Решение № 5460 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 1584 от 26.11.2024 г. по адм. д. 99/2024 г., Административен съд Кърджали (АС-Кърджали) е отхвърлил жалбата на "Емирес" ЕООД, срещу Ревизионен акт (РА) Р 16000922006421-091-001/29.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството са установени задължения за довнасяне за ДДС за периода м. 01. 2022 г., м. 02. 2022 г., м. 03. 2022 г., м. 04. 2022 г., м. 05. 2022 г., м. 06. 2022 г., м. 07. 2022 г., м. 08. 2022 г., м. 09. 2022 г., м. 10. 2022 г., м. 11. 2022 г., общо в размер на 40 367. 88 лв., ведно с начислените лихви в размер на 6165. 54 лв., и корпоративен данък в размер на 4086. 67 лв., ведно с начислените лихви в размер на 669. 88 лв. С решението "Емирес" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно Управление (ЦУ) на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Емирес" ЕООД, ЕИК 206395129, представлявано от С. Р. Х., чрез адв. Хр. Христев, в която се поддържат доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендират се разноски. Срещу Определение 152 от 17.01.2025 г., постановено по адм. д. 99/2024 г. по описа на АС Кърджали е подадена частна жалба от директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. Мехмед, с която се претендира отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислени на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4 753,20 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва основателността на касационната жалба в депозирано писмено становище от 05.02.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Кърджали е бил РА Р 16000922006421-091-001/29.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 54/12.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, поправено с Решение 54/16.02.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на директора на същата Дирекция, в частта, с която на дружеството не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) за периода м. 01. 2022 г., м. 02. 2022 г., м. 03. 2022 г., м. 04. 2022 г., м. 05. 2022 г., м. 06. 2022 г., м. 07. 2022 г., м. 08. 2022 г., м. 09. 2022 г., м. 10. 2022 г., м. 11. 2022 г., общо в размер на 40 367. 88 лв., ведно с начислените лихви в размер на 6165. 54 лв., и задължения за корпоративен данък за периода 15.02.2021 г. 31.12.2021 г. по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 4086. 67 лв., ведно с начислените лихви в размер на 669. 88 лв. В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано от съда. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 6 -1 6 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното: Съдът е приел за установено по делото, че предмет на спорните фактури подробно описани в РД са доставки на дрехи, обувки и аксесоари (палта, якета, панталони, ризи, рокли, поли и др.), издадени от доставчиците Булдим ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Кам 21 БЕ, Лукс Билдинг ЕООД, Строй Перфект Груп 2011 ЕООД, Строй Ремонт Сиси 2021 ЕООД, Билиано ЕООД. Отказа за признаване на правото на приспадане по фактурите издадени от посочените доставчици е мотивиран от приходните органи с липсата на доказателства за реалното получаване на стоките предмет на облагаемите доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и възникване на данъчното събитие по чл. 25 ЗДДС. По фактурите издадени от Елена Груп ЕАД и Мега Груп Ин ЕООД, правото на ползване на данъчното предимство е отречено от ревизиращите поради възприетия извод, че цитираните дружества не са действителните доставчици по спорните фактури, а доставките са извършени от трети лица, различни от посочените във фактурите. Административният съд е изложил подробно предпоставките необходими за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, съобразно с приложимата правна регламентация на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, както и относимата практика на СЕС. Съдът е установил, че във връзка с реалното придобиване на стоките от Булдим ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Кам 21 БЕ, Лукс Билдинг ЕООД, Строй Перфект Груп 2011 ЕООД, Строй Ремонт Сиси 2021 ЕООД, Билиано ЕООД, Елена Груп ЕАД и Мега Груп Ин ЕООД в хода на ревизията са представени от ревизираното дружество заверени копия на спорните фактури, придружени с касови бележки, счетоводни регистри, главна книга, оборотна ведомост, протоколи по чл. 117 ЗДДС, данни за притежавано МПС. В писмено обяснение от дружеството е разяснен механизмът на доставките, като е посочено, че стоката е закупувана от "Стоков базар Илиянци" гр. София, като покупко-продажбата е договаряна на място и заплащането е извършвано в брой. Представени са и фискални бонове за извършено зареждане с гориво с дати съответстващи тези по фактурите. При извършените насрещни проверки на доставчиците в хода на ревизията, проверените дружества не са намерени на посочените адреси и ИПДПОЛЗ са връчени по реда на чл. 32 ДОПК (с изключение на Елена Груп ЕООД и Мега Груп Ин ЕООД), като от доставчиците не са представени доказателства и писмени обяснения относно издадените фактури с получател Емирес ЕООД. В хода на ревизията Елена Груп ЕООД