Решение № 6849 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2014 г.
ВАСIII отделение08.06.2016 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 526 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 82 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6849 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15129/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. Р. П. от гр. Плевен против решение № 526 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 82 по описа за 2014 г. на Административен съд - Плевен. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и определяне на обезщетение за претендираните вреди по справедливост. Ответникът - Държавно горско стопанство Плевен оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба в частта, с която искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен и за основателност на исковата претенция в тази част. Излагат се съображения за правилност на съдебния акт досежно исковата претенцията в останалата част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил предявения от М. Р. П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Държавно горско стопанство за заплащане на обезщетение с цена на иска 5224,56 лева, от които 5000 за претърпени неимуществени вреди и 224,56 лева за имуществени вреди от отменен административен акт, обективиран в писмо с изх. № 2870/27.05.2011 г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. Плевен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактите, релевантни за правилното разрешаване на правния спор, съобразил се е с указанията по прилагане на закона, дадени в отменителното решение по адм. д № 4140/2013 г. Съдът е установил, че искът се основава на твърденията за това, че ищецът като ловец и чл. на Ловно - рибарско сдружение гр. Долна Митрополия, Ловно - рибарска дружинка с. Крушовене. през 2010 г. не е успял да завери ловния си билет поради многократни устни отлагания на Директора на ДГС. На 10.01.2011 г. отново е подал до Директора на ДГС заявление за 2011 г., като на 1.06.2011 г. е получил писмен отказ в писмо изх. № 2870/27.05.2011 г. на Директора на ДГС-Плевен. В законовия срок е обжалвал същото, като по образуваното дело № 560/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен, административният акт на Директора на ДГС е отменен с влязло в сила решение като незаконосъобразен. На 24.02.2010 г. е съставен АУАН затова, че държи в дома си ловните си пушки. На същата дата ищецът е предал доброволно притежаваното ловно оръжие в Първо РПУ-Плевен, които са били върнати едва на 22.05.2012 г., като е бил длъжен да заплати такса за съхраняване в размер на 224,56 лева, за което прилага вносната бележка, с което обосновава претенцията си за имуществени вреди в настоящия иск. Едва след заверяване на ловния билет на 21.03.2012 г., на 26.04.2012 г. му е било издадено разрешение за носене на ловно оръжие, от която дата реално има възможност да упражнява хобито си. Ищецът твърди, че за целия период от началото на 2010 г. до 21.03.2012 г. е бил лишен от възможност да упражнява хобито си - лов. Пенсионер е и ловът е единственото му развлечение и възможност да общува с бившите си колеги. Бил е потиснат, разстроен, влошило се е здравословното му състояние, а непрекъснатите отлагания на заверката на ловния му билет са провокирали в него нервно напрежение и стрес. На два пъти е получил хипертонични кризи в резултат на стрес - през месеците февруари и август 2011 г., за което представи медицински документи. Така ищецът обосновава претенцията си за неимуществени вреди в настоящия иск. За да отхвърли исковата претенция в двете й части - за имуществени и неимуществени вреди съдът е приел, че по фактите, посочени в исковата молба, няма спор по делото. Освен приложените към исковата молба доказателства съдът е изслушал съдебно-медицинска експертиза, от която е приел за установено, че ищецът страда от хипертонична сърдечна болест, регистрирана за първи път на 31.01.2008 г., като през 2009 г. е имал поредица хипертонични кризи, поради напрежение на нервна почва, което е наложил смяна на лечението му, че през 2011 г. същият е колабирал, бил е с високи стойности, но при липса на повече конкретни данни, последното не е коментирано. От справка в Спешно отделение е било видно, че на 11.07.2011 г. ищецът е с поставена диагноза "бронхиален плексит и хипертония с измерени показатели на кръвно налягане 145/95". Според експертното заключение това действително са стойности, по-високи от обичайните, но при налична хипертония, последното може да се свърже както с повишено психоемоционално напрежение, така и с неефективно лечение на вече установената болест, диагностицирана у лицето през 2009 г. Заключението е, че