Решение № 14078 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2009 г.

Решение № 14078 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Димитров Георгиев, от с. Тополница, общ. Петрич, обл. Благоевград, против решение № 116/26.03.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1063/2008 г., в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-10-38/3.07.2008 г. на Началника на РДНСК-Благоевград, в частта й, с която е отменен Акт за узаконяване № 20/23.03.2005 г. на Главния архитект на Община - Петрич, досежно строеж "жилищна сграда", находяща се в УПИ VII-4020 по плана на с. Тополница. Решението се счита неправилно в посочената му част, поради нарушение на материалния закон, с оглед което се иска отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ответните по жалбата страни се явява лично Георги Иванов Божинов, който я оспорва като неоснователна, по изложени в писмена защита съображения. Представя допълнителни доказателства - служебна бележка от кметство с. Тополница, и преписи от решение по ахд. № 2833/2006 г. по описа на Районен съд - Петрич и Решение по адм. наказателно дело № 0133/2009 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Началникът на РДНСК - Благоевград, чрез юрк. Асенова, оспорва жалбата, настоява решението в оспорената му част, като правилно да се остави в сила. Обоснован е изводът на съда, че касаторът не е собственик на процесния имот, а отстъпеното му право на строеж му е било отнето от кмета на общината, със заповед № I-С-125/30.03.1996 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок по пощата от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение АС-Благоевград е оставил без разглеждане, като недопустима, жалбата на Георгиев срещу заповед № ДК-10-38/3.07.2008 г. на Началника на РДНСК- Благоевград, в частта й, с която е отменена заповед № I-С-222/1.06.2005 г. на Главния архитект на община - Петрич, (за оттегляне на Акт за узаконяване № 20/23.03.2005 г., като е прекратено производството по делото в тази му част), а жалбата му срещу същата заповед, в частта й, с която е отменен актът за узаконяване, е отхвърлена като неоснователна. Решението, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата е влязло в законна сила, като необжалвано, т. е., предметът на съдебния контрол обхваща само правилността на съдебния акт в отхвърлителния му диспозитив. Последният, с оглед лаконичността на касационната жалба и липсата на конкретизация на твърдяния порок, съобразно изискванията по чл. 218, ал. 1 АПК, подлежи на разглеждане само досежно най-общо направеното оплакване за противоречие с материалния закон. Такова не е налице. От доказателствата по делото действително се установява по категоричен начин, че след като отстъпеното през м. май 1990 г. право на строеж върху държавна земя, на жилищна сграда на два етажа и гараж е било отнето от касатора през 1996 г. поради нереализирането му, със заповед на кмета на общината, той няма качеството на собственик на построената незаконна сграда. По надлежния ред Георгиев е признат за виновен и осъден, за потвърдена в декларация от 2004 г. неистина досежно времето на изграждане на строежа. От друга страна, при успешно проведена реституционна процедура и влязло в сила съдебно решение на Петричкия районен съд, постановено в производство по чл. 108 ЗС, Милева, Гошева и Божинов са доказали собствеността си върху терена. При тези данни от обективна страна, изискванията на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, създаващ правомощия за узаконяване именно по отношение на собственика, са преценени правилно от решаващия съд. Точна е и преценката за законосъобразност на ревизирания административен акт, издаден от оправомощения съгласно чл. 216 ЗУТ орган. Затова и приложимият материален закон не е нарушен, касационни основания за отмяната на съдебния акт не са налице. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,