Решение № 6321 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2017 г.

Решение № 6321 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс- (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Чавдаров в качеството му на пълномощник на "Минерални води" ООД, насочена срещу Решение № 728/23.12.2016 г., постановено по административно дело № 531/2016 г. на Административен съд- П. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че към момента на издаване на заповедта за изземване Договор за наем № 92 от 23.04. 2012 г. не е прекратен. Аргументира това твърдение, че в случая липсва предизвестие за прекратяване на процесния наемен договор. Поради това намира, че не са били налице предвидените в чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) предпоставки за издаване на процесната заповед. По делото е постъпила и частна жалба, депозирана от адв. Чавдаров в качеството му на пълномощник на "Минерални води" ООД, насочена срещу Определение № 140/01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 531/2016 г. на Административен съд- П. с искане за неговата отмяна като неправилно и необосновано. В писмен отговор, подаден от Кмета на Община "С.", чрез адв. В. Б. са изразени аргументи за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Ответникът: Кмета на О. С., в съдебно заседание чрез юрк. Божков оспорва касационната и частната жалба. Поддържа отговора, подаден от адв. В. Б. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да се отхвърли жалбата на "Минерални води" ООД и потвърди обжалваното решение на АС П.. Претендира заплащане на съдебно деловодни разноски пред двете инстанции. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че решението следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: К асационната и частната жалби са подадени в срок и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. С обжалвания съдебен акт Решение № 728/23.12.2016 г., постановено по административно дело № 531/2016 г. на Административен съд - П. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Минерални води" ООД против Заповед № 521/24.06.2016 г. на Кмета на община С.. В производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с Определение № 140 от 01.02.2017 г., по делото е изменено постановеното решение като е осъден жалбоподателя "Минерални води" ООД да заплати на О. С. сума в размер на 300 лева. За да достигне до този резултат решаващият съд приема оспорената заповед за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Н. същата за обективирана в изискуемата писмена форма с посочване на фактически и правни основания за нейното издаване, при което не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита оспорената заповед за съответна и на материалния закон. Адм. съд намира, че между страните няма спор, че предмет на изземване с оспорената заповед е имот- публична общинска собственост. Разгледан е спорния въпрос налице ли е правно основание за ползване на имота към момента на нареденото изземване на същия. Приема, че със Заповед № 501/15.06.2016 г. изрично е посочено, че наемното правоотношение произтичащо от Договор № 92/23.04. 2012 г. се прекратява без предизвестие от наемодателя, считано от 12.05.2016 г. Излага съображения, че тъй като в заповедта е посочена дата, която предхожда датата на издаване на заповедта, то следва да се приеме, че с тази заповед / съобщение за прекратяване/ договора е прекратен считано от датата на получаване на Заповед № 501/15.06.2016 г., - т. е. от дата 16.06.2016 г. Смята, че посочената заповед има характер на изявление за едностранно прекратяване на договора за наем. Счита, че към момента на издаване на оспорената заповед нареденият за изземване имот се ползва без правно основание, като е установено наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. В заключение решаващият съд приема жалбата за неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението и определението на АС П. са правилни, като подадените срещу тях касационна и съответно частна жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователна е частната жалба, депозирана от адв. Чавдаров в качеството му на пълномощник на "Минерални води" ООД, насочена срещу Определение № 140/01.02. 2017 г., постановено по адм. дело № 531/2016 г. на Административен съд - П. Определението, с което е допълнено решението по делото, като е осъдено "Минерални води" ООД да заплати на О. С. разноски от 300 лв. е правилно. Същото е в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и кореспондира на ДПЗС от 28.07.2016 г. (лист 6), който удостоверява платен адвокатски хонорар от 300 лв. Неоснователна е и подадената касационна жалба. Необосновани и неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при неговото постановяване тези касационни основания не са допуснати. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е обсъдил фактите в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал изводите, обуславящи изхода от правния спор. Мотивите, са формирани на база възприетите факти и отговарят на развитите оплаквания от жалбоподателя. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице и това фактическо действие да е без правно основание. Правилно АС П. е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят владее част от имот- "Спортен комплекс" гр. С., находящи се в парцел УПИ II, кв. 85 по плана на гр. С.. Безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху части от имот собственост на общината. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че владее имота на правно основание, тъй като за валидно прекратяване на наемното правоотношение е следвало да му се изпрати предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. В хипотезата на чл. 25 на наемния договор (лист 26 от делото) изрично е предвидено, че прекратяването на същия може да се извършва без предизвестие при лошо стопанисване на обекта. Освен това до дружеството е изпратено писмо от 04.05.2016 г. на О. С., съдържащо известие за прекратяване на договора, което след като е върнато като неполучено, е редовно съобщено при условията на чл. 61, ал. 3 АПК. Необосновано е твърдението в касационната жалба, че липсва валидно прекратяване на наемното правоотношение, тъй като Заповед № 501/15.06.2016г, има характер на изявление за едностранно прекратяване на договора за наем. Съобразно данните по делото прекратяването на наемното правоотношение по Договор рег. № 92/23.04.2012 г. е влязло в сила и съответно е породило правно действие. Наемното правоотношение е прекратено, считано от 16.06.2016 г. и към момента на издаване на оспорената заповед нареденият за изземване имот се ползва от дружеството без правно основание. При безспорно установеното право на собственост на общината за имот, който се държи, без правно основание от дружеството, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, тъй като е налице нейната хипотеза, обуславяща изземването на имота. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 930 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение