Решение № 5198 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2012 г.

Решение № 5198 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Оряхово против решение № 11 от 11.05.2012 г. по адм. дело № 126/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед № 15/23.01.2012 г. на същия административен орган, с която на Детелин Трифонов Томов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Томов дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Томов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР орган и при формално спазване на установената форма. Заповедта е писмена, съдържа правното и фактическо основание за налагане на наказание и е подписана от издателя. Законосъобразно е и заключението, че при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на формата на административния акт и на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна, въпреки че изложените от първоинстанционния съд съображения в тези насоки не се споделят изцяло от настоящия състав. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на процесната заповед. От фактическа страна е посочено, че Томов се държал грубо и е използвал обидни думи и заплахи към тъжителя Ангелов в нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а от правна страна тези деяния са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР. В случая не са изложени факти за нарушение по първия текст, който въвежда като основание за възникване на дисциплинарна отговорност неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Противоречиви са и фактическите основания за санкциониране на служителя. От една страна органът се позовава на установеното в справката от извършената проверка, в която е посочено, че Томов е нанесъл побой, отправял обидни думи и заплахи към Ангелов, а от друга страна в заповедта приема, че Томов е използвал обидни думи и заплахи към Ангелов и се е държал грубо с него. При това противоречие фактическите основания за постановяване на процесната заповед остават неизяснени, а с това и причините за налагане на наказанието. Допуснатите от служителя нарушения са установени при проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). Резултатите са обобщени в справка, в която е описано поведението на Томов (справка рег. № 29797/13.12.2012 г.), а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след като в съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР са поискани писмени обяснения от служителя (покана от 12.01.2012 г.). При постановяване на оспорената заповед обаче е допуснато нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно цитирания текст преди налагане на наказанието наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, а в случая това не е направено. Не са взети предвид обясненията на Валя Тодорова и Димитър Димитров, придружавали Томов във фермата, които отричат да са свидетели на побой. Не е направена оценка на обясненията на Валентина Иванова, която не е очевидец на инцидента, а преразказва възприетото от пострадалия, както и на обстоятелството, че медицинският документ, установяващ нараняванията, е издаден 6 дни след описания инцидент, което създава възможност травмите да са получени по друго време и по различен от описания от Ангелов начин. При липсата на оценка и анализ на доказателствата наказанието е наложено само въз основа на твърденията на пострадалия Ангелов. Допуснатото нарушение на правилото на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР е съществено, тъй като засяга правилността на изводите на дисциплинарно-наказващия орган относно поведението на служителя и преценката за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Допълнително следва да се посочи, че допуснатите нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила водят и до нарушение на материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Томов не са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай не са събрани никакви доказателства, установяващи, че на 26.11.2011 около 18 часа в с. Горни Вадин Детелин Томов, държавен служител кат. Г - III степен, разузнавач IV степен (ИП) в група "Криминална полиция" на РУП - Оряхово при ОД на МВР - Враца е нанесъл побой, отправил е обидни думи и заплахи към Пламен Недялков Ангелов, пазач на ППЗК "Вардим". В тази насока са само твърденията на пострадалия Ангелов, които не се подкрепят от останалите доказателства. Поради това следва да се приеме, че от страна на Томов не са допуснати нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а следователно не са налице и основания за налагане на дисциплинарно наказание. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че от страна на Томов не са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, квалифицирани като такива по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Това е още едно и самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,