Решение № 4945 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник-отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Стоянов, против Решение 290/03.10.2022 г., постановено по адм.дело 447/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 11225 от 30.05.2022 г., издадена от Началник-отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения, че е установено, че са извършени два броя неотчетени продажби, като този факт се установява по безспорен начин от данните, отразени в подробен отчет от ПОС-терминалното устройство от дата 10.05.2022г. Излага доводи, че изводът на съда, че налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно, е неправилен. Развива подробни съображения в касационната жалба и в писмено становище. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Теди 1 ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от М. Диксокова, депозира писмен отговор, като оспорва касационната жалба като неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е била законосъобразността на ЗПАМ 11225 от 30.05.2022г., издадена от Началник-отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Теди 1 ЕООД, гр. Велико Търново, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. а от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект сладкарница Стратилат, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Г. С. Раковски 11, стопанисван от Теди 1 ЕООД, за срок от 14 /четиринадесет/ дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. Съдът е установил, че на 10.05.2022г., в 12:45 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - сладкарница Стратилат", гр. Велико Търново, ул. Г. С. Раковски" 11, стопанисван от ТЕДИ 1" ЕООД. В акта като фактическа обстановка, послужила като основание, се сочи обстоятелството, че вместо задължителен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г., а именно плащане с карта на ПОС-терминал" е отразено плащане в брой". При контролната покупка от органите по приходите, извършена в 12,51 часа на 10.05.2022 г. в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно сладкарница Стратилат", находяща се в гр. Велико Търново, е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 73,30 лева. Сумата от 74.20лв., заплатена с карта от ПОС терминал, не била отразена чрез ФУ. След направена справка в информационните масиви на НАП за периода от 10.05.2022 г., 6,00 ч. до 10.05.2022г., 23,00 ч. е установено, че за покупка 011447 на стойност 9,20 лева, извършена в 10,14 часа, и за покупка 011448 на стойност 16,00 лева, извършена в 13,16 часа, липсват издадени фискални касови бележки. За установените факти и обстоятелства от контролните органи е съставен Протокол за извършена проверка серия АА 0107267 от 10.05.2022 г. и Протокол за извършена проверка серия АА 1667005 от 20.05.2022 г. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза и са разпитани свидетели. Съдът е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с неговата цел. Според състава на първоинстанционния съд мотивите по отношение на срока на наложената ПАМ са бланкетни. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него. Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Единствените относими мотиви са твърде общи и касаят неотчетената продажба и разликата между фактическата и разчетената по ФУ наличност на парични средства. Или като е приел, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Разноски не следват и на ответника по касация, поради липса на доказателства за тяхното извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,