Решение № 14388 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2020 г.

Решение № 14388 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брацигово, чрез проц. представител юрисконсулт А. Славов, против решение № 4/03 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 851/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Николов и Д. Николова против заповед № РД-318 от 10 юли 2019 г. на кмета на община Брацигово, с която, на осн. чл. 124б, ал. 5 вр. чл. 208, вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, кметът е отказал да издаде разрешение за изработване на устройствен план. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основанията в ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. В конкретния казус безспорно е установено, че процедура по отчуждаване касателно имота на жалбоподателите не е започвала, като не е извършвано изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, не е издавана заповед за назначаване на комисия по чл. 210 ЗУТ, съответно няма издадено решение за определяне на обезщетение за частта от отчуждения имот. В този смисъл е и заключението на приетата, по приобщеното като доказателство дело, експертиза, съгласно което процедурата за отчуждаване на част от имота на жалбоподателите, който по регулация би следвало да попада в уличната регулация, не е започнала до датата на подаване на искането за издаване на заповед по чл. 124а ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Безспорно е и, че визираният в чл. 208 от ЗУТ срок е изтекъл към датата на подаване на искането, с оглед на което установените в чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ предпоставки за изменение на ПУП-ПРЗ са били налице, което изрично е посочено в оспореното съдебно решение. АС Пазарджик е изложил обосновани мотиви, които този съд изцяло споделя и препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците М. Николов и Д. Николова следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав