Решение № 36 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2008 г.

Решение № 36 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. В. В. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Вл. Т. от АК-Варна, срещу решение № 52 от 14.01.2008 г. година по гр. д. № 1052/2007 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 1* от 6.04.2007 г. по гр. д. № 5522/2006 г. на районен съд-Варна и е постановено друго, като е прието, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е мъжът, както и ползването на семейното жилище, представляващо 1/2 ид част от апартамент в гр. В., ул. "Панайот Волов" № 15, ет. 2, ап. 4, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, целият със застроена площ от 98, 31 кв. м., е предоставено на Д. Х. В. от гр. В. Касаторът поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в разрез с материалния и процесуален закон - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, т. 3 ГПК (отм.). Конкретните доводи са във връзка с разбора на свидетелските показания, които са установили, че жената също има брачно провинение /отказала е да поддържа домакинството на ответника/, както и с неправилното кредитиране на показанията на пълнолетните деца на страните, които нямали продължителни и непосредствени впечатления за отношенията между родителите им. Ответницата Д. Х. В. от гр. В. не е заявила становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да постанови решение в посочения смисъл съставът на въззивния съд е приел, че събраните пред него допълнителни гласни доказателства - показания на пълнолетните деца на страните К, са установили, че ответникът е отправял обиди и заплахи към ищцата, не е полагал грижи за дома и не е участвал със средства за разноските. Ищцата е продължила да готви и почиства дома, но не и за съпруга си, който ползва една от спалните в него. Поради това не може да се приеме, че по този начин тя е извършила брачно провинение, защото действията й са реакция срещу поведението на мъжа. Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания - неоснователни. При решаването на брачното дело в частта за вината и ползването на семейното жилище съдът е обсъдил всички гласни доказателства. Въззивното решение съдържа достатъчна обосновка за това защо е дадена по-голяма тежест на някои свидетелски показания и съответно защо не са кредитира други от тях. Дискреционно право на съда е да реши тези въпроси по вътрешно убеждение, стига да обсъди всички доказателства и обоснове становището си. Основателно е приетото, че семейното жилище е съсобствено между бившите съпрузи и сестрата на жената при равни права, че отношенията между страните, както и между мъжа и сестрата на жена му, са лоши, че жилището се ползва още от две от пълнолетнитните деца на бившите съпрузи и с оглед всички релевантни обстоятелства е предоставил ползването му на жената, която при това няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.