Решение № 10162 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2009 г.

Решение № 10162 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив против против решение № ТЕ-017 от 15.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 10, с която са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2009 г. по отношение на "ЕВН България Електроразпределение" АД-767436 MWh и в частта по т. 11, с която са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за първото полугодие на 2010 г. по отношение на жалбоподателя - 831 388 MWh. С доводи, че решението на ДКЕВР в оспорените части не е издадено от компетентен орган, в съответната форма, постановено е при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона се иска решението в тези части да бъде отменено и преписката - върната на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което тези количества да бъдат утвърдени. Жалбоподателят претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С решение № ТЕ-017/15.06.2009 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката (ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя, считано от 1.07.2009 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2010 г. Предвид необходимостта от определяне на разполагаемостта за следващ регулаторен период административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ и в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от "Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени", приета с протоколно решение № 31/9.03.2009 г. са отправени писма до крайните снабдители, с които им е поискана информация относно количествата електрическа енергия, необходима им за покриване на потреблението за периода II-ро полугодие на 2009 г. и първо полугодие на 2010 г. В отговор - с писмо с вх. № Е-13-62-13/21.04.2009 г. "ЕВН България Електроразпределение" АД определя прогнозни количества ел. енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на дружеството по преноса на електроразпределителната мрежа както следва: за второ полугодие на 2009 г. - 827 587 MWh и за първо полугодие на 2010 г. - 955 910 MWh или общо 1 783 497 MWh. Заявленията на крайните снабдители, включая и на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив с прогнозните количества електрическа енергия са обсъдени от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като им е направен обстоен анализ на база на всички данни и получена информация за общото количество ел. енергия което ще бъде произведено в страната за ценовия период, след определяне на нетната разполагаемост на електрическите централи, и е предложен размер и за крайните снабдители на квотите за регулирания пазар за разглеждания период. Докладът на експертите относно определяне на количествата електрическа енергия необходима за покриване на технологичните разходи на крайните снабдители е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2009 г. (протокол № 64 от 25.05.2009 г.). На 15.06.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание. Разгледан е доклада на специалистите от 22.05.2009 г., обсъден е проект на решение относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и /или обществения доставчик за периода 1.07.2009 г. - 30.06.2010 г. и е взето решение № ТЕ-017/15.06.2009 г., като с т. 10 и 11, предмет на оспорване, са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса на електроразпределителните мрежи за жалбоподателя "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г., както следва: 767 436 MWh и 831 388 MWh. Решението е взето единодушно от всички единайсет членове на комисията, участващи в заседанието, от които шест са със стаж в енергетиката. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че определените от ДКЕВР за отчетния ценови период технологични разходи от 1 598 824 MWh ще бъдат покрити, независимо от различно прогнозираните и предложени от дружеството разходи от 1 783 497 MWh. Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно дадено. Изложената фактическа обстановка обуславя следните изводи: Жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК срок за обжалване, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган. Същото е постановено в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия (чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕ). В този смисъл решението в оспорените части и постановено от оправомощения за това орган в рамките на предоставената му със закона компетентност, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, протоколни решения), обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и конкретно за жалбоподателя "ЕВН България Електроснабдяване" АД, Пловдив. Ето защо доводът на дружеството-жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е прието с мнозинство съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, на закрито заседание на комисията (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЕ), проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ - в присъствието на единадесет от членовете, от които шест със стаж в областта на енергетиката. Възражението за нарушения на чл. 14 от ЗЕ и на чл. 42, ал. 4 от Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация са неоснователни. Първият текст регламентира провеждането на обществено обсъждане на общите административни актове и в случая не следва да се прилага, тъй като решението в оспорените части е индивидуален административен акт, а втората норма е свързана с определянето на цени на електрическата енергия, които не са предмет на акта в оспорените части. Решението в обжалваните части е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от комисията Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. В съответствие с изискванията на чл. 14 от методиката разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик е определена от комисията въз основа на информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данни от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, информация от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и такава от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Приетото решение е на база цитираната информация, в изпълнение на регулаторните функции на комисията и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, норма, според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител. Докладът на специалистите от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение в тази насока, но не е задължителен за регулаторния орган, поради което доводът, че след като утвърдените количества електроенергия не съответстват на посочените в доклада, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Възражението, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а комисията ги регулира със задължителни указания без да ги променя също е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. По смисъла на. § 1, т. 48. ДР на ЗЕ "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните потребители и/или обществения доставчик. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите им количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи. По тази причина при определяне разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количествата, посочени от дружествата и конкретно от дружеството-жалбоподател, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на същите потребители по регулирани цени за същия период. При съпоставка на представените данни и при констатирани различия в количествата електрическа енергия, които дружеството заявява като необходими за покриване на технологичните разходи, комисията определя квотите съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това методика. Решението на ДКЕВР в оспорените части, в които са определени, считано от 1.07.2009 г., количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2009 г. и за първото полугодие на 2010 г. по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, е съобразено с изискванията на чл. 14 от приетата методика, като е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, информацията от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и данните от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазени са и изискванията и на чл. 15 от методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са взети предвид и количествата енергия, посочена в предложенията на същото за утвърждаване на цени. При вземане на решението е отчетена разликата в информацията в двете заявления, предоставена от дружеството, и количеството енергия, необходима на дружеството-жалбоподател като снабдител за покриване на технологичните разходи за обсъждания период като тези количества с а завишени с 5% с цел покриване на консумацията при бъдещо увеличение на потреблението. По този начин са спазени и принципите на чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕ. Както вече се посочи по-горе разполагаемостта за производство на електрическа енергия се определя, за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, тъй като са съобразени с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушение на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕ са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че определената от ДКЕВР разполагаемост за производство на електрическа енергия, при която на дружеството-жалбоподател са определени, след регулиране, количества електрическа енергия, предназначена за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителните мрежи за второ полугодие на 2009 г. и първо полугодие на 2010 г. е при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваните части. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При липсата на данни за действително направени разноски в производството такива не следва да се присъждат на административния орган въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение