Решение № 4682 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13743/2020 г.

Решение № 4682 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13743/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на К. М. от [населено място], общ З., обл. С., чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 316 от 02.11.2020 г., по адм. д. № 292/2020 г. на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 94 – 00 - 2390 от 09.09.2020 г. на Кмета на община З., на основание § 8 от ПР на ЗУТ за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП - ПР) на частта от имот пл. № 100, попадаща в УПИ XIII – 99, кв. 24 по плана на [населено място]. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че като наследник на М. М., починал след подаване на първото заявление от 06. 2020 г., през м. 09. 2020 г. е подал ново заявление, с което е поискал да му бъде разрешено да изработи проект за изменение на ПУП при условията на § 8 от ПР на ЗУТ и чл. 135 ЗУТ. Посочил е, че се касае за предварителна процедура, а именно разрешаване да се изработи проект за изменението на ПУП, а не за самото изменение на ПУП. Посочва, че съдът в оспореното решение не се е произнесъл по предмета на делото, а именно по процедурата по чл. 135 ЗУТ, а по предпоставките по изменение по чл. 134 ЗУТ. Поради това твърди, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като предпоставките по чл. 135 ЗУТ са различни от тези, които се проверяват при отказ или допуснато изменение на ПУП. Искат оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Кметът на община З. не изразява становище по касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. смолян е приел, че по подобно искане е бил постановен предходен отказ, който е бил оспорен пред съда, като оспорването е било отхвърлено с решение № 110 от 01.06.2020 г. по адм. д. № 37/2020 г. на АС – гр. С.. Посочил е, че от приетата по адм. д. № 37/2020 г. съдебно – техническа експертиза (СТЕ) е установено, че имот пл. (кад.) № 100 е идентичен с част от имот пл. № 81 по плана на [населено място] от 1962 г. и М. М. (М. Х.) е записан като негов собственик въз основа на нотариален акт от 1967 г. Посочил е, че съобразно СТЕ по адм. д. № 37/2020 г., че насложен с плана от 1078 г. само част от УПИ 100 е идентичен с имота на жалбоподателя, като границите му били повдигнати с оранжев цвят на изготвена скица № 1 към СТЕ. Приел е за установено от тази СТЕ, че имот № 100 участва в образуването на УПИ XII – 100, XIII – 99, XI – 98, като от имота с нотариален акт от 1989 г. по регулация са придадени 85 кв. м. към имот УПИ XIII – 98. По отношение на УПИ XIII – 99 от СТЕ по адм. д. № 37/2020 г. е приел, че собствеността е придобита с договор от 2001 г. от С. С., както и че процедурата по уреждане на сметките по регулация е приключила. По отношение на оспореното в това производство писмо, обективиращо отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПР при условията на чл. 135 ЗУТ вр. § 8 ПР на ЗУТ е приел, че е законосъобразно. Посочил е, че след като не се спори, че процесната част, по отношение на която се иска прилагане на § 8 ПР на ЗУТ не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице С. С., то правилно е прието, че искането за изменение на ПУП – ПР е недопустимо. Посочил е и че обстоятелството, че жалбоподателят владее тази част от имота повече от 10 години, му дава възможност да се снабди с документи за собственост на това основание, но без да е приключило съответното нотариално производство, същият няма право да иска поставяне на регулационната граница между УПИ XII – 100 и XIII – 99 по имотната граница. По тези съображения е приел оспореният отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1967 г. наследодDтеля на жалбоподателя М. Х. (М. М.) е собственик на ѕ идеални части от празно дворно място с площ 475 кв. м., представляващо УПИ VII, отреден за имот пл. № 81, кв. 14 по плана на [населено място]. Искането, по което е постановен оспорения отказ е на основание чл. 135 ЗУТ, а именно да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПР по § 8 ПР на ЗУТ, като се твърди, че не са били уреждани сметки по регулация с държавата. От доказателствата е видно, че УПИ VII – 81, кв. 14 по плана от 1962 г. е съответен XII – 100, кв. 24 по сегадействащия план на [населено място]. Като искането за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП – ПР по § 8 ПР на ЗУТ касае частта към УПИ XIII – 99, собственост на С. С.. П. постановяване на оспореното съдебно решение съдът се е позовал на приета по друго дело – адм. д. № 37/2020 г. – по оспорването на предходен отказ, съдебно – техническа експертиза, включително на изготвена скица към нея, която освен това не е приложена по настоящото дело. Съдът събира непосредствено доказателства и е недопустимо позоваването на събрани доказателства по друго дело без да са приети по предвидения процесуален ред и по настоящото. Още повече, че СТЕ, на която се позовава съдът нито е приета, нито е приложена по настоящото дело, като настоящата инстанция не може да осъществи контрол върху липсващи по делото доказателства. Недопустимо е съдът да се позовава на неприети доказателства по настоящото дело. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което включително препятства и настоящия състав да осъществи контрола за законосъобразност на оспореното решение. Това е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Неправилен е и извода на съда за това, че не е спорно, че процесната част от имота (непосочено кой), по отношение на която се иска прилагане на § 8 ПР на ЗУТ не е собственост на жалбоподателя. Напротив в жалбата срещу постановения отказ, който се позовава на липса на собственост върху тази част, изрично се оспорва този факт, включително и в искането, по което е започнало административното производство с посочването, че не са уреждани сметки по регулация с държавата, т. е. по отношение на имота на С. С., тъй като тя го е придобила с договор през 2001 г. от държавата. Съдът не се е произнесъл по оспорения отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП – ПР, като не е изследвал наличието или липсата на предпоставките по чл. 135 от ЗУТ. Изследване и мотиви досежно наличието на основанията по посочената разпоредба липсват. При постановяване на оспореното решение съдът не е установил имот пл. № 81 по съответния кадастрален план, за който е отреден УПИ VII по регулационния план от 1962 г. с каква площ е и съответно той съответства ли на имот пл. № 100 от съответния кадастрален план, за който е отреден УПИ XII – 100, кв. 24 по плана на [населено място]. Липсват скици от съответните кадастрални планове, както и комбинирани скици, от които да се установи налице ли е разминаване на регулационните с имотните граници на тези имоти и в какви части, съответно в които части е предвидено придаване от един кадастрален имот части по регулация към друг такъв. Съответно не е извършена съпоставка на границите на тези имоти с площта на имота, собственост на жалбоподателя по наследство от М. М., по представения по делото нотариален акт. Едва след събирането на тези доказателства може да бъде установено дали и доколко имота собственост на жалбоподателя УПИ VII отреден за имот пл. № 81 е съответен на имот пл. № 100, съответно при предвиждане на регулационната граница към УПИ XIII – 99 по плана от 1978 г. уредени ли са били сметките по регулация и съответно приложен ли е в тази част този план. Едва след изясняване на тези въпроси съдът би могъл да установи дали жалбоподателят има или не собственост (при неуредени сметки по регулация) и съответно дали в хипотезата на § 8 ПР на ЗУТ е допустимо разрешаването да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР. По изложените съображения оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствата, които препятстват настоящата инстанция да реши спора по същество. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския административен съд. При новото разглеждане съдът следва при непосредствено събиране на доказателствата, включително с използване на специални знания да установи съответства ли парцел VII отреден за имот пл. № 81 по плана от 1962 г. по граници и площ на УПИ XII - 100, съответно съответства ли имот пл. № 81 по граници и площ на имот пл. № 100, както и досежно границата с УПИ XIII – 99 да установи приложена ли е регулация с уреждане по предвидения за това ред на сметките по регулация по отношение на частта от имот пл. № 100, която евентуално попада в неговите граници. Въз основа на горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение