Решение № 11281 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. против решение 2435 от 14.03.2024 г. по адм. дело 2539/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. против заповед ЗЛС-59/19.09.2023 г. на командира на военно формирование 42000 гр. Карлово. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - командирът на военно формирование 42000 гр. Карлово, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Пловдив е необосновано и постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. С обжалвания съдебен акт съставът на административния съд отхвърля жалбата на П. С. С. против заповед ЗЛС-59 от 19.09.2023г., издадена от командира на военно формирование 42000- гр. Карлово, с която на основание чл. 161, т. 3 и чл. 162, т.1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) са отменени заповед ЗЛС-47/03.08.2023г. относно отмяна на заповед ЗЛС-28/ 05.05.2022г.; заповед ЗЛС-28/ 05.05.2022г. относно прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване и от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса на жалбоподателя С. и заповед ЗЛС-32/ 26.05.2022г. относно отчисляване на жалбоподателя от списъчния състав, издадени от командира на военно формирование 42000-гр. Карлово; обявено е прекратяване на договор за кадрова военна служба 28-281/ 21.05.2010г., считано от 14.05.2022г., поради изтичане на уговорения срок и жалбоподателят С., ефрейтор 2 клас, е освободен от длъжност и от военна служба и е отписан от списъчния състав. Решаващият съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт, като излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и подробни мотиви за наличието на основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба в хипотезата на чл. 162, т.1а ЗОВСРБ поради изтичане на уговорения срок. Тези изводи на първоинстанционния съд са направени, без да са обсъдени всички събрани доказателства, доводи и възражения на оспорващия и без да са изложени мотиви. От съдържанието на жалбата и становището на жалбоподателя в хода на делото по същество, се установява, че С. оспорва заповед ЗЛС-59/ 19.09.2023г. на командира на военно формирование 42000- гр. Карлово изцяло. Въпреки това съображенията на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта в частите, в които са отменени заповед ЗЛС-47/03.08.2023г., заповед ЗЛС-28/ 05.05.2022г. и заповед ЗЛС-32/ 26.05.2022г. не са обсъдени и мотиви за съответствието на административния акт в тези части с материалноправни разпоредби не са изложени. От страна на съдебния състав не е извършена преценка за наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта в посочените части, както и такава относно правомощията на административния орган сам да отменя по- рано издадени свои актове. Липсва и аргументация в съдебния акт в този смисъл. Вместо това първоинстанционният съд се ограничава до обсъждане единствено на основанието за прекратяване на договора за кадрова военна служба поради изтичане на уговорения срок чл. 161, т.1а ЗОВСРБ, без да съобрази, че правото на административния орган да се позове на това основание и да приложи разпоредбата, е пряко свързано със законосъобразността на заповедта в частите, в които са отменени цитираните по- горе предходни административни актове. Освен това събраните по делото доказателства не са обсъдени в съвкупност. Заповед ЗЛС-47/03.08.2023г., с която командирът на военно формирование 42000- гр. Карлово, отменя, считано от 03.08.2023г., своя заповед ЗЛС-28/ 05.05.2022г. за прекратяване на договора за кадрова военна служба на жалбоподателя С., е цитирана формално, но липсва анализ на основанието за издаването й с оглед определение по адм. дело 1580/ 2023г. на Административен съд Пловдив, както и на правния ефект и последици от постановяването й за служебното правоотношение на жалбоподателя с оглед липсата на данни същата да е оспорена. Допуснатите от първоинстанционния съд нарушения при обсъждането на доказателствата са съществени, тъй като се отразяват на законосъобразността на постановения съдебен акт. Липсата на мотиви от друга страна е пречка да се провери правилността на направените от съдебния състав изводи и съответно препятства проверката за материалната законосъобразност на съдебния акт. Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. При тези процесуални пропуски, изводът на съдебния състав за спазване на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта не може да бъде споделен, а постановеното в този смисъл решение е незаконосъобразно. Това налага оспореният съдебен акт да бъде отменен, а с оглед липсата на мотиви относно релевантните за спора факти и обстоятелства, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото административният съд следва да съобрази изложеното по-горе, като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт, като изложи мотиви в подкрепа на направеното заключение. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,