Решение № 4542 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2013 г.

Решение № 4542 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Денка Петкова Милкина-Иванова от гр. София за отмяна на влезлите в сила решение № 296/17.01.12 г. и определение № 2632/6.06.12 г. по адм. д. № 2497/11 г. по описа на Административен съд София-град. Ответниците Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, Владимир Василев Васев и Даниел Василев Васев не вземат становище. Върховният административен съд по допустимостта на искането за отмяна, приема следното: Искането за отмяна съдържа доводи за неправилност на влезлите в сила съдебни актове поради лишаване на искателя от възможността на участва в делото и изложи съображения за неприемане писменото заключение на в. л. Алексиева, докладвано в с. з. от 16.11.11. Представено е и копие от цифровия кадастър на София с твърдение, че представлява ново писмено доказателство, което не е взето предвид при решаване на делото. При така изложените факти следва да се приеме, че искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 2, предл. 2 АПК искането за отмяна на основанието по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде подадено не по-късно от три месеца от узнаване на решението. На л. 73 е приложено съобщение, получено от лично от лицето на 9.02.12 г., с което му е връчен препис от постановеното по делото решение, предвид което следва да се приеме, че искателят Милкина-Иванова е узнала за резултата по делото на тази дата. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК, тримесечният срок по чл. 240, ал. 2, предл. 2 АПК е изтекъл на 9.05.12 г., присъствен ден, от което следва, че в частта по чл. 239, т. 5 АПК искането за отмяна, подадено с вх. № 14031/21.05.13 г. е процесуално недопустимо като просрочено. Следва в тази част да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото-прекратено. В частта по чл. 239, т. 1 АПК като подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК искането е допустимо, но неоснователно по следните съображения: С обжалваното решение, в частта, предмет на искането за отмяна, оспорването на искателя Милкина-Иванова срещу Заповед № РД-18-68/2.12.10 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в частта на одобрената кадастрална карта относно имот с идентификатор 68134.1932.1291 и площ 429 кв. м. е отхвърлено. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По делото оспорващата с н. акт № 18/2000 г. /л. 5/ се е легитимирала като собственик на празно дворно място от 425 кв. м., кв. 28, пл. № 1291 по регулационния план на м. "Манастирски ливади", одобрен със Заповед № РД-09-50-66/10.02.99 г. на Главния архитект на гр. София. Видно от приложената на л. 29 Скица № 3594/24.02.11 г. от кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед, поземленият имот е отразен с идентификатор 68134.1932.1291 и площ 429 кв. м., квадратура по-голяма от тази по документа за собственост. Предвид това и с оглед липсата на данни за допълнително придобито право на собственост върху квадратура от 431 кв. м. с каквато имотът по графични данни е отразен в представеното с искането за отмяна копие от цифровия кадастър на София, следва да се приеме, че това ново писмено доказателство не е от значение за делото, тъй като в производството по оспорване на заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР не могат да се претендират имуществени права в обем по-голям от този по документа за собственост. Преценено в светлината на изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение в отхвърлителната оспорването част е неоснователно. Неоснователно е искането и в частта на претендираната отмяна на влязлото в сила определение № 2632/6.06.12 г., с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК на искателя по компенсация са присъдени разноски в размер на 55 лв. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 249 вр. с чл. 159, т. 5 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,