Решение № 9930 от 7.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 2480/13.04.2021 г., постановено по адм. дело 8570/2020 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с Решение 5145/11.08.2021 г., постановено по адм. дело 8570/2020 г., по жалба на Давекс ЕАД е отменен Ревизионен акт (РА) СФР20-РД-77-25/03.04.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-29/03.08.2020 г. на кмета на Столична Община, в частта, с която по отношение на дружеството са установени задължения за ДНИ в размер на 15 286,96 лв. главница и 8 442,64 лв. лихви; за ТБО в размер на 59 251,48 лв. главница и 66 422,33 лв. лихви за 2014 г., както и по отношение на ДНИ, ведно с дължимите лихви, както следва: за 2015 г. 14 907,58 лв.; за 2016 г. 14 907,57 лв.; за 2017 г. 14 907,58 лв.; за 2018 г. 14 907,60 лв. и за 2019 г. 14 907,57 лв. С Решението са определени нови размери на дължимите задължения за ТБО, по години: за 2015 г. 26 760 лв. главница и 12 554,81 лв. лихви; за 2016 г. 18 900 лв. главница и 6 944,69 лихи; за 2017 г. 30 000 лв. главница и 7 981,65 лихви; за 2018 г. 30 000 лв. главница и 4 939,99 лв. лихви и за 2019 г. 30 000 лв. главница и 1 898,32 лв. лихви. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на кмета на Столична Община, подадена чрез пълномощника юрк. Ж. Дакова-Пападопулу, поддържана и в съдебно заседание, се оспорва решението на административния съд в частта, с която са отмени установените задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2014 г. 31.12.2019 г. Като касационни основания се сочат недопустимост и неправилност на акта поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че отчетната стойност на облагаемите обекти земя и сгради, е правилно определена с ревизионния акт, като е прието, че това е отчетната стойност по счетоводни данни съгласно пар. 1, т. 17 от ЗМДТ, и възлиза на 9 500 000 лв. В тази връзка счита, че неправилно е формулирана задачата към вещото лице, тъй като предмет на изследване е била само аналитична сметка 201/1 Земи/терени , по която земята е заведена с отчетна стойност 95 000 лв., вместо синтетична сметка 201 . Оспорва и извода за незаконосъобразност на ревизионното производство във връзка с нарушение на чл. 109 от ДОПК по отношение на 2014 г., като счита, че ревизията се образува с издаване на заповедта за възлагане на ревизията, а не както е приел съдът с нейното връчване. В съдебно заседание твърди, че вещото лице, извършило счетоводната експертиза, не е включено в утвърдения списък по чл. 398 от ЗСВ, което е основание за отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на оспорваното решение в атакуваната му част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, подадена от кмета на Столична Община, Давекс ЕАД в писмен отговор, чрез пълномощника адв. Е. Ангелова, и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваната с нея част на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е и касационна жалба от Давекс ЕАД, с която се оспорва решението на административния съд в частта, с която е установен дължим размер на ТБО за периода 2015 2019 г., възлизащ на 135 660 лв. главница. В допълнителна касационна жалба, доколкото съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, касаторът обжалва и установените лихви за забава в общ размер на 34 319,36 лв. В подробно изложение са развити доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, счита, че установяването на задължения за ТБО за 2015 г. е незаконосъобразно с оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Оспорва дължимостта на компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Относно услугите сметосъбиране и сметоизвозване посочва, че за периода 2014-2016 г. същите са предоставяни от Каменов МГ ЕООД, за което ревизираното дружество е подало своевременно декларации по чл. 24, ал. 1 от НОАМТЦУМПСО, въз основа на които има издадени заповеди на кмета. В тази връзка оспорва изводите на съда относно дължимост на ТБО за периода 2017 2019 г., доколкото отново са подадени декларации и са налице заповеди на кмета, само че подадени от трето лице. Доколкото съдът е възприел различна от счетоводно заведената отчетна стойност в размер на 95 000 лв., касаторът оспорва определените размери за компонента обработване на отпадъци в депа. Оспорва начислените лихви, тъй като счита, че дължимите задължения са платени в срок. Моли за отмяна на оспорваното решение в атакуваната му част и за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Давекс ЕАД кметът на Столична Община, не изразява становище по нейната основателност. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и на двете касационни жалби и за основателност по отношение на жалбата, подадена от кмета на Столична Община. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА СФР20-РД-77-25/03.04.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-29/03.08.2020 г. на кмета на Столична Община, с който по отношение на Давекс ЕАД са установени следните допълнителни задължения: за ДНИ 89 824,86 лв. главница и 27 461,44 лв. лихви и за ТБО 459 716,34 лв. главница и 129 753,24 лв. лихви за периода 01.01.2014 г. 16.12.2019 г. В хода на ревизионното производство е установено, че Давекс ЕАД е придобило чрез апорт, вписан в Службата по вписванията при СРС, нежилищен имот, представляващ земя и сгради, подробно описани в ревизионния акт. Стойността на апортната вноска възлиза на 9 595 500,00 лв. съгласно тройна съдебна експертиза по гр. дело 1132/1998 г. на Софийски окръжен съд. По отношение на имота има подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 06.02.2001 г., с която са декларирани земя и сгради с обща отчетна стойност 95 500 лв. С декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от 08.08.2013 г. същият имот е деклариран с отчетна стойност 95 500 лв. С коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от 28.02.2017 г. земята и сградите са декларирани с обща отчетна стойност 193 500,00 лв. Въз основа на счетоводни баланси и оборотни ведомости приходните органи са приели, че земята е заведена счетоводно по сметка 201 Земи, гори и трайни насаждения под инвентарен номер 1 с отчетна стойност 9 500 000,00 лв., която не се променя до края на ревизирания период. Сградите са заведени по сметка 203 Сгради като общата им отчетна стойност възлиза на 98 500 лв. При тези данни е прието, че има несъответствие между счетоводните баланси, оборотните ведомости и пазарната оценка при апорта, както и между подадените от дружеството декларации и счетоводните данни. Въз основа на това и на основание чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е прието, че данъчната основа, подлежаща на облагане с ДНИ, за земята е 9 500 000,00 лв., а за сградите данъчната им оценка, която по години е, както следва: за 2014 г. 2 497 706,80 лв.; за 2015 г. 2 488 202, 40 лв.; за 2016 г. 2 478 699,20 лв.; за 2017 г. 2 469 195,00 лв.; за 2018 г. 2 459 808,18 лв. и за 2019 г. 2 450 670,60 лв., тъй като надвишава отчетната им стойност 98 500 лв. Относно ТБО е прието, че отчетната стойност на имота е в общ размер на 9 598 500,00 лв. за всяка от годините за периода 2014 2019 г., въз основа на което са определени допълнителни задължения за довнасяне. За периода 2014 2016 г. е установено, че има сключен договор между Давекс ЕАД и Каменов МГ ЕООД с предмет извозване на 4 контейнера за отпадъци месечно за процесния имот. Представени са и подадени от ревизираното дружество декларации по чл. 24, ал. 1 от НОАМТЦУМПСО, както и заповеди на кмета за допускане на свободно договаряне относно извозването на отпадъците. За периода 2017 2019 г. са налице същите документи, само че страна по договора с Каменов МГ ЕООД е трето дружество Сим Тел ЕООД, което е подало от свое име декларации по чл. 24, ал. 1 от НОАМТЦУМПСО, по силата на сключен договор с Давекс ЕАД. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице отчетната стойност на земята по балансова сметка 201/1 е 95 000 лв. за целия процесен имот. Пазарната стойност на земята съгласно извършена оценка на апортната вноска е 3 000 000 лв., която стойност именно според експерта подлежи на счетоводно завеждане. По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, според която е налице идентитет на имота за който са били сключени договори за сметоизвозване за периода 2013 2016 г. от Давекс ЕАД, с този, за който са били издадени заповеди на кмета на Столична Община по сключени договори от Сим Тел ЕООД за 2017 2019 г. По отношение компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е прието, че услугата не е предоставяна спрямо непосредствено прилежащите към имота площи. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160 ал. 2 от ДОПК, за да отмени частично процесния ревизионен акт, е приел следното: Заповедта за възлагане на ревизия е издадена на 16.12.2009 г., като е връчена на дружеството на 06.01.2020 г., която дата е датата на образуване на производството, поради което ревизионният акт в частта, установяваща задължения за 2014 г., е незаконосъобразен на основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК. По отношение на основния според въпрос коя е данъчната основа, подлежаща на облагане с ДНИ за земята, съдът е възприел заключението на вещото лице, като е постановил, че това е сумата 3 000 000,00 лв., определена съгласно пазарната оценка при апорта. Установено е, че преди извършване на ревизията данъчната основа за облагане на земята е била 1 549 280,00 лв., а за имотите 2 488 202,40 лв., или общо 4 037 482,40 лв., върху която стойност са определяни и плащани задължения. Поради това РА е отменен в частта, с която са доначислени задължения и лихви върху същата сума, за следните размери: за 2015 г. 14 907,57 лв.; за 2016 г. 14 907,57 лв.; за 2017 г. 14 907,58 лв.; за 2018 г. 14 907,60 лв. и за 2019 г. 14 907,57 лв., ведно със законните лихви. В частта по ТБО решаващата инстанция е приела, че независимо от обстоятелството, че за периода 2017 г. 2019 г. Сим Тел ЕООД е подавало декларации по чл. 24, ал. 1 от НОАМТЦУМПСО, налице са заповеди на кмета на СО и сключени договори за сметосъбиране и сметоизвозване с Каменов МГ ЕООД, то РЛ дължи ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като е собственик на имота. По отношение на компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, за да формира решаващ извод, съдът е съобразил заключението по СТЕ и приобщените в хода на производството заповеди на кмета за определяне границите на предоставяне на услуги за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и протоколи за услугите, като е приел, че установените задължения са законосъобразни, тъй като услугите са предоставяни, независимо от точното местоположение на имота. Дължимите суми са преизчислени с оглед приетата отчетна стойност на имота в размер на ТБО, като новоопределените задължения са със следните размери: за 2015 г. 7 920 лв. за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 10 920 лв. за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване; за 2016 г. 7 800 лв. за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 11 100 лв. за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване; за 2017 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци 11 100 лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения 6 900 лв. и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване 12 000 лв.; за 2018 г. 10 800 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; 7 200 лв. за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 12 000 лв. за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и за 2019 г. - за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци 10 800 лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения 7 200 лв. и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване 12 000 лв., ведно с лихви за забава. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора в нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Спорният и пред настоящата инстанция спор се свежда до това как следва да бъде определена отчетната стойност на процесния имот. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. 3а определяне на данъчната оценка за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 ДР ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Според т. 7.1 от СС - 16, след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Така очертаният нормативен регламент сочи, че релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка. При ревизионното производство е установено, че Давекс ЕАД е придобило чрез апорт, вписан в Службата по вписванията при СРС, недвижим имот - складова база, находящ се в гр.София, кв. Слатина , състоящ се от 46 000 кв.м. терен и 4 500 кв.м. застроена стопанска площ, която включва 5-етажна складова административна сграда, 2 едноетажни пристройки към нея, склад халета и съоръжения. С оспореният пред първоинстанционния съд РА са установени задължения за ДНИ и ТБО именно за този недвижим имот, представляващ земя и сгради. Въпреки това първоинстанционния съд при поставяне на задачата към вещото лице по ССчЕ е формулирано да бъде изследвана единствено отчетната стойност на земята, по балансова сметка 201/1. От друга страна в административната преписка по делото (класьор 1, л. 310) се съдържа Протокол от заседание на Съвета на директорите на Давекс ЕАД от 15.11.2010 г., от който е видно, че е взето решение, с което отчетната стойност на земята на складовата база терен с площ от 46 000 кв.м., е определена на 95 000 лв. В решението е посочено още, че новата отчетна стойност е възприета на база доклад на оценител на недвижима собственост. Съгласно протокола е разпоредено разликата над тази стойност да послужи за обособяване на фонд за подобрения и разширение. Поради това настоящият касационен състав счита, че не е установена действителната отчетна стойност на нежилищния имот- земя и сграда по смисъла на § 1., т. 17 от ДР на ЗМДТ, което препятства извършване на съдебен контрол за съответствие на оспорвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Както се каза съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, като доколкото в случая не е установен размерът на отчетната стойност на притежаваните нежилищни недвижими имоти на РЛ, имащ пряко отражение както върху размера на ДНИ, така и по отношение на ТБО, решението на административния съд следва да бъде отменено, в частта, с която са отменени или изменени задълженията, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, посредством която да бъде изяснено сумата по сметка 201/2 в размер на 9 405 000,00 лв. представлява ли счетоводно отразяване на извършена преоценка съгласно Протокол от заседание на Съвета на директорите ма Давекс ЕАД от 15.11.2010 г., въз основа на което да се прецени каква е отчетната стойност на земята по смисъла на съгласно § 1., т. 17 от ДР на ЗМДТ, съответно да бъде извършена преценка относно материалната законосъобразност на процесния акт и съответствието му с целта на закона досежно определените с РА задължения за ТБО и ДНИ за периода 2015 2019 г. В частта, с която съдът е отменил задълженията за 2014 г. за ДНИ в размер на 15 286,96 лв. главница и 8 442,64 лв. лихви и за ТБО в размер на 59 251,48 лв. главница и 33 422,33 лв. лихви, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В действителност, както се сочи и в касационната жалба на Давекс ЕАД спецификата на задълженията за ДНИ и ТБО не предполага подаване на декларация всяка година. Съдебната практика обаче е категорична, че първоначално подадената декларация замества декларациите за следващите календарни години (така например Решения по адм. дела 5336/2016 г. и 14499/2015 г. на ВАС и Решение 223 от 12.01.2022 г. по адм. д. 12305/2020 на ВАС), като задължението за заплащане на ТБО и ДНИ е годишно. С оглед това следва да се приеме, че меродавен за броенето на срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК касателно установяването на задълженията от процесния вид, е първи януари на годината, следваща годината за която се отнасят същите. В конкретния случай задълженията за ДНИ и ТБО за 2014 г. са незаконосъобразно определени, доколкото 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. В този смисъл неоснователно дружество твърди, че и установените за 2015 г. задължения се явяват незаконосъобразни. В отговор на въведено от кмета на Столична Община възражение във връзка с приложението на чл. 109, ал.1 от ДОПК, следва да бъде посочено, че разпоредбата предвижда преклузивен срок, обуславящ допустимост на ревизионното производство, който е различен от давността, уредена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Също така съдебната практика е трайна и непротиворечива, като съгласно нея началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С факта на връчването на ЗВР се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършването на ревизията, за компетентността на участващите в производството органи по приходите, обхвата и срока на производството. С оглед това и данните по делото, правилно съдът е приел, че настоящата ревизия е образувана на 06.01.2020 г. с връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не на 16.12.2019 г. с нейното издаване, поради което и установените за 2014 г. са незаконосъобразни. В заключение при повторното разглеждане на делото в частта относно задължения за ДНИ и ТБО за периода 2015 2019 г. съдът следва да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, посредством която да бъде установена действителната отчетна стойност на притежаваната от дружеството земя по смисъла на § 1., т. 17 от ДР на ЗМДТ, като въз основа на това да бъде извършена преценка относно материалната законосъобразност на процесния акт, при съобразяване мотивите на настоящото решение. По разноските: Общият материален интерес по спора е в размер на 706 755,88 лв. Съобразно отхвърлената част на жалбата на кмета на Столична Община в размер на 116 893,66 лв. досежно задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г., на ответника по касация се следват разноски в размер на 944,24 лв., представляващи пропорционална сума съобразно отхвърлената част на жалбата, ползваща се със сила на пресъдено нещо, при съобразяване с претендирания съгласно списък по чл. 80 от ГПК общ размер на претендираното възнаграждение за съставяне и отговор на касационната жалба 5 709 лв. В останалата част направените и претендирани разноски подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,