Решение № 903 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2016 г.

Решение № 903 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Тена" ЕООД, гр. П. срещу Решение № 4420 от 25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2163/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ТД на НАП - С. дължи законна лихва върху недължимо внесения данък от датата на заплащането му до момента на възстановяването му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с Решение № 189 от 10.02.2015 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП, с който на "Тена " ЕООД е призната сума за възстановяване в размер на 42 144.53 лв., без да са начислени лихви за забава за периода от внасянето й до деня, в който е следвало сумата да бъде възстановена. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С Решение № 1785/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. е констатирано, че ДДС в размер на 42 450 лв. недължимо е заплатен от "Тена" ЕООД. Сумата е преведена от дружеството по сметка на държавен съдебен изпълнител при придобиването на сгради чрез публична продан. Впоследствие сумата е постъпила по сметка на ТД на НАП, офис П. Преценено е, че за част от придобитите чрез публична продан имоти, доставките са освободени на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС, поради което неправилно държавният съдебен изпълнител е начислил ДДС в посочения размер. Решаващият състав е счел, че спорът между страните се концентрира върху дължимостта на законна лихва върху призната за възстановяване сума и началния момент на начисляването й. В този връзка той е съобразил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, с оглед на която е приел, че в случая възстановеният с АПВ ДДС не е внесен въз основа на акт на орган по приходите. Поради това е достигнал до извод, че е налице хипотезата по чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, при която недължимо внесената сума е следвало да бъде възстановена в 30-дневен срок от получаването на Решение № 1785/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП". Приел е, че този срок е започнал да тече от 09.10.2014 г. и е изтекъл на 07.11.2014 г. Сумата е възстановена на 09.12.2014 г., с оглед на което за периода 08.11.2014 г. - 08.12.2014 г. на дружеството се дължи лихва в размер на 366.62 лв. До този размер е изменен оспореният АПВ с Решението на Директора на Дирекция "ОДОП"- С., поради което решаващият състав е отхвърлил релевираната жалба като неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че в конкретната хипотеза недължимо внесената от него сума подлежи на възстановяване ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на заплащането й на държавния съдебен изпълнител. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, спорът между страните е правен, а разрешаването му е обусловено от преценката по кой ред подлежи на възстановяване недължимо внесения ДДС. При публична продан на недвижим имот по реда на чл. 131 от ЗДДС, когато собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице, съдебният изпълнител следва да начисли ДДС за облагаемите доставки. В случая към датата на възлагане на имотите, част от доставките са освободени на основание чл. 45, ал. 3, вр. § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ЗДДС, с оглед на което е издадено и Решение № 1785/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. Обосновано в тази връзка първоинстанционният съд е счел, че за възстановяването на недължимо внесения данък е приложим общият ред по чл. 128 - 129 ДОПК (така и решение № 3987 от 24.03.2014 г. по адм. д. № 8472/2013 г., VIII отд. на ВАС, решение № 3559/30.03.2015 г. по адм. дело № 7230/2014 г., I отд. на ВАС). Съгласно чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Държавният съдебен изпълнител не е орган по приходите, поради което приложимо е изречение второ от визираната норма, сочещо, че в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Предвид датата на получаване на Решение № 1785/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., срокът за възстановяване на процесната сума е изтекъл на 07.11.2014 г., с оглед на което за периода 08.11.2014 г. - 08.12.2014 г. върху подлежащата на връщане сума ТД на НАП дължи законна лихва, възлизаща на 366.62 лв. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АПВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение