Решение № 8035 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 1369 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело 344/2024 г., с което е отменено негово Решение РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. за определяне на финансова корекция на община Лом в размер на 25 %. В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че спирането на строителството поради пандемията от COVID-19 следва да се разглежда като съществено изменение на условията на договора за обществена поръчка, с което е осъществен състав на нередност, за която правилно е определена финансова корекция. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай че претенцията на другата страна за адвокатско възнаграждение надвишава установените минимални размери. Ответникът община Лом, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-02-14-1023 от 27.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Лом в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор 134/ BG16RFOP001-1.034-0001-C01-S-02 от 27.06.2018 г. с изпълнител ИНФРАКЪНСТРАКШЪН ЕАД. От фактическа страна съдът е установил, че община Лом е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. въз основа на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-138 от 05.10.2017 г. (ИСУН BG16RFOP001-1.034-0001-С01) за изпълнение на проектно предложение Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом. В изпълнение на предвидените по проекта дейности община Лом е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг (проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) на сгради от образователната инфраструктура на община Лом по 6 (шест) обособени позиции. С избрания по обособена позиция (ОП) 1 ПГ Найден Геров изпълнител ИНФРАКЪНСТРАКШЪН ЕАД е сключен Договор BG16RFOP001-1.034-0001-C01-S-02 от 27.06.2018 г. ( 34/27.06.2018 г.) на стойност 1 025 227,35 лева без ДДС. Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и е мотивиран с констатация за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от сключения договор за инженеринг и чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 23, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидена финансова корекция в размер на 25 % от разходите по засегнатия договор. Конкретните съображения на административния орган са, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от подписания договор срокът за изпълнение на дейностите е 120 календарни дни, считано от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и приключва с приемането на обекта с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Строителството по договора е стартирало с подписване на протокол обр. 2 на 01.10.2020 г. Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа е подписан на 20.04.2022 година. Следователно договорът е изпълнен за 566 или срокът за изпълнение на строителството е удължен с 446 дни (566-120). Строителството по договора е спирано еднократно, за което е съставен акт обр. 10 от 11.01.2021 г. или на 102-я ден от стартиране на строителството. Основанието за спирането на строителството за 448 календарни дни е, че от края на ноември 2020 г. дружеството изпълнител е имало сериозни проблеми с работници, които са били в контакт с болни или карантинирани от COVID-19. В края на м. декември 2020 г. поради контакт с болни или карантинирани от COVID-19 на обекта са преустановили своята работа повече от 10 лица. Страхът от зараза и от нейното пренасяне в семействата са накарали по-голяма част от работниците да преустановят своята работа. Наемането на нови необучени кадри е повлияло зле на качеството на работа. Опитите към бързото обучение са се оказали неуспешни. Част от работите е трябвало да се преправят, за да се спазва стандартът за качество, което е довело до допълнителни разходи на дружеството и до забавяне в процеса повече от заложеното в графика. Строителството е възобновено с акт 11 от 04.04.2022 г., т.е. строежът е бил спрян за 448 календарни дни. Предвид това, че строителството е стартирало около шест месеца след обявяване на извънредната епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 (Решение 325 на МС от 14 май 2020 г.), административният орган е приел, че пандемията не може да се квалифицира като непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от Търговския закон (ТЗ) по отношение на разглеждания договор, тъй като и двете страни по договора, както и всички други участници в процеса са знаели за наличието на пандемията и свързаните с нея ефекти, когато са подписали протокол обр. 2 за стартиране на дейността. Посочено е и че изпълнителят е участвал в обществена поръчка, обявена от същия възложител - община Лом на 14.12.2020 г. (00116-2020-0043 - Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция на междублоково пространство в ж.к. Зорница, гр. Лом). Същият е избран за изпълнител и с него е сключен договор на 12.04.2021 г., който е изпълнен на 23.11.2022 г. В подкрепа на извода за липса на обективни причини за неизпълнение на задълженията на изпълнителя ръководителят на УО сочи, че сектор строителство не е бил държавно регулиран от гледна точка на наложени ограничения във връзка с пандемията. Дори и да се приеме, че COVID-19 пандемията и въведените с нея мерки представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, то в конкретния случай с оглед естеството на упражняваната от изпълнителя дейност и предмета на сключения с възложителя договор, същият не е имал право да се позовава на нея, тъй като тя не е довела до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора. Органът приема, че както от разменената кореспонденция между възложителя и изпълнителя, така и от актове обр. 10 и 11 може да се извлече информация, че страните по договора са съгласували волите си за изменение на договора по съществен елемент - срока му. С необоснованото удължаване на срока за изпълнение на договора страните са допуснали изменение на техническото предложение на изпълнителя, респективно на договора за изпълнение в тази част, което е съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП. За да отмени решението за определяне на финансова корекция, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за възлагане на обществена поръчка срокът за изпълнение на дейностите е 120 календарни дни, считано от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и приключва с приемането на обекта с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора при спиране на строителството по нареждане на Управляващия орган, както и на общински или държавен орган, или по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, срокът се удължава съответно с периода на спирането след подписване на Акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, съгласно Наредба M3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Срокът за изпълнение на СМР се подновява при подписване на Акт образец 11 за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството. В случая изпълнението на строителството е спряно, за което е съставен акт обр. 10 от 11.01.2021 г. поради извънредната епидемична обстановка в страната. Не се спори, че извънредната епидемична обстановка продължава до 31.03.2022 г. (Решение 826 на МС от 25 ноември 2021 г.). Строителството е възобновено с акт обр. 11 от 04.04.2022 г. Обратно на приетото от административния орган, извънредната епидемична обстановка представлява обективна причина, за която изпълнителят няма вина. Фактът, че извършването на СМР не е ограничено от въведените противоепидемични мерки, не води автоматично до извод, че изпълнителят е бил в състояние да изпълни строежа в срока, който е бил договорен преди появата на COVID-19, и че не е имал затруднения при обезпечаване на процеса на строителство с човешки ресурси, механизация и строителни материали. Аргументите на органа, че през същото време същият изпълнител е изпълнявал друг договор, не са подкрепени с конкретни съображения и доказателства относно вида и обема на възложените дейности по другия договор и срока за тяхното изпълнение, поради което са неоснователни. При така установените факти и предвид клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за възлагане на обществената поръчка (при спиране изпълнението на СМР по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, срокът за изпълнение се удължава с периода на спирането) неправилен е изводът на органа за липса на основание за спиране на строителството. На всички потенциални участници в поръчката е било обявено и ясно, че при редовно съставен акт обр. 10 строителството може да бъде спряно, като със срока на спиране на СМР ще се удължи общият срок за изпълнение на СМР. В случая не са въведени допълнителни условия, които биха довели до привличане до участие на допълнителни участници или които биха довели до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. В допълнение следва да се отбележи, че по процесната обособена позиция са подали оферти само две дружества - ИНФРАКЪНСТРАКШЪН ЕАД и РАСТЕР-ЮГ ООД, като второто е било отстранено, поради което са неотносими мотивите на органа, основани на методиката за оценка, според която срокът е един от показателите за оценка. По горните съображения не се установява незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, изразяващо се в удължаване на срока за изпълнение на СМР. Следователно не е доказано нарушение на сочените от органа разпоредби на националното право. След като не е изпълнен съставът на констатираната от органа нередност, безпредметно е обсъждането на въпроса относно приложението на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. По горните съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 360 лв. с ДДС. С оглед направеното под условие възражение за прекомерност само ако размерът надхвърля нормативно предвидения, касационната инстанция приема, че няма основание за намаляването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение