Решение № 7794 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), приподписана от юрк. Б. Мехмед, срещу Решение 4001 от 17.12.2024 г., постановено по адм. д. 590 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002423001569-091-001 от 09.11.2023 г., издаден от Г. П. Й. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, приходни органи при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт 48 от 08.02.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с който в тежест на Д. К. С., с [ЕГН], са установени допълнителни задължения за периодите 01.01.2017 г. 31.12.2021 г. в общ размер на 11840,33 лв. главница и 4940,26 лв. лихви за годишен и авансов данък за едноличен търговец (ЕТ) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) по Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Наред с това, НАП е осъдена да заплати на ответницата по касация сума в размер на 610,00 лв. за направените по делото в АС Стара Загора разноски. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводa на първоинстанционния съд, че източникът на приходи/доходи на С. не бил установен, като се основава на доказаното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че ревизираното лице (РЛ) извършвало услуги редовно, с цел реализиране на приходи (доходи), което следвало да се квалифицира като дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ), а придобитите доходи не били декларирани в годишните данъчни декларации на лицето по чл. 50 ЗДДФЛ. Касационният жалбоподател отрича тезата на първоинстанционния съд, че липсва безспорна и ясна установеност за какво точно са плащани сумите към С. стока или услуга и дали се касае за приход с цел печалба. Намира за безспорно установено, че лицето само организирало, изготвяло и разпространявало снимков и видео материал с цел да реализира печалба дейността се осъществява редовно, по занятие и е превърната в постоянен източник на доход на лицето. Акцентира върху наличната информация в получен отговор по извършена насрещна проверка на Ало.бг ЕООД, от която се установявали публикувани обяви в категория Запознанства, Ескорт и Секс видео чат , което според администрацията сочи, че лицето извършвало реклама на предлаганите от нея услуги. Според касационния жалбоподател услугите били извършвани чрез приложения уотсап , вайбър и скайп , както и чрез платформата Onlyfans.com , което се установявало от данните в самите обяви и от основанията на получените от РЛ парични преводи. Открива противоречие в мотивите на първоинстанционното решение по отношение на източника на доходите, като поддържа, че извършваната дейност от С. би могла да се квалифицира единствено като услуга, предвид множеството получени суми чрез електронни системи за разплащане. Критикува приетото от съда, че не е налице доказаност на предмета на упражняваната дейност от РЛ. Подчертава общо липсата на каквито и да е представени от РЛ доказателства за оборване констатациите на приходните органи, в това число за конкретизация на платците, за това средствата да са от заем, издръжка на децата ѝ и прочее, с изключение на преведените суми от бащите на децата ѝ, които приходните органи приели за достоверни. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди заседанието депозира писмена молба, с която поддържа жалбата, излага доводи по съществото на спора, моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски. Ответникът Д. К. С., чрез упълномощената адв. К. Андреева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, с който по същество на спора се прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която съдебнто решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е бил РА Р-16002423001569-091-001 от 09.11.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт 48 от 08.02.2024 г., издадено от директора на Д ОДОП - Пловдив, с който в тежест на РЛ са установени допълнителни задължения в общ размер на 11840,33 лв. главница и 4940,26 лв. лихви, определени както следва: 1. За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2017 г. 425,65 лв. главница и 246,64 лв. лихви; за 2018 г. 919,42 лв. главница и 439,52 лв. лихви; за 2019 г. 910,36 лв. главница 342,63 лв. лихви; за 2020 г. 1055,07 лв. главница и 290,11 лв. лихви; и за 2021 г. 257,58 лв. главница и 44,71 лв. лихви; 2. За задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО по КСО: за 2017 г. 559,26 лв. главница и 337,82 лв. лихви; за 2018 г. 1256,46 лв. главница и 666,81 лв. лихви; за 2019 г. 1244,07 лв. главница и 541,65 лв. лихви; за 2020 г. 1441,84 лв. главница и 475,65 лв. лихви; и за 2021 г. - 403,16 лв. главница и 102,04 лв. ливхи; 3. ЗОВ за ДЗПО за УПФ: за 2017 г. 202,63 лв. главница и 122,39 лв. лихви; за 2018 г. 424,48 лв. главница и 225,29 лв. лихви; за 2019 г. 420,29 лв. главница и 182,84 лв. лихви; за 2020 г. 487,11 лв. главница и 160,69 лв. лихви; и за 2021 г. - 136,20 лв. главница 34,47 лв. лихви; 4. ЗОВ за ЗО по ЗЗО: за 2017 г. - 232,21 лв. главница и 138,55 лихви; за 2018 г. 434,37 лв. главница и 225,53 лв. лихви; за 2019 г. 403,67 лв. главница и лихва 171,65 лв.; за 2020 г. 486,57 лв. главница и 155,19 лв. лихви; и за 2021 г. 139,93 лв. главница и 36,08 лв. лихви. Въз основа направените фактически установявания АС Стара Загора приел, че РА е издаден от компетентните по материя, степен и място органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената в чл. 120 ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, предвид това, че съставеният Ревизионен доклад (РД) е неразделна част от него. Съдът не установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство, които да бъдат разгледани като основание за отмяна на РА. При изследване на материалната законосъобразност на РА, съдът констатирал, че ревизията била проведена по особения ред на чл. 122 124а от ДОПК. Формирал извод, че от събраните в хода на ревизионното производство и неоспорени пред съда писмени доказателства се доказвало наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 2 ДОПК, като основание за провеждане на облагането по аналог. В хода на ревизионното производство било безспорно установено, че С. не е подавала годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ за получените от нея доходи през ревизираните периоди, не оспорила получаването на парични банкови преводи чрез няколко електронни разплащателни системи от различни лица, които органите възприели като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, нито размерите на установените й брутни приходи/доходи за процесните периоди. При липсата на спор по фактите, съдът свел обхвата на спора до извършване на преценка дали получените от С. доходи, установени в хода на ревизионното производство, са от дейност, която следва да се определи като стопанска , извършена от физическо лице, което да има качество на ЕТ по ТЗ, макар и да не е регистрирано като такъв. Приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало безспорно получаваните през процесните периоди от РЛ доходи от различни източници да са от дейност, която да се обхваща от понятието стопанска по смисъла на приложената от приходната администрация разпоредба на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Отсъствала безспорна и ясна установеност за какви точно стоки и/или услуги, предоставени от С., са заплатени получените от нея суми, съответно дали тези приходи били с цел реализиране на печалба. Единствено било установено къде са постъпили сумите, техните размери и източника им. Отсъствали обаче преки доказателства, че те са резултат от извършена по стопански начин дейност, което да обуславя по несъмнен начин извода на приходните органи, че РЛ в случая е действало като търговец по смисъла на ТЗ. По тази причина така установените и недекларирани от нея доходи от дейността й като търговец било прието, че следва да се облагат по реда на чл. 26, ал. 7, във вр. с ал.1 - 6 ЗДДФЛ, като доходи от стопанска дейност като ЕТ. Съдът не възприел тезата на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, че се касае за предоставени услуги, тъй като счел, че липсвала както доказаност, така и яснота относно това с какъв предмет са извършваните услуги, тоест - липсвала пълна и ясна индивидуализация на техния предмет. Отсъствието на установен източник на приходите, според съда, води до извод за недължимост на допълнително определените ЗОВ. По изложените съображения достигнал до извод за незаконосъобразност на определените със спорния РА задължения и постановил решение за отмяната му, като разпределил и отговорността на разноските в тежест на НАП. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в неправилната част. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден о реда на чл. 122 - 124а ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. При успешно проведено такова доказване, в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. Тоест, за да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. При наличната по делото доказателствена съвкупност, правилно първоинстанционният съд е споделил извода на приходната администрация за наличието на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 124а ДОПК. В случая е проведено убедително доказване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити доходи. Несъмнено е установено, че С. е получила множество парични преводи от голям брой различни лица - наредители по нейни сметки в различни финансови институции Централна кооперативна банка АД, Уникредит Булбанк АД, Финансова къща Кеш експрес сървис , Транскарт Файненшъл Сървис АД. По тези факти ответницата по касация не е повдигала спор по време на ревизията, като е дала своите обяснения. Преводите са осъществени чрез няколко различни разплащателни системи - Western Union, PayPal и най-вече електронната система еPay.bg, поддържана от дружество Ипей АД, чрез която са направени стотици преводи по микросметка на С.. Безспорно е, че ревизираната не е декларирала така установените доходи в годишни данъчни декларации по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди на 2017 г. 2021 г. Посоченото не се отрича от С. и в хода на съдебното производство. В своите писмени обяснения с вх. 10187 от 29.05.2023 г., дадени в извънсъдебната фаза на процеса, тя посочва за част от сумите, че представляват заеми от приятели и познати или дадени ѝ средства за издръжка от нейни роднини или лица, с които е била в близки отношения. Посочва също така, че някои от сумите били от непознати хора, с които правили обща поръчка от сайт. В последващи свои писмени обяснения с вх. 13547 от 26.06.2023 г. С. е идентифицирала конкретни лица, предоставила е данни за контакт с някои от тях и основания за получаване на част от разглежданите парични преводи. Приходните органи са изследвали представените от нея твърдения и са направили насрещни проверки на посочените наредители, като част от тях са потвърдили посочените от РЛ основания за даване на средствата, а друга част не са били открити или не са дали обяснения. В резултат на тези процесуални действия е установена частична основателност на така дадените обяснения от РЛ и при изчисляване на основата за облагане ревизиращите са изключили получените суми от нейни роднини и лица, които са потвърдили предоставяне на средствата. За друга значителна част от преводите обаче приходните органи приели, че твърденията на С. не са подкрепени с доказателства и получените суми представляват доходи от други източници, които е следвало да бъдат декларирани като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ въвежда принципното правило да се облагат с подоходен данък доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице (ДЗЛ) през данъчната година, освен онези, които са изрично изключени по силата на закона. В хода на процеса РЛ не е посочило източника на голяма част от установените при ревизията доходи, поради което по отношение на тях няма как да се формира извод, че се явяват необлагаеми на някое от основанията по чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ. В първоинстанционната си жалба С. не отправя конкретни упреци срещу посочените по-горе фактически установявания на приходните органи, направени във връзка с дадените от нея обяснения в хода на ревизията, а единствено посочва обобщено две категории основания за получаване на средствата издръжка от роднини и заеми от различни лица. Посочените основания са неубедителни по отношение на включените в основата за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК парични средства. Онези суми, които действително следва да се квалифицират като издръжка по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 17 ЗДДФЛ, получени от РЛ като правоимащо съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, са изключени от приходните органи при определяне на облагаемата основа, както се посочи по-горе. Не може да се приеме, че сумите са предмет на съществуващи заемни договори между С. и съответните наредители. В основанията на платежните нареждания почти отсъства посочването на дума или израз, които да предполагат подобни правоотношения между наредителите и РЛ. Наред с това, както основателно се акцентира в касационната жалба, в нито един момент ревизираната не е ангажирала каквито и да било писмени или други доказателства, за да установи заемни правоотношения с множеството отделни платци, не е уточнила съществените условия на твърдените от нея договори, нито е идентифицирала платците на сумите. Поради изложеното, обосновано и законосъобразно приходните органи са приели с РА, че посочените средства е следвало да се квалифицират като доходи от друг източник от категорията на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Като такива, тези доходи са подлежали на включване в годишната данъчна основа по чл. 36 ЗДДФЛ на лицето, която е част от общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на ревизираната. По правилото на чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ калкулираните в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ облагаеми доходи подлежат на деклариране от ДЗЛ с годишна данъчна декларация по образец. При отсъствие на такова деклариране, посочените доходи несъмнено следва да се квалифицират като укрити такива, предвид което следва да се приеме за установено основанието о чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 124а ДОПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наред с горното, съответни на закона и обосновани са и изводите на състава на АС Стара Загора, че в случая не е доказан стопанският характер на извършваната от РЛ дейност. Макар да е налице основание за провеждане на облагане по аналог, както се посочи по-горе, преценката за стопанския характер на източника на получените от С. доходи представлява правен, а не фактически въпрос, поради което по отношение на него не намира приложение презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации на приходните органи. В случая ревизиращите не са установили в достатъчна степен юридически или доказателствени факти, от които да може да се формира извод, че РЛ е извършвало стопанска дейност и получените суми са резултат от тази дейност. Безспорно доказано в хода на ревизията е обстоятелството, че С. е публикувала обяви в интернет сайт Ало.бг , които предполагат осъществяване на реклама на услуги от специфично естество, като С. не е оспорвала така установените факти и не е ангажирала доказателства за тяхното оборване. Наред с това, както се посочи неколкократно вече, в хода на процеса са констатирани множество на брой получени парични преводи в полза на РЛ с неустановен произход. Макар посочените от наредителите основания в някои от платежните нареждания действително да представляват индиции, подкрепящи тезата на администрацията, техният брой е незначителен спрямо общия брой плащания, по отношение на които отсъства яснота за характера на правоотношенията между платците и РЛ. Същевременно, не се откриват други информационни източници, от които да се установява привръзка между заплатените суми и извършвани от страна на С. доставки на услуги, както правилно констатира това съставът на АС Стара Загора. Отсъстват и преки доказателства, че ревизираната изобщо е извършвала каквито и да било услуги, в това число такива със специфичен характер. Тоест, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказан предметът на твърдените от приходните органи осъществявани услуги. При тези фактически установявания няма как да се направи обобщен извод, че паричните средства, включени от ревизиращите в основата за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, представляват приходи от осъществени от РЛ услуги по занятие, които следва да се квалифицират като стопанска дейност на нерегистрирано като ЕТ физическо лице по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Тоест, правилно първоинстанционният съд е приел, че със спорния РА незаконосъобразно са начислени задължения за авансов и годишен данък за ЕТ, а съответно и допълнително определените като следствие ЗОВ за ревизираните периоди на посоченото основание. Съдът обаче не е съобразил, че предвид безспорно установените получени средства от РЛ и неуспешно проведеното от С. доказване на тяхната необлагаемост, спорният РА не е следвало да бъде отменян изцяло. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е бил длъжен да реши спора по същество, като определи данъчното задължение на РЛ върху така установените доходи с неизяснен произход. Поради изложеното, като е отменил изцяло процесния РА, първоинстанционният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде отменено в неправилната част. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора и да установи дължимите от РЛ суми за данък по ЗДДФЛ по основание и размер. По установяванията на приходните органи в РД размерът на укритите доходи с неустановен произход за 2017 г. е 4052,58 лв., които формират облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за посочения период и подлежат на облагане с предвидената по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данъчна ставка от 10 на сто, в резултат на която дължимият от РЛ данък за тази данъчна година е в размер на 405,26 лв. Аналогично за 2018 г. е установена основа на облагане в размер на 8489,59 лв., за които се дължи подоходен данък в размер на 848,96 лв. За 2019 г. облагаемата основа е 8405,88 лв., върху която се установява дължим данък от 840,59 лв. За 2020 г. размерът на основата е 10162,14 лв., а съответстващият данък е 1016,21 лв. За 2021 г. установената основа е в размер на 2964,08 лв., на която съответства задължение за подоходен данък от 296,41 лв., но доколкото посочената сума се явява по-голяма от начислената в спорния РА (257,58 лв.) по отношение на нея ще намери приложение регламентираната по чл. 160, ал. 6 ДОПК забрана за утежняване положението на С.. Ето защо следва да се приема, че дължимият данък за този данъчен период е в установения с РА размер от 257,58 лв. С. е задължена и за съответните лихви върху посочените суми главници. Несподелима е тезата на С. за изтекла погасителна давност на установените задълженията по РА. Тези възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, доколкото същият е формирал становище за цялостна незаконосъобразност на спорния РА по други съображения. Така направеното възражение от страна на РЛ е неоснователно още за най-ранния ревизиран период на 2017 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Както се посочи по-горе на основание чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ задължението за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ се заплаща в срок до 30 април на годината, следващата годината на придобиване на дохода. Поради изложеното давностният срок за задължението за подоходен данък за 2017 г. започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г. В случая заповедта за възлагане на ревизията е връчена на РЛ на 28.04.2023 г., тоест преди изтичането на срока, като инициализирането на производството е спряло течението на давността съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. С издаването на спорния РА давностният срок вече е прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, поради което на основание чл. 172, ал. 3 ДОПК е започнал да тече нов срок, който обаче също е спрян по време на производството по обжалване на акта съгласно чл. 171, ал. 1, т. 4 ДОПК. Предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна давност също явно не е настъпила по отношение на задълженията за данък за 2017 г., доколкото предвиденият за нея срок е 10 годишен. При горните съображения за останалите по-късни ревизирани периоди възражението за изтекла погасителна давност очевидно също се явява неоснователно. По така изложените мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която спорният РА е отменен в частта, с която в тежест на С. са определени задължения за подоходен данък по ЗДДФЛ, както следва: 1. За 2017 г. за размера до 405,26 лв. главница и съответната лихва; 2. За 2018 г. за размера до 848,96 лв. главница и съответната лихва; 3. За 2019 г. за размера до 840,59 лв. главница и съответната лихва; 4. За 2020 г. за размера до 1016,21 лв. главница и съответната лихва; 5. За 2021 г. за целия установен размер от 257,58 лв. главница и съответната лихва. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо първоинстанционното решение в отменената част, настоящата инстанция следва да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на С. срещу РА в посочените негови части. В останалата част първоинстанционното решение, с което РА е отменен за установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Установеният доход на С. не е от трудова дейност и липсва основание да се приеме, че представлява осигурителен доход, за да възникне задължение за осигуряване. Възникването на осигуряването е обвързано със започването на трудова дейност. По отношение на казуса в тази част е приложимо приетото по т. 1 от Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г., постановено по тълк. д. 8/2020 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Предвид частичното пререшаване на спора по същество С. следва да бъде осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 764,98 лв., изчислено в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК върху размера на отхвърлената с настоящото решение част от нейната жалба срещу спорния РА. Своевременна и частично основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в касационното производство, като на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 764,98 лв. и държавна такса за касационното обжалване в размер на 37,20 лв., съобразно уважената част от касационната жалба, или общо 802,18 лв. Отправената от ответницата по касация претенция за присъждане на разноски е своевременна, но е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка (т. 1); материално затруднени лица (т. 2) и на роднини, близки или на друг юрист (т. 3). В този случай по делото следва да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договорената правна помощ е безплатна и точното основание за предоставянето й. По делото е представен такъв договор, в който обаче в поле договорено възнаграждение е направено общо позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗА, без да се уточни по коя точно от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА се предоставя безвъзмездната помощ в полза на С.. По тази причина искането на адв. Андреева следва да се остави без уважение. Правото на адвоката да предостави безплатна помощ в хипотезите по чл. 38 ЗА е установено със закон, но поради факта, че такава може да се предостави само в изчерпателно посочените в този закон случаи, те подлежат на конкретно договаряне. Само в този случай възниква задължение за съда да определи дължимото на адвоката възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати в хипотезата на чл. 38 ЗА. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение