Решение № 5092 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2014 г.

Решение № 5092 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад", представен от юрисконсулт Анна Шулева, против решение № 1295/3.06.2014 г., постановено по адм. д. № 203/2014 г. по описа на Административен съд Варна, отменящо решение към ЕАД № 12BG002002H0074353 от 4.09.2012 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 218 и чл. 221 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, чл. 19 от ЗМ, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, гл. II от ППЗМ и чл. 54 от ЗДДС за стока за стока № 1 по ЕАД № 12BG002002H0074353 от 4.09.2012 г. е определена нова митническа стойност в размер 197 028.48 лева, на "Левъл Зет" ЕООД са установени допълнителни задължения за мито в размер 5 469.18 лева и за ДДС в размер 32 346.28 лева и е разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отрича изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът - "Левъл Зет" ЕООД, чрез повереника си адв. Раков, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 12BG002002H0074353 от 4.09.2012 г. деклариране от жалбоподателят на стока - сурови бадеми без черупки 880 колета х 22.68 кг нето тегло и тарифен код 0802129000, с държава на изпращане Съединените щати и изпращач "Хилтоп Ранч" САЩ за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната фактурна стойност е 25 945.92 USD при валутен курс 1.5712; условията на доставката CFR Варна; митническа стойност е 40 766.23 лева; определеното мито 1 426.82 лева и ДДС 8 438.61 лева. Към ЕАД е представена фактура № 9143.01/29.06.2012 г., опаковъчен лист, товарителница, сертификат за инспекция на стоката и сертификат за афлатоксин. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е постъпил отговор от митническа администрация на САЩ с вх. № 4424-956/12/23.10.2013 г., според който декларираната фактурна стойност по фактура № 9143.01 на "Хилтоп Ранч" при износа от САЩ в щатски долари е 125 400. Към писмото не са приложени оригиналните фактури за доставките при износа от САЩ, тъй като същите не се съхраняван от администрацията. С оспореното решение началникът на МП "Варна Запад" е коригирал клетки 22, 42, 45, 46 и 47 на ЕАД. Определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от американската митническа администрация информация) 197 028.48 лева. В МОС не са включени транспортните разходи с оглед уговорката CFR Варна. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на мито в размер 5 469.18 лева /определеното с решението задължение е в размер 6 896 лева при деклариран от титуляра на режима 1 426.82 лева/. След увеличаване на МОС с размера на митото е определен ДДС в размер 40 784.89 лева при деклариран размер 8 438.61 лева. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. Отнесъл е към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в решението митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред американската митническа администрация ЕАД при износа представлява частен документ и се ползва с еднаква доказателствена сила като ЕАД, подаден при вноса в България. От отговора на американската митническа администрация не можело да се определи дали стоката по износната ЕАД е тъждествена с тази по вносната ЕАД, както и дали стойността на стоката е тази по износната ЕАД. Съдът е ценил заключение на ССЕ, за да установи осчетоводяването от жалбоподателя на извършено плащане по фактурата съответстващо на митническата стойност при вноса. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че информацията за износната декларация е недостатъчна, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Левъл Зет" ЕООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени и транспортните разходи до Варна, поради посочено условие "CFR Варна". Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 25 945.92 USD. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред американската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 9143.01/29.06.2012 г. С оглед разпределението на тежестта на доказване за административния орган е обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 125 400 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Обратно - заключението на приетата в хода на съдебното дирене ССЕ установяване осчетоводяване на плащането в размера на декларираната МОС. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски в размер 3 328.93 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,