и Мега Груп Ин ЕООД са декларирали пред приходните органи, че не са издавали фактури, имащи за предмет доставка на стоки с получател Емирес ЕООД, като не са имали търговски или други взаимоотношения с такъв клиент. Установено е, че в отчетните регистри по ЗДДС на двете дружества липсват отразени данни за фактури с получател ревизираното лице. Въз основа на извършена проверка в ИС на НАП е констатирано, че доставчиците Булдим ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Кам 21 БЕ, Лукс Билдинг ЕООД, Строй Перфект Груп 2011 ЕООД, Строй Ремонт Сиси 2021 ЕООД, Билиано ЕООД са отразили в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС за съответния период, всички фактури с получател Емирес ЕООД, с изключение на фактури: 514/25.01.2022 г.; 632/16.02.2022 г. с доставчик Булдим ЕООД и фактура 151/21.10.2022 г. с доставчик Билиано ЕООД. Съдът е посочил, че тези констатации са потвърдени и от заключението по ССчЕ. При тази фактическа установеност, съдът е заключил, че не са осъществени реални доставки от горепосочените дружества по смисъла на чл. 6 ЗДДС и констатациите на РА в тази част са правилни и обосновани. В тази насока е изложено, че притежаването на данъчен документ и осчетоводяването на стопанските операции не е достатъчно, за да обоснове реалност на процесните доставки, като Емирес ЕООД не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Административният съд е съобразил, че доколкото предметът по доставките са родово определени вещи (стоки), следва да се установи предаването на същите, като от ревизираното лице са представени единствено копия на спорните фактури и касови бонове за извършено разплащане. Съдът е акцентирал, че по делото не са представени договори, приемо предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, както и други съпътстващи сделката документи, които да удостоверят реалното предаване на стоките. В подкрепа на изводите си за липса на реално осъществени доставки между страните по сделките, АС Кърджали е анализирал задължителната практика на СЕС по дела С-80/11, С-142/11, С-32/11 и С-285/11 и С-643/11. Отделно от изложеното е посочено, че в писмените си обяснения ревизираното лице е заявило, че контакта с дружествата доставчици е осъществен на Илиянци, като представляващия ревизираното дружество е собственик на лек автомобил Фолксваген Канди, чиято регистрация е осъществена на 22.07.2022 г. и липсват данни за притежаването на друго МПС. На следващо място, съдът е обсъдил законосъобразността на РА, в частта му, относно допълнително установените задължения по ЗДДС за периода м.01.2022 г. до м. 11.2022 г. и ЗКПО за периода от 15.02.2021 г. до 31.12.2021 г. Прието е, че в писмените обяснения на ревизираното дружество, липсва конкретизация с какъв транспорт и от кого са придвижени стоките по всяка една от фактурите от Илиенци до гр. Кърджали, като може само да се предположи, че превозът е осъществен с притежаваното от Емирес ЕООД МПС. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че МПС е закупено с договор за покупко-продажба от 23.06.2022 г. и регистрирано на името на дружеството едва на 22.07.2022 г. При тези данни е направен извод, че осъществяването на транспорта на стоките би било възможно едва след 23.06.2022 г. Първоинстанционният съд е анализирал представените копия на фискални бонове за гориво, както и представеният в хода на съдебното производство договор за отложено плащане за зареждане на гориво от 24.01.2022 г. между Емирес ЕООД и Диамант строй ЕООД. Прието е, че договорът е създаден за нуждите на производството и не отразява реални облигационни отношения между страните, като не е ясно защо притежавания автомобил от ревизираното лице от гр. Кърджали ще се придвижва до гр. Златоград, който е на разстояние 57км. и дори да пътува до гр. София ще трябва да се върне до гр. Кърджали. Отбелязано е също, че липсват доказателства за зареждане на гориво около гр. София. Според първостепенният съд, данните от стоковия поток на дружеството и материалната книга, касаещи последващата реализация на стоките по фактурираните доставки, също не водят до извод за реалност на преките доставки. В тази връзка е обсъдено, че стоките по последващата реализация са сходни, но не може да се установи категорично, че последващите доставки е именно на същите стоки. Първостепенният съд е обосновал извод, че в процесните фактури, липсва индивидуализация на артикулите, като същите са посочени общо. Прието е за безспорно установено, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от Емирес ЕООД, което е потвърдени и от заключението на ССчЕ, като разходите по фактурите са свързани с облагаемата дейност на дружеството, но липсват доказателства обосноваващи реалност на сделките. Административният съд е възприел извод, че издадените фактури от доставчиците Булдим ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Кам 21 БЕ, Лукс Билдинг ЕООД, Строй Перфект Груп 2011 ЕООД, Строй Ремонт Сиси 2021 ЕООД, Билиано ЕООД не отразяват реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и РА, в частта, с която е определен ДДС за довнасяне за периода м.01.2022 г. до