Решение № 9407 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2011 г.

Решение № 9407 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ София при ЦУ на НАП, против Решение № 3454/12.07.2011 г., постановено по адм. дело № 9107/2010 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага в жалбата подробни съображения за наведените касационни основания. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от юрск. Кръстева. Ответникът - "Тисенкруп - Юпитер Стомана" ООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Пенов, във възражение оспорва основателността на подадената жалба, за което се излагат подробни съображения. В съдебно заседание и в писмени бележки се поддържа същото становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на "Тисенкруп - Юпитер стомана" ООД ревизионен акт /РА/ № 2250900388/21.05.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1592/22.10.2010 г. на ДД "ОУИ" София, в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС, различни от декларираните от дружеството, за данъчни периоди м. 08 - м. 11 вкл. 2007 г., м. 01. - м. 08 вкл. 2008 г. в резултат на начислен ДДС по извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на метални изделия с получатели "METAL CENTER S. R. L.", "Hermes IMpex S. R. L." и Албен Йосифов Дервишев. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорващото дружество е доказало по надлежния ред наличието на предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на Р Румъния, съответно до Р Гърция. Съдът е приел, че доставките са действително осъществени, трите търговски дружества - получатели, са регистрирани субекти за целите на ДДС, съответно първите двама в Румъния, а третия - в Гърция. Наличието на тези две предпоставки е безспорно установено, направените в тази връзка изводи на съда не са предмет на касационни оплаквания. Спорът е формиран относно наличието на третата предпоставка за признаване на ВОД - осъществяване на транспортиране на стоките от територията на РБ до друга страна-членка на ЕС. Съдът е приел, че са налице преки доказателства, предвид наличие на годни документи, установяващи транспортирането на стоките от територията на РБ до територия на друга държава-членка, а именно ЧМР и писмени потвърждения, както и косвени доказателства в този смисъл - декларирани пред НАП продажби на транспортни услуги от превозвачите "Бон Феро" ООД, "Синигера" ЕООД в полза на получателя Хермес импекс. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, ред. ДВ, бр. 101/2006 г., като са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 1 ППЗДДС, приложима хипотеза предвид извършването на процесните доставки от трети лица - превозвачи, са необходими и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая са налице и двата. Обосновани са изводите на съда, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/, придружени с превод на български език, за всички извършени доставки, са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта в това число дестинацията на стоките. Предвид наличието на подпис на получателя, удостоверен с печата на дружеството, върху всяка една от тях, правилно е прието, че товарителниците инкорпорират и писмено потвърждение на получателя. Дори и да налице липса на представителна власт на лицето, положило подпис да получател, както се твърди от касатора, не са налице данни за противопоставяне на търговеца при наличие на узнаване, поради което и на основание чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че търговецът потвърждава действията. От друга страна, представените товарителници, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт /Букурещ, Румъния/ и товарен пункт /Русе, България/, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на получателя, не ги прави недостоверни, както правилно е приел съдът. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, както са приели органа по приходите и съда. В случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт, а именно: издадените фактури от превозвачите, извършените плащания за този превоз. От заключението на приетата ССчЕ се установява, че не се констатират различия при сравняване количествата на стоката, описана във всяка от процесните фактури с количеството стока, описана в придружаващите доставката документи - транспортни /товарителница/ и документи, удостоверяващи натоварването на съответното превозно средство - кантарна бележка, износна бележка или вътрешно оформена фирмена поръчка. Извън горното, са налице и писмени потвърждения от получателите на стоката. Към този момент за писмените потвърждения няма нормативни изисквания за реквизити и съдържание. В тях изрично е удостоверено получаване на стоките по инвойс-фактурите, за които е деклариран ВОД, като е посочена датата на получаване и мястото на получаване на територията на съответната друга държава-членка на ЕС. Тези частни удостоверителни документи имат доказателствена сила, която не е оспорена. Относно оплакването за липса на представителна власт на лицето, подписало от името на дружеството - получател, при наличие на положен печат от името на това дружество, същото е неоснователно, тъй като при липса на противопоставяне при узнаване, се счита, че търговецът потвърждава действията. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признава на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Ето защо, макар и в случая да е установено само за част от доставките, получени от "METAL CENTER S. R. L.", че е налице последващо деклариране на ВОП за 2008 г., това обстоятелство или по-скоро липсата му по отношение на получатели не се отразява на правото на доставчика за признаване на ВОД. Този извод е меродавен, доколкото няма данни за данъчна измама и пасивно или активно участие на доставчика в такава, каквито данни в случая не се събрани, не са налице и твърдения във връзка с поведението на доставчика или знанието му за такава измама. В този смисъл е практиката на СЕС /по аргумент от решение по дело С-409/07 Телеос, решение по обединени дела С-354/03, С-355/03, С-484/03/ От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта на присъдените разноски. Съобразно този резултат по касационната жалба, не е основателно искането за присъждане на разноски от страна на касатора. Заявена е претенция за присъждане на разноски от ответната страна, но тъй като не са представени доказателства за реално направени разноски, не се присъждат такива. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение