Решение № 70 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 727/2010 г.

Решение № 70 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 727/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба на подсъдимия М. П. И. против въззивно решение № 203 от 15.ХI.2010 г. по внохд 401/2010 г. на АС-Пловдив с доводи за всички касационни основания. Съображенията са изложени в допълнението на жалбата и се изразяват в твърдения за неяснота на обвинителния акт, за недопустимост на иска за вреди от престъплението, за несъставомерност на деянието в периода на обвинението. Акцентът е на оплакването за явна несправедливост на наказанието поради несъответствие със степента на обществена опасност на личността на подсъдимия. Иска или наказанието намали и приложи условното осъждане по чл. 66 от НК, или при установяване на съществени процесуални нарушения, да се отмени решение и делото върне за ново разглеждане за съобразяване с тълкуването на закона по ТР 1/2009 г. на ОСНК. В допълнението исканията са четири: или да бъде оправдан, или да се намали наказанието и приложи условното осъждане, или делото да се върне за ново разглеждане, а производството по гражданския иск да се прекрати. Прокурорът е на становище решението да остане в сила като правилно и законосъобразно - жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: В производство по Глава ХХVII - чл. 371, т. 2 от НПК с присъда № 143/27.V.2010 г. по нохд 89/2020 г. на ОС-Ст. Загора подс. М. П. И. е признат за виновен и осъден по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7, чл. 26, ал. 1 и чл. 58а (редакция ДВ бр. 27/2009 г.), чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим за това, че в периода 01.VII.2006 г. - 15.I.2007 г., в условията на продължавано престъпление, в гр. Ст. Загора, в качеството си на управител и представляващ [фирма], булстат [ЕИК], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4265953,84 лв., като потвърдил неистина в подадени декларации пред ТД на НАП - справки-декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, конкретно. посочени в диспозитива и мотивите, приспаднал и неследващ се данъчен кредит в посочения размер; осъден е да заплати в полза на държавата, представлявана от Министъра на финансите, 4265953,84 лв., обезщетение за имуществени вреди (невнесен ДДС), причинени с престъпното деяние, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 170638,15 лв., държавна такса и 1150 лв., разноски по делото. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия само в наказателната част с доводи и съображения, идентични с тези по настоящето производство, с решението, предмет на касационната проверка, присъдата е потвърдена. Посоченото дава основание за извод, че първоинстанционната присъда в гражданската част е влязла в сила най-късно към момента на постановяване на въззивното решение - 15.ХI.2010 г., когато съдът, ако беше отменил присъдата, щеше да е длъжен да се произнесе и в гражданската част. Освен това в срока за касационно обжалване по чл. 350, ал. 2 от НПК възражения в тази част няма - те са постъпили с допълнението към касационната жалба, с вх. № 190/31.I.2011 г., много след посочения срок, което също изключва касационната проверка. И след като това е така, всички доводи и съображения от жалбоподателя против осъждането му по предявения граждански иск не следва да се разглеждат и обсъждат в настоящето производство, което има за предмет невлезли в сила съдебни актове по чл. 346 от НПК. Както е посочено по-горе, доводите и съображенията в тяхна подкрепа са предмет и на въззивната жалба. Обсъдени са и в съответствие чл. 339, ал. 2 от НПК са посочени основанията, поради които не се възприемат. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика и на смисъла на закона и практиката по приложението му. Няма нарушение при правната квалификация, след като подсъдимият е обвинен, признат за виновен и осъден за продължавано престъпление, което е довършено по време на действието на последната редакция на чл. 255, ал. 1 и ал. 3 от НК. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието, защото в случая не е налице очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Правилно е отказано и приложението на условното осъждане по чл. 66 от НК - за осъществяване в пълнота целите на наказанието по чл. 36 от НК, включително и на генералната превенция, подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК съдът