м. 11.2022 г. е законосъобразен и обоснова. Като законосъобразен е възприет оспорения акт и по отношение на начислените лихви общо в размер на 6255,83 лв. на основание чл. 175 ДОПК. В частта по ЗКПО: Административният съд е приел за установено, че през 2021 г. Емирес ЕООД е осчетоводило 10 бр. фактури за покупка на материални запаси с доставчик Елена Груп ЕАД на обща стойност 33 616,67 лв. без ДДС, както и фактури за покупка на стоки с доставчик Мега Груп Ин ЕООД на обща стойност 7 250,00 лв. без ДДС, като тези суми участват във формирането на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. Предвид констатираната в хода на ревизията липса на документална обоснованост на отразените във фактурите доставки, приходните органи са приели, че отчетените разходи по тях на основание чл. 22, т. 1, чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и същите следва да се отнесат в увеличение на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане с констатираната данъчна постоянна разлика за 2021 в размер на 40 866,67 лв. В резултат на тези констатации с РА е определена нова данъчна основа за облагане с корпоративен данък от 147 910,20 лв., респективно нов размер на дължимия корпоративен данък от 14 791,02 лв. и дължимия за довнасяне такъв от 4 086,67 лв. Съдът е възприел РА, в частта, по ЗКПО за законосъобразен. В тази връзка се е позовал на протоколите от извършените в хода на ревизията проверки на двете дружества и декларираните данни от тях, че не са издавали фактури, имащи за предмет доставки на стоки с получател Емирес ЕООД, като не са имали и търговски отношения с ревизираното лице. Прието е, че отчитайки в разходите за дейността, стойността на стоките по фактурите от доставчиците Мега Груп Ин ЕООД и Елена Груп ЕАД, ревизираното дружество неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Първоинстанционният съд е уточнил, че РА в частта му, с която по отношение на Емирес ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от Мега Груп Ин ЕООД и Елена Груп ЕАД не е обжалван пред съда и е влязъл в сила. Така предвид констатациите в частта по ЗДДС и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, административният съд е приел, че с РА правилно е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за отделните данъчни периоди и е установен дължим корпоративен данък. С оглед приетото е направен извод, че сделките от тези доставчици не са реално извършени и с фактурите са отчетени разходи, които са довели до отклонение от данъчното облагане. Въз основа на горното е прието от АС Кърджали, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен кредит, както и за приложението на ЗКПО, е законосъобразно, поради което и РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимите ЗДДС и ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е очертал спорния въпрос по делото налице ли са реални доставки на стоки между ревизираното лице и посочените в процесните фактури доставчици. При изграждане на изводите си по спорния въпрос, съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства по всички ревизирани периоди и по отношение на всички доставчици. Съдът изключително подробно е обсъдил установените несъответствия между доказателствата. Неоснователно на установените факти по делото е твърдението на касатора, че в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства, които доказват наличието на реално осъществени доставки. Установено е по делото, че предмет на спорните доставки от дружествата Булдим ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Кам 21 БЕ, Лукс Билдинг ЕООД, Строй Перфект Груп 2011 ЕООД, Строй Ремонт Сиси 2021 ЕООД, Билиано ЕООД са стоки /основно дрехи, рокли, ризи и др./. В съдебния акт правилно е съобразено обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Правилно е прието, че представените фактури и касови бонове сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество в патримониума на ревизираното лице. Въз основа на доказателствата по делото, както и на заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ, правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че не са представени доказателства установяващи реалното предаване на фактурираните стоки. Представени са единствено копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове за извършеното заплащане по тях. Липсват договори между доставчика и получателя за процесните стоки, приемо-предавателни протоколи и за предаването на стоките, както и други документи, които могат да удостоверят това. Във спорните фактури липсва конкретизация на стоките, същите не са индивидуализирани, което също не обосновава наличие на възникнало данъчно събитие по доставките съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, както правилно е съобразил и АС Кърджали. Притежаването на данъчен документ и разплащането между страните по сделките не могат да обусловят категоричен и несъмнен извод за реалното осъществяване на твърдените доставки и разменянето на престираните стоки. Счетоводното отразяване на доставките, както и последващата им реализация, също не са годни обстоятелства за установяване