Решение № 12555 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3486/2013 г.

Решение № 12555 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3486/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова чл. 70, ал. 5 ЗДДС Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "МДЛ Сервиз" ООД, срещу решение № 582/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № К 0101102421/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в оспорената и потвърдена част с решение № 2316/19.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно мотивирани доводи твърди, че първоинстанционният съд е постановил решение, противоречащо на практиката на ВАС и на СЕС, некореспондиращо със събраните писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на приетите икономическа и техническа експертизи. Отправя се искане до съда да отмени постановеното решение и да отмени РА досежно установените задължения в посочените по- горе части. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование "Обжалване и управление на изпълнението"/- София, чрез пълномощника си юрск. Шейретов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли ВАС да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град /АССГ/ е бил РА № К 0101102421/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в оспорената и потвърдена част с решение № 2316/19.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, досежно определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. в размер на 28 000 лв. и съответните лихви за забава, относно допълнително начислен ДДС в размер на 800 лв. за данъчен период м. 10.2010 г. и съответните лихви, както и досежно определените данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2009 г. предвид увеличаване на финансовия резултат със сумата 120 000 лв. За да отхвърли жалбата на "МДЛ Сервиз" ООД, административният съд е счел, че РА е издаден от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила за издаването му. По същество е счел за законосъобразен отказът да бъде признато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по спорните четири фактури /№ № 166/09.11.2009 г., 10042/12.11.2009 г., 10043/16.11.2009 г. и 200/23.12.2009 г./, издадени от доставчика "Мега адвъртайзинг" ЕООД за посочените по- горе периоди, тъй като не е доказано реалното осъществяване на доставките. Съдът е приел, че фактическото извършване на договорените услуги не е осъществено, тъй като е счел, че, за да се изпълни услугата по договора от 09.11.2009 г. е следвало изпълнителят да изготви рекламен клип, който да се излъчи по ТВ "Европа". Преценявайки доказателствата, съдът е счел, че липсват данни за изготвен видеоклип, т. е. липсва предмета на услугата, а от друга страна доставчикът няма кадрови и технически потенциал да извърши услугата - няма наети лица, активи, не са представени данни за заснемане, за формиране на себестойност и др. Крайният извод на съда е, че при липса на реално извършена доставка ДДС се явява неправомерно начислен, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно начисления ДДС за д. п. м. 10 . 2010 г. съдът е приел, че при сделката за продажба на лекия автомобил е следвало да бъде начислен ДДС, тъй като е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за закупуване на автомобила през м. 02.2008 г. частта по ЗКПО съдът е приел, на база изводите си относно нереалността на доставките по посочените по-горе четири фактури, че е налице отклонение от данъчно облагане предвид предпоставки по чл. 16, ал. 1 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - начисляването на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, поради което със сумата на направените разходи правилно е увеличен финансовият резултат като е намалена данъчната загуба на дружеството за 2009 г. Така постановеното решение е частично неправилно- постановено при спазване на процесуалните правила и при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата срещу РА относно отказа на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 000 лв. по фактури с № № 166/09.11.2009 г., 10042/12.11.2009 г., 10043/16.11.2009 г. и 200/23.12.2009 г./, издадени от доставчика "Мега адвъртайзинг" ЕООД, като е възприел техните съображения, че не е доказано реалното извършване на доставка на услуга. По същество мотивите на оспореното решение преповтарят тези, изложени от Директор Дирекция "ОУИ" - София в Решение № 2316/19.12.2011 г., което е довело до игнориране на основния правно релевантен факт за спора в тази негова част, а именно на обстоятелството, че посоченият във фактурите предмет на стопанска операция е "рекламна кампания по телевизия Европа". Както е посочено и в съдебното решение, фактурите са издадени с оглед извършени авансови плащания по договор между възложителя - РЛ /с предходно наименование "Юнивърсъл имоти" и доставчика "Мега адвъртайзинг" ЕООД, по договор от 09.11.2009 г. По силата на договора и на възлагателно писмо от 09.11.2009 г. за закупуване на рекламно време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на ТВ "Европа" на доставчика е възложено излъчването в програмите на национални и кабелни телевизии на аудио-визуални произведения, рекламиращи стоки или услуги на възложителя, т. нар рекламни клипове. В случая, както правилно е отбелязал съда, релевантно за реалността на доставката е дали предметът на договора като предмет на фактуриране е осъществен. Необосновано обаче съдът е приел, че уговореното по договор извършване на рекламна кампания чрез излъчване на телевизионни реклами не е осъществено. Касае се за авансово плащане, което е уговорено с договора за телевизионна реклама и което безспорно е реализирано. Това се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства, приобщени по делото, така и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно издадените сертификати от Телевизия "Европа" АД е удостоверено излъчването - 50 броя в периода 15.12.2009 г. - 31.12.2009 г. и 8 броя в периода 15.01.2010 г. - 31.01.2010 г. - в програмата на телевизията на рекламен клип на РЛ, чрез рекламодател - доставчика по процесните фактури "Мега адвъртайзинг" ЕООД. Предложението за излъчване на рекламните клипове е направено от доставчика и е утвърдено от възложителя. Необосновано е прието, че доставчикът няма обезпеченост за извършване на услугите, тъй като по силата на договор между него като рекламна агенция и ТВ "Европа" от 08.09.2009 г. му се предоставя телевизионно време за излъчване на рекламни материали. Установено е и заплащането от страна на доставчика спрямо телевизията за предоставеното рекламно време - по фактури от 16.1.22009 г. и 18.01.2009 г. Тези данни се потвърждават и от писмена декларация, изходяща от юрисконсулта на РЛ - Седянков. За да приеме нереалност на доставката на услуги първоинстанционният съд се е позовал изцяло на фактическия си извод, че няма данни доставчикът да е изготвил рекламен клип към момента на излъчване на рекламите. Този извод е необоснован. От една страна по делото са налице данни - технически носител и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице рекламен клип. Установеният факт, че записът на клипа върху диска е от по-късен момент през 2011 г. не обосновава категорично извод, че клипът не е съществувал на друг носител към момента на излъчването му. От друга страна, установяването съществуването на рекламния клип и материалната обезпеченост на изпълнителя за изготвянето му са обстоятелства, които в случая, с оглед предмета на доставките, не са от пряко релевантно значение за доказване на осъществяването им. От значение е реализирането на договорената рекламна дейност чрез излъчване на рекламни клипове по телевизия "Европа". Именно това е предметът на доставка. С реализацията му същият се явява осъществен. Налице е краен резултат, установяващ реалното извършване на договорените и заплатени услуги, чието игнориране, както от приходните органи, така и от съда, е довело съответно до издаване на незаконосъобразен ревизионен акт и до потвърждаването му в незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изяснената фактическа обстановка и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, след отмяна на обжалваното решение в частта му на непризнат данъчен кредит за периоди в 2009 г. касационният съд следва да постанови ново решение по съществото на спора. С оглед изложеното по-горе относно приетата реалност на доставките и предвид наличието на всички останали предпоставки за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, ревизионният акт следва да се отмени в същата част като незаконосъобразен. Установено е от доказателствата - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че услугите са разплатени, издадени са и фискални бонове, доставчикът е отразил процесните фактури в дневници за продажбите и в СД по ЗДДС, при получателя, осчетоводяването е надлежно. РА следва де се отмени и в частта на начислените лихви върху главницата, произтичаща от непризнато право на данъчен кредит, предвид акцесорния характер на това задължение. В останалата част на РА по ЗДДС, в която РА е потвърден от горестоящия данъчен директор и е обжалван по съдебен ред - относно начисляване на ДДС в размер на 800 лв. за д. п. м. 10.2010 г., същият се явява законосъобразен и като такъв правилно е потвърден от първоинстанционния съд. При продажбата на лекия автомобил "Ауди" по фактура № 256/11.10.2010 г. не е начислен ДДС, посочена е нулева ставка. Това е облагаема доставка за РЛ. Не се установява от страна на РЛ доставката да е освободена поради наличие на основанията по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като при закупуване на същия автомобил е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за него през 2008 г. Срещу тази част на решението на АССГ не са изложени конкретни оплаквания в подкрепа на касационните основания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част касационният съд намира, че не е допуснато нарушение на закона. Решението следва да се остави в сила в тази си част. Във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени през м. 11 и м. 12.2009 г. е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2009 г., на основание чл. 16, ал. 1 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат е във връзка с непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от РЛ по издадените от "Мега адвъртайзинг" ЕООД фактури - начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Предвид изложеното по-горе относно наличието на реално извършена услуга и съответно на това - на данъчно събитие, не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сумата от 120 000 лв., съответно за намаляване с тази сума на декларираната от дружеството данъчна загуба за същата година Ето защо решението на административния съд и в частта, в която е потвърден РА, с който незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат с тази сума се явява неправилно и следва да се отмени в тази си част, ведно с ревизионния акт. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в неговата част за разноските, като в тежест на бюджета на ответника по касационната жалба следва да се възложат направените разноски от касатора и пред двете съдебни инстанции, съответно на уважената част от жалбата и по компенсация. В полза на касатора следва да се присъдят 4970 лв. за разноски по делото в двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, ОТМЕНЯ решение № 582/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "МДЛ сервиз" ООД против ревизионен акт № К 0101102421/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 2316/19.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 000 лв. за данъчни периоди м. ноември 2009 г. и м. декември 2009 г., ведно с начислени лихви в размер на 3340,17 лв., както и относно намаляване на данъчна загуба на "МДЛ сервиз" ООД по ЗКПО за 2009 г. със сумата 120 000 лева, както и в частта на присъдените разноски в полза на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № К 0101102421/17.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 2316/19.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 000 лв. за данъчни периоди м. ноември 2009 г. и м. декември 2009 г., ведно с начислени лихви в размер на 3340,17 лв., както и относно намаляване на данъчна загуба на "МДЛ сервиз" ООД по ЗКПО за 2009 г. със сумата 120 000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд София-град в останалата му част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на Национална агенция за приходите да заплати на "МДЛ сервиз" ООД с ЕИК 131360271, с адрес за кореспонденция гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 425, сумата от 4970 (четири хиляди деветстотин и седемдесет/ лева за разноски пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.