лишаването на лицето от възможността да упражнява хобито си може в определен момент да провокира повишаване на стойностите на артериалното налягане, но не може да е причина за това. От показанията на разпитаните свидетели съдът приел, че в този период ищецът се е чувствал некомфортно и е бил потиснат срамувал се е от останалите, през това време докато са били проблемите, не е участвал в ловни сбирки. Съдът е обсъдил в мотивите си и заключението на съдебно-психологическата експертиза, според която лицето е преживяло стрес от "многократния отказа за заверка на ловния му билет", което е довело до потиснатост, депресивност и гнетящо чувство на безпомощност, довело до социална изолация - ограничени и влошени социални отношения през този период, както и нарушен сън и напрегнатост. Еспертното мнение е, че неупражняването на хобито може да доведе до намалена физическа активност и намаление на социалните контакти. Посочено е, че такова емоционално състояние води до функционално разстройство на физиката, което обвързва с установените хипертонични кризи, възпрепятстването на възможността да упражнява това занимание е довело до влошаване на здравословното му състояние, освен това нервната напрегнатост, довела до хипертоничните кризи, е в причинна връзка с последното. В случая не ставало въпрос за еднократен стрес, а за продължила две години ситуация на перманентен стрес, което е довело до влошаване на здравословното състояние на лицето. Въз основа на установените факти, съдът приема настъпване на неимуществени вреди в сферата на ищеца, но според съда липсва причинната връзка между отменения акт и извършването им Що се отнася до имуществената вреда, съдът прави извод, че ищецът е заплатил посочената исковата молба сума от 224, 56 лева и същата се явява имуществена вреда, но тя не е последица от отменения незаконосъобразен отказ за заверка на ловния билет. Правилно и обосновано съдът е приел, че за периода до издаване на изричния отказ за заверка на ловен билет № 2870 от 27.05.2011 г. липсва първата от предвидените в хипотезата на правната норма за отговорността на държавата предпоставка, а именно отменен по съответния ред административен акт. Относно неимуществените вреди след тази дата, посочени в исковата молба, съдът е стигнал до правилен извод, че влошаването на здравословното състояние на ищеца от физиологична и психологическа страна не се свързват с необходимата връзка на причина и следствие с отменения като незаконосъобразен административен акт. Независимо от съществуващата степен на вероятност, не би могло по безспорен начин да се счете, че претърпените от ищеца болестни състояния чрез тяхната проявна форма на хипертонична криза непременно са последица от незаконосъобразния административен акт, че те са претърпени единствено по причина на административния акт. Липсват доказателства за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, връзка съгласно която причината, която е - незаконосъобразният административен акт, води след себе си като логична, естествена и единствено възможна последица посочените физически болки и страдания. Същото се отнася и до твърдените неблагоприятни преживявания, свързани с твърдение за накърняване на психологическия статус на ищеца. Освен развитите от първоинстанционния съд съображения в тази насока, които настоящата инстнация изцяло възприема и по тази причина не следва да възпроизвежда в настоящото решение, следва да се има в предвид, че незаконосъобразният административен акт, макар и да рефлектира като последица в личната сфера на ищеца, лишавайки го от възможност за упражняване на определена дейност - лов, не засяга такава дейност, която той упражнява по занятие и професия, като го лишава от средства за препитание. Въпреки прякото засягане на личната сфера, актът е лишил ищеца само от упражняване на хоби, поради което, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, не може да се приеме, че посочените в експертното заключение неблагоприятни последици са непосредствено свързани именно с отменения административен акт. Правилни и обосновани са изводите за липса на пряка и непосредствена връзка между платената сума от 224.56 лв. и отменения администратвен акт, тази вреда не е следствие от отказа на Директора на ДГС-Плевен да завери ловния билет за 2011 г. на ищеца Оръжието е иззето с протокол за доброволно предаване от 24.02.2010 г. - повече от година преди издаване на оспорения и отменен акт, освен това е иззето от органите на МВР. Актовете и действията на тези контролни органи в тази връзка са подлежали на собствено основание на контрол за законосъобразност, който няма данни да е осъществен. С оглед изложеното, решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд