Решение № 5556 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2011 г.

Решение № 5556 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Община гр. Габрово е обжалвал решението от 23.11.2010 г. постановено по адм. д. № 138/2010 г. на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлено оспорването на общината срещу заповед № КД -14-07-139/7.06.2010 г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър, в частта на т. 2 от същата и е постановен отказ да бъде одобрено изменение в контур на СО № 14218.510.243.1.1 съгласно схема- проект представена към заявленеието на общината като неоснователно. Ответникът Медецински център " Санус 2000" ООД чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Ответникът Служба по геодезия, картография и кадастър не изразява такова. Представителят на Върховната административна прощкуратура депозира заключение за правилност на решението. Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Установено е по безспорен начин проведена процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗКИР като съставения от 01.10.2009 г. акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересовано по определението на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лице. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР този акт се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. С разпоредбата на чл. 62, ал. 3, изр. 2 и 3 от Наредба № 3/2005 г. също изрично е въведено изискването за подписване на акт от заинтересованите лица, като е установена последицата от неподписването - издаване на отказ. С подписването от всички нормативно посочени лица се установява факта за липса на спор за материално право. В случая с неподписването от заинтересованото лице е обуславено наличие на такъв спор между страните и приложимост на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, което обстоятелство е достатъчно иснование за издаване на отказ за одобряване на исканото изменение. Решаването на такъв спро е недопустимо в административния процес и може да бъде предмет на друго производство- това по общия ред и едва тогава, с оглед на изхода му да се реши административния спор. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения отказ, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондира с установените факти и обстоятелства по делото и постановено въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение