Решение № 11809 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2010 г.

Решение № 11809 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Колев Дядовски от гр. София против решение № 87 от 26.02.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3238/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-44/27.03.2009 г. на началник сектор "СК" на СРДНСК. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на оспорваната заповед. Ответната страна Цветанка Николаева Ярамова оспорва жалбата. Ответниците РДНСК-Югозападен район, СО и Вяра Минчева Ярамова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд намира за законосъобразна оспорената заповед на началника на СРДНСК, с която като процесуално недопустима е отхвърлена жалба на касатора срещу разрешение за строеж № 74/22.03.2007 г., издадено от гл. архитект на район "Триадица"-СО за строеж: "Делба и преустройство на ап."А-1" в ап."А" /втори етаж надприземен и партер, находящ се в жилищната сграда на ул. Скобелев № 4, София. Приема се, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1-3 ЗУТ по отношение на процесното РС. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че разрешеният строеж представлява преустройство на собствен обект, без промяна на жилищното му предназначение и без засягане на общи части на сградата-етажна собственост. Одобреният инвестиционен проект не предвижда изграждане на нова вътрешна разделителна стена от 25 см, без носеща греда под нея, както неоснователно се твърди от касатора. Не се допуска и съществено изменение на обща част на сградата чрез увеличаване на вътрешната разделителна стена от 12 см на 25 см, с което би се засегнала цялостната конструкция на сградата и за извършване на което е необходимо съгласието на останалите собственици в етажната собственост. Правилно и в съответствие с материалния закон е приетото от административния съд, че касаторът не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1-3 ЗУТ, не му се дължи съобщаване на издаденото РС и няма право на жалба срещу него. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да се остави в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,