на факта на реалното извършване на доставките. Неоснователно касаторът твърди, че поради характера на правоотношенията с доставчиците, които са търговски, от събраните доказателства се доказва реалността на доставките, съответно наличието на условията за правомерното упражняване на претендираното данъчно предимство. Следва да се отбележи, че именно с оглед характера на твърдените за осъществени търговски сделки и то на не малко по обем количество стоки, следва да е налице и конкретика на уговорените облигационни отношения между страните по сделките, би следвало да е налична някаква следа, от която да е възможно да се проследи икономическото развитие на осъществените сделки, съответно предаването, придвижването на стоките. Наличието на касови бонове за зареждане на гориво ценени в светлината на събраните доказателства не могат да обусловят извод за реално осъществени доставки. Правилно и обосновано от административният съд, същите не са възприети, като годно доказателство установяващо спорния факт на осъществяването на доставките. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, с оглед изброените решение на СЕС в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 "G. H. ", т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това. Което в случая не е сторено от ревизираното дружество Емирес ЕООД. В частта относно определените с РА задължения по ЗКПО, правилно АС - Кърджали е приел, че предвид констатациите в частта по ЗДДС и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за отделните данъчни периоди и е установен дължим корпоративен данък. В случая е установено, че сделките от процесните доставчици не са реално извършени, а с фактурите са отчетени разходи довели до отклонение от данъчно облагане. Корекцията на данъчната основа е извършена на базата на установената липса на доставки от процесните доставчици. Предвид изложеното, първостепенният съд правилно е приложил закона, като е приел че с издадения РА е извършена правилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, като са изведени обосновани изводи за наличието на основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО. Като е стигнал до същия извод за законосъобразност на РА, в частта, потвърдена от горестоящия административен орган и е отхвърлил жалбата срещу него, АС - Кърджали е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С Определение 152 от 05.12.2024 г. по адм. д. 99/2024 г. е отхвърлена молбата на процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП за изменение на обжалваното решение, в частта му за разноските, а именно: да увеличи размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 1000 лв. на 4 753,20 лв. За да постанови този резултат, АС Кърджали е отбелязал, че юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес възлиза в размер на 4 753, 19 лв. Съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-438/22, съобразил е възражението на пълномощника на жалбоподателя по отношение на определяне на юрисконсултското възнаграждение съгласно Наредба 1/2004 и е приел, че съдът не е длъжен да съобрази забраната в чл. 78, ал. 5 ГПК и в чл. 161, ал. 2 ДОПК да присъжда по малко от минималния размер на адвокатските възнаграждения. Изложено е още, че юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, се явява прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като не съответства и на осъществения обем на извършената правна защита. Основните оплаквания на частния жалбоподател срещу така постановено определение са за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба 1/9.07.2004 г. с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ. Както е посочил и първоинстанционният съд, предвид материалният интерес по спора, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба, възлиза на 4 753,19 лв. С оглед решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, предвиденият в тази наредба минимален размер на адвокатските възнаграждения не е обвързващ за националния съд при определяне разноските на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, както правилно е приел и съдът. Решаващият съд правилно е определил размера на възнаграждението от 1000 лв., като е съобразил разясненията на Съда на ЕС по дело С-438/22 и направеното възражение по приложимостта на Наредба 1/2004 г. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, както и липсата на висока фактическа и правна сложност по спора. С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна и определението, като правилно следва да бъде оставено в сила. По разноските пред настоящата съдебна инстанция: С оглед изхода от спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция е основателна. Процесуалният представител на ответника с правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендира разноски в размер на 4 753,20 лв., изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай по делото е представено кратко становище по касационната жалба, като процесуален представител на ответника не е взел участие в единственото открито съдебно заседание по делото. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение