Решение № 7114 от 14.7.2022 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение14.07.2022 г.докладчик Таня Дамянова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 42/02.03.2022г., постановено по административно дело 289/2021г. по описа на Административен съд- Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. 01-2600/2437 от 23.04.2021г. с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя Нове инженеринг ЕООД заявки за плащане 01/04/090919/84147 от 09.01.2020г.; 01/04/090919/84147 от 04.02.2020г.; 01/04/090919/84147 от 02.03.2020г.; 01/04/090919/84147 от 08.05.2020г.; 01/04/090919/84147 от 29.07.2020г.; 01/04/090919/84995 от 04.02.2020г.; 01/04/090919/84995 от 02.03.2020г.; 01/04/090919/84995 от 08.05.2020г. и 01/04/090919/84995 от 29.07.2020г. по схема Училищен плод и схема Училищно мляко.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нове инженеринг ЕООД против решение 42/02.03.2022г., постановено по административно дело 289/2021г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомителното писмо за отказ по заявки за плащане по схема Училищен плод и по схема Училищно мляко, постановен от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие на основание чл.19, ал.3, т.2 и 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (наричана по-нататък само Наредбата). В касационната жалба и допълнението към нея се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- несъответствие с материалния закон допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради това се моли за отмяната на оспореното решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационното оспорване- изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение, с което предлага на съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение поради липсата на касационни основания, обуславящи неправилността му. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като разгледа направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административният съд е сезиран с оспорване на уведомително писмо изх. 01-2600/2437 от 23.04.2021г. с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя Нове инженеринг ЕООД заявки за плащане 01/04/090919/84147 от 09.01.2020г.; 01/04/090919/84147 от 04.02.2020г.; 01/04/090919/84147 от 02.03.2020г.; 01/04/090919/84147 от 08.05.2020г.; 01/04/090919/84147 от 29.07.2020г.; 01/04/090919/84995 от 04.02.2020г.; 01/04/090919/84995 от 02.03.2020г.; 01/04/090919/84995 от 08.05.2020г. и 01/04/090919/84995 от 29.07.2020г. по схема Училищен плод и схема Училищно мляко. Относимите към развитите в касационната жалба оплаквания факти, установени от административния съд, са следните: Нове инженеринг ЕООД, жалбоподател в касационното производство, е одобрен изпълнител по схемите Училищен плод и Училищно мляко. С описаните по-горе заявки за плащане дружеството кандидатства за подпомагане за доставени мляко и млечни продукти по схема Училищно мляко и за подпомагане за доставени плодове и зеленчуци по схема Училищен плод за различни отчетни периоди. Към заявките са представени редица документи, между които и сертификати за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз на доставяните плодове, издадени от БАБХ-ОДБХ-Благоевград на земеделския производител Р. Срадков от [населено място], община Петрич както следва: Към заявка за плащане 01/04/090919/84147 от 09.01.2020г. са приложени сертификати BL 038-195/01.11.2019г. и BL 038-201/20.11.2019г.; Към заявки за плащане 01/04/090919/84147 и 01/04/090919/84995 от 04.02.2020г. са приложени сертификати BL 038-209/02.12.2019г. и BL 038-212/11.12.2019г.; Към заявки за плащане 01/04/090919/84147 и 01/04/090919/84995 от 02.03.2020г. са приложени сертификати BL 038-12/20.01.2020г.; Към заявки за плащане 01/04/090919/84147 и 01/04/090919/84995 от 08.05.2020г. са приложени сертификати BL 038-20/12.02.2020г. и BL 038-24/22.02.2020г. При извършените от страна на ДФЗ административни проверки по посочените заявки за плащане са изискани сведения от ОДБХ-Благоевград, от които се установява, че издадените от ОДБХ-Благоевград сертификати под горните номера са със различно съдържание и нито един от тях не е издаден на земеделския производител Р. Срадков. Поради това административният орган приема, че Нове инженеринг е представило пред ДФЗ неверни сведения посредством ангажирането на официални удостоверителни документи (сертификати) с невярно съдържание, които не установяват спазването на изискването по чл.9, ал.1 от Наредбата. Поради това и на основание чл.19, ал.3, т.2 и 4 от Наредбата заявките за плащане са отхвърлени изцяло. Първоинстанционният съд приема, че така постановеният отказ за изплащане на финансовата помощ по схемите Училищен плод и Училищно мляко е законосъобразен като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. На първо място следва да се разгледат оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати процесуални нарушения както от административния орган, така и от съда във връзка с установяването на неистинността на представените сертификати. В конкретната хипотеза компетентните административни органи, в рамките на правомощията им по чл.19, ал.1 от Наредбата са извършили административни проверки по подадените от жалбоподателя заявки и в тази връзка са направили своите констатации за неистинност на представените сертификати за съответствие на качеството. Тази неистинност е и материалноправното основание, предвидено в чл.19, ал.3, т.4 от Наредбата, съобразно което административният орган отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане. В тази връзка следва да се отбележи, че Наредбата не изисква установяването на вина във връзка с представянето на документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите. Достатъчно е да се установи, че документът е неистински, за да е налице правното основание да бъде постановен отказ за изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане. Касационната инстанция не споделя довода на жалбоподателя че в случая следва да намери приложение изключението на чл.64, § 2, б.г от чл.8 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, тъй като тази разпоредба има предвид друга хипотеза (на неизпълнение на поетите от ползвателя на помощта задължения), а и подобен извод е в противоречие с принципите на ЗУСЕФСУ. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при оспорване на издадения административен акт посоченотов него основание следва да бъде доказано от административния орган. В конкретната хипотеза това е сторено. Към материалите по преписката са приложени истинските сертификати за съответствие на качеството под горните номера, които са издадени от ОДБХ-Благоевград. При сравнението между тях и приложените към заявките на жалбоподателя сертификати съдът е направил обоснован извод, че е налице разлика в удостоверените данни както по отношение на лицето, на което са издадени, така и по отношение на посочените в тях плодове и зеленчуци. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че процесните сертификати са неистински, е обоснован изцяло от доказателствата по делото. В тази връзка съдът намира за неоснователно и лишено от правни аргументи оплакването на жалбоподателя, че в компетентността единствено на прокуратурата е да прецени дали даден документ е неистински или не. Жалбоподателят счита, че след като съдът не е съобразил обстоятелството, че прокуратурата не е повдигнала обвинения за извършено престъпление във връзка с представянето на посочените сертификати в ДФЗ, изводите му относно неистинността на сертификатите са необосновани. Развитието на административното производство не е поставено в зависимост от това дали по надлежния ред ще се установи извършването на документно или друго престъпление във връзка с представянето на процесните неистински сертификати в ДФЗ. Освен това в случая, видно от представеното постановление на Окръжна прокуратура- Велико Търново, прокурорът е приел, че пред ДФЗ са представени 14 неистински официални документа, между които и описаните по-горе сертификати, издадени на името на земеделския производител Р. Срадков, но наказателното производство по чл.248а от НК е прекратено поради липсата на субективна страна, а материалите по делото са изпратени по компетентност на Районна прокуратура-Велико Търново за преценка за наличие на престъпление по чл.308 от НК. И в касационната жалба и допълнението към нея жалбоподателят отново изтъква, че по отношение на приложените към заявките сертификати липсва лице, по отношение на което да се вмени вина относно тяхното влагане в преписката и/или изготвяне. Както вече се посочи и по-горе, обстоятелствата относно виновно поведение на физическо лице във връзка с представянето на тези неистински документи пред ДФЗ е ирелевантно за настоящия спор. То може и следва да бъде предмет единствено на наказателно производство, каквото е и образувано съобразно наличните данни по административната преписка. Първоинстанционният съд обаче не е съобразил, че постановеният от изпълнителния директор отказ на ДФЗ е издаден при съществено нарушение на административнопроиводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съобразно чл.47а, ал.4 от ЗПООПЗПЕС условията и редът за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа се определят с наредба на Министерския съвет. Издадената въз основа на тази разпоредба Наредба предвижда две схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, а именно схема Училищен плод и схема Училищно мляко, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет. Заявителите по схемите могат да подадат заявление за участие във всяка една от схемите. По отношение на всяка една от схемите законодателят поставя специфични изисквания (напр.чл.9, ал.1 от Наредбата по отношение на плодовете и зеленчуците и чл.10, ал.1 и 2 от Наредбата по отношение на млякото). Съобразно поставените от Наредбата изисквания, към заявките за плащане по различните схеми следва да се приложат и различни документи. Това налага извода, че при разглеждане на заявката за плащане по всяка една от схемите, административният орган следва да установи наличието на различни предпоставки, от които зависи възстановяването на разходите за съответните продукти, съответно, различни са и предпоставките, въз основа на които изпълнителният директор може да откаже изплащането на част или цялата помощ. Съдът намира, че макар в нормата на чл.19,ал.3 от Наредбата да е използван изразът отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане , в случаите, когато тази заявка е обща и с нея се претендира подпомагане и по двете схеми, наличието на предпоставките за отказ следва да се прецени по отношение на подпомагането, което се претендира по всяка една от схемите. От материалите по представената административна преписка се установява, че с процесните заявки за плащане (с изключение на заявката от 09.01.2020г.) жалбоподателят е поискал възстановяването на разходите не само за доставка на продукти по схемата Училищен плод, но и на разходите за доставка на продукти по схемата Училищно мляко- съответно в част ІІІа и част ІІІб на заявките. Същевременно в уведомителното писмо процесните заявки са посочени общо- като номера, без да е конкретизирано какви суми се претендират с тях и по коя от двете училищни схеми. Отказът за плащане е мотивиран с представянето на неистински документи, но без да бъде съобразено, че те касаят само възстановяването на разходите по схемата Училищен плод и установяват наличието на основанието за отказ по чл.19, ал.3, т.4 от Наредбата само по отношение на подпомагането по тази схема, но не и основание за отказ за подпомагане по другата схема- "Училищно мляко". В уведомителното писмо липсват каквито и да било фактически или правни констатации за наличието на основания да бъде отказано плащане по схемата Училищно мляко. Очевидно е, че административният орган е възприел неправилно нормата на чл.19, ал.3, т.4 от Наредбата, съобразно която ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, без да държи сметка, че с процесната заявка се претендира плащане на помощ по две схеми. Поради това касационната инстанция намира, че процесното уведомително писмо е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила- без да се изяснят фактите и обстоятелствата, които са от значение за изплащане (респ. отказ за изплащане) на помощта по всяка една от схемите и при неправилно тълкуване на нормата на чл.19, ал.3 от Наредбата. Като не е констатирал тези пороци на административния акт по смисъла на чл.145, т.3 и 4 от АПК, съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Неправилността на съдебния акт налага неговата отмяна. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК, касационната инстанция следва да реши делото по същество. По изложените по-горе съображения административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. При него административният орган следва да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за плащане (респ. отказ за плащане) по съответната заявка по отношение на всяка една от училищните схеми и в съответствие с посоченото по-горе тълкуване на закона. Доколкото касационният жалбоподател не е заявил претенция за заплащане на направените разноски, такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,