Решение № 10672 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2013 г.

Решение № 10672 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Сава Гергинов, в качеството му на процесуален представител на Илияна Николаева Пецева, в качеството у на управител на "Кар Консулт БГ" ЕООД срещу решение № 2691 от 17.05.2012 г. по адм. дело № 9892 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2171103887 от 2.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1588 от 14.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определено задължение за ДДС, на основание чл. 177 от ЗДДС в размер на 78 583.34 лв. за данъчен период м. 08.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Антоанета Калоферова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2171103887 от 2.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1588 от 14.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена повторна ревизия на търговското дружество, в изпълнение на решение № 1707 от 15.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София, като с него му е определено задължение за ДДС, на основание чл. 177 от ЗДДС в размер на 78 583.34 лв. за данъчен период м. 08.2009 г. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, която е точно установена и по която няма спор, приложената разпоредба на чл. 177 от ЗДДС и възраженията на дружеството - жалбоподател. Обоснован е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт поради правилното прилагане на посочената разпоредба. По делото е установено, че ревизираното дружество е подало справка-декларация с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 78 583.34 лв., формиран от покупката на 14 броя употребявани МПС. Констатирано е, че с договор с нотариална заверка на подписите от 20.08.2009 г. между "Александра СА" ЕООД, в качеството на продавач, и ревизираното дружество "Кар Консулт БГ" ЕООД, в качеството му на купувач, се прехвърля собствеността на 12 броя закупени МПС на обща стойност 3 000.00 лв. С друг договор с нотариална заверка на подписите от 26.08.2009 г. между същите страни е прехвърлено правото на собственост на 2 броя МПС на обща стойност 400.00 лв. По повод на договорите са издадени фактури с поредни номера № 0... 14 до № 0...25 от 20.08.2009 г. и № 0...26 и № 0...27 от 26.08.2009 г. от "Александра СА" ЕООД и получател ревизираното дружество, като предмет на доставките са 14-те броя МПС с облагаема основа 392 916.66 лв. и начислен ДДС в размер на 78 583.34 лв. В хода на ревизионното производство е приета експертиза за определяне пазарната стойност на процесните автомобили, като експертът - оценител е дал стойности много близки до тези в издадените фактури. В мотивите на съдебното решение съдът правилно е отграничил и обсъдил основният спорен момент по делото, а именно дали са налице материалноправните предпоставки за реализиране солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС, съответно относно правилното прилагане на тази разпоредба от административния орган. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, регистрирано лице - получател по облагаема доставка отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. По делото не се спори, че двете страни по доставките са регистрирани лица, същите са облагаеми, получателят по нея е ползвал правото на данъчен кредит, а дължимият ДДС не е внесен от доставчика. Административният орган и съдът са се позовали на ал. 2 от цитираната норма, според която тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 от ДОПК. Според него се явява доказана хипотезата, а именно, че регистрираното лице е знаело, понеже се констатира огромната разлика в цената при прехвърляне на правото на собственост на колите по силата на двата договора, съгласно изискванията на ЗДвП, и цените по конкретните фактури според конкретното МПС, което последно обстоятелство се потвърждава от експерта-оценител. Налице е и другата хипотеза, а именно, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен при изложената фактическа обстановка. Конкретно по повод на втората хипотеза се налага да бъде обсъдена и ал. 3 от същата разпоредба, в която в условия на кумулативност се изискват две условия, за да се приеме, че лицето е било длъжно да знае. Наличието и на тази хипотеза е обосновано от факта, че цената по доставките, за които са издадени фактури се отличава значително от действителната цена по двата договора с нотариална заверка на подписите. Това е и основният спорен момент по делото, а именно дали се установяват доказани двете хипотези по ал. 2, във връзка с ал. 3 от чл. 177 от ЗДДС, които са в условията на алтернативност. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски на ответната страна по касационната жалба не се дължат, понеже са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение