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. Получаването на поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността по чл. 285 АПК вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, съгласно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по т. д. 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 13.10.2011 г., когато ВАС се е произнесъл с решение № 13010/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 8556/2011 г., с което е оставено в сила първоинстанционното такова на Административен съд – Ямбол № 72/2.05.2011 г. по адм. дело № 3/2011 г. От тази дата е започнал да тече пет годишен давностен срок за изпълнение. Към датата на завеждане на исковата молба – 1.03.2019 г. този давностен срок правилно е прието, че не е изтекъл, поради извършени действия по изпълнение, от страна на органа по изпълнението, които прекъсват течението на давността. С покана за доброволно изпълнение до ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението от 5.01.2012 г., получена на 17.02.2012 г., същия е поканен да предприеме действия по премахване на незаконния обект – предмет на влязлата в сила заповед. Последващите действия на органа по изпълнението са обективирани в Протокол от 16.11.2015 г., приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, с който удостоверили, че строежът не е премахнат в срока на Поканата за доброволно изпълнение. С нова проверка, за констатациите при която е съставен Протокол от 16.12.2015 г., приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., е било извършено проучване за начина на изпълнение на премахването, срока на принудителното премахване и стойността му. Проведена е процедура за избор на изпълнител на принудителното премахване на незаконния строеж, изпратена е покана до Камарата на строителите в РБългария относно предоставяне на оферти за участие в процедурата. Процедурата по избор на изпълнител е приключила със сключен договор между ДНСК-София и "Нигея Строй" ООД. Посочените действия, извършени след Поканата за доброволно изпълнение, обективирани в посочените протоколи се приемат от практиката като действия за принудително изпълнение, с които давността е прекъсната (чл. 116, б. "в" ЗЗД), от което следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК, петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла. Като е достигнал до същите изводи, съдът е приложил правилно закона и решението му е материално законосъобразно. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,