Решение № 14970 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2019 г.

Решение № 14970 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Василев от [населено място] срещу решение № 1344/02.07.2019 г. по адм. д. № 1419/2018 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение №РД-Е112-39/19.03.2018 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. Излагат се съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отказът на административният орган е незаконосъобразен тъй като не са изпълнени всички условия, предвидени в чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координиране на системите за социална сигурност. Липсва втората предпоставка по тази разпоредба, тъй като не са установени сроковете и болничните заведения, в които могат да бъдат извършени медицинските дейности, адекватни за състоянието на пациента и прогнозата за развитие на заболяването. Актът е издаден от некомпетентен орган – подуправителят на НЗОК, тъй като компетентността е на управителя на НЗОК, като не са налице условията на чл. 18, ал. 3 от ПУДНЗОК. Моли за отмяна на решението на Административен съд Варна и вместо това да се уважи жалбата срещу решението на подуправителя на НЗОК. Претендира разноски. Ответникът – управителят на Националната здравноосигурителна каса, редовно уведомен, не се представлява. В писмена молба чрез началник отдел "Правно и административно обслужване" моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С Решение №РД-Е112-39/19.03.2018 г. на управителя на НЗОК /подписана със запетая от подуправителя на НЗОК, с печат по чл. 18, ал. 3 от ПУДНЗОК/, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент /Е0/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, и във връзка с решение на Комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, отразено в протокол №Е112-04-12/16.03.2018 г. е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/, на задължително здравноосигуреното по българското законодателство лице – Й. Василев, с диагноза [диагноза], по негово заявление вх. №Е112-02-5/21.02.2018 г. и приложените към него документи с вх. №Е112-01-41/06.11.2017 г. постъпили в ЦУ на НЗОК. Преписката е изпратена за становища от проф. д-р И. Петкова, проф. д-р Л. Войнов – национални консултанти по очни болести и д-р И. Шандурков – председател на Българското дружество по офтамология, които са депозирали в НЗОК своите становища. Подадените документи са били разгледани от комисията в ЦУ на НЗОК, назначена със Заповед №РД-18-8/23.01.2017 г. за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване. Въз основа на решението на комисията, административният орган е постановил отказ, тъй като не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение в чужбина - формуляр S2 предвидени в Регламент № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. Мотивирал се е с това, че лечението, за което се иска финансиране е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство, финансирани от НЗОК и може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Й. Василев по аналогични мотиви, като е приел заключението на съдебно-медицинска експертиза. Решението на Административен съд Варна е валидно и допустимо, но разгледано по същество, е неправилно. При постановяването му административният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и опорочават съдебния акт. Преписката по делото не е окомплектована, за което съдът е следвало да укаже на ответника. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно правилността на решението с доводи за нарушения по чл. 209 АПК, съставляващи касационни основания. Едно от възраженията е за компетентността на органа, издал оспорената писмена покана. Видно от приложеното решение на управителя на НЗОК, същото е издадено и подписано със запетая за управител, от подуправителя на НЗОК и печат на основание чл. 18, ал. 3 от Правилника за управление на дейността на Националната здравноосигурителна каса /ПУДНЗОК/. Според тази разпоредба, правомощията на управителя на НЗОК се упражняват в негово отсъствие от подуправителя. Не се установява от доказателствата по делото обаче, дали в момента на издаването на процесния административен акт, управителят на НЗОК действително е отсъствал, което е наложило решението да бъде подписано със запетая от подуправителя на основание чл. 18, ал. 3 от ПУДНЗОК. Първоинстанционният съд е следвало да изиска от ответника да представи съответни доказателства, установяващи този факт /например болничен лист, заповед за отпуск или командировка при отсъствие по болест, или други доказателства, удостоверяващи, че управителят отсъства/. 3аместването се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява (ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС), като за да е налице валидно упражняване на правомощия по заместване, освен надлежна заповед за заместване /или както е в случая въз основа на чл. 18, ал. 3 от ПУДНЗОК/, следва да бъде доказана и обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра. При тези обстоятелства е останал спорен въпросът за компетентността на административния орган издал акта. Затова е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от подуправителя по заместване в хипотеза по чл. 18, ал. 3 от ПУДНЗОК, без да извърши проверка, налице ли е било действително отсъствие на управителя на НЗОК, които да наложи издаването на акта от подуправителя. Приел е, че органът е компетентен да издаде оспорения акт и направо е проверил неговата материална законосъобразност. Един акт, издаден от материално некомпетентен орган, не може да бъде материално законосъобразен, защото е нищожен - органът няма компетентност да регулира правоотношенията, предмет на акта. Съдът не е дал указания да се ангажират доказателства за осъщественото заместване. При тези данни и с оглед неизпълнението на задължението на ответника по чл. 152, ал. 2 АПК да представи в цялост административната преписка по издаване на акта, първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл по законосъобразността на акта преди да извърши проверка на материалната компетентност на административния орган да го издаде. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане. Тъй като разглеждането на делото не е приключило, разноски на страните не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение