Решение № 5384 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Филков против решение 7212 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 5495/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РА-30-936/30.11.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Т. Палазова- Филкова не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София град е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводстените правила. В този смисъл са мотивите на съдебния акт, които настоящата инстанция споделя съгласно чл.221, ал. 2 АПК. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване строеж, представляващ преустройство с приобщаване на 10.кв.м. от тераса към [номер] на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 68134.702.2032, с адрес: гр. София, [улица]. Премахнати са дограмата и подпрозоречния парапет на стаята към терасата. Към жилището са приобщени 10 кв.м. като са изградени нови стени от газобетонови блокчета и дървена конструкция и покрив от дървена конструкция. Монтирана е дограма, изпълнени са циментова замазка и подова настилка, стените и тавана са покрити с гипсокартон. Фасадата частично е покрита с мазилка и частично с гранитогрес. Строежът е от четвърта категория и е изграден през 2017 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Този извод следва от конструктивните характеристики на обекта и от предназначението му. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2017 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на касатора, че незаконният строеж не е описан точно и предметът на заповедта за премахване е неясен, са неоснователни. Както в констативния акт, така и в заповедта, процесният незаконен строеж е индивидуализиран с точно местоположение (освен идентификатор на имота е посочен и административен адрес) и с конкретни параметри, конструктивни характеристики и начин на изграждане, описание, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Доводът, че заповедта не може да бъде изпълнена, тъй като изискването за привеждането в съответствие с одобрените към позволителен билет 587/ 1973 г. инвестиционни проекти е невъзможно, доколкото такива за последния етаж на сградата не са налични, също е неоснователен. Както вече се посочи в заповедта ясно и точно е описан нареденият за премахване строеж, с основните му параметри и характеристики. Освен това в производството по изпълнение на заповедите за премахването на незаконни строежи, при необходимост се изработва проект, съобразно изискванията на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, който осигурява премахването на строежа, без да се засягат съседни сгради или обекти. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства чрез събиране на относимите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Пропускът на съдебния състав да разгледа възражението на жалбоподателя, свързано с невъзможността за изпълнение на административния акт, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод на съда за неоснователност на жалбата. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства, както и в подкрепа на направените от съда правни изводи. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за липса на мотиви са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,