Решение № 1989 от 22.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Гулабчева -Георгиева против решение 4148 от 21.06.2022 г. по адм. дело 41/ 2022 г. на Административен съд София град, с което са отхвърлени жалбата й, както и жалбите на И. Романова, Р. Романов, Е. Романова и А. Иванова против заповед 18-10406/ 07.10.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено, включително частта, в която е осъдена да заплати разноски. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответниците К. Попов и Р. Попов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответниците началникът на СГКК- София, както и ответниците Столична община, И. Романова, А. Иванова, Р. Романов, Е. Романова и Б. Гулбачев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба против решението на Административен съд София град в частите, в които са отхвърлени жалбите на И. Романова, А. Иванова, Р. Романов и Е. Романова против заповед 18-10406/07.10.2019 г. на началника на СГКК- София, е недопустима. Решението в тази части не е неблагоприятно за касационната жалбоподателка Е. Гулабчева Георгиева, поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване (чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо касационната жалба против съдебния акт в посочените части следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тези части да бъде прекратено. В частта, в която се оспорва решение 4148 от 21.06.2022 г. по адм. дело 41/ 2022 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касаторката против заповедта на началника на СГКК- София, касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град в обжалваната част (в останалата част съдебният акт е влязъл в сила) е постановено в противоречие с материалния закон. Първоионстнационният съд неправилно приема, че заповед 18-10406/ 07.10.2019 г. на началника на СГКК София е законосъобразна в частта, в която е одобрено изменение на границите на ПИ с идентификатор 68134.1892.603, собственост на жалбоподателката и не са налице основания за нейната отмяна. За да отхвърли жалбата на Е. Гулабчева- Георгиева против заповедта на началника на СГКК- София, с която е одобрено искането от ответниците К. Попов и Р. Попов изменение на КККР на гр. София, изразяващо се в преместване на южната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1892.603, собственост на жалбоподателката, като 1 кв.м. от имота на Е. Гулабчева Георгиева се придава към съседния, новонанесен ПИ с идентификатор 68134.1892. 1193 с начин на трайно ползване за второстепенна улица и записан в КРНИ като собственост на ответницата в настоящото производство И. Романова, Р. Романов (починал в хода на делото) и А. Попова, първоинстанционният съд приема, че е налице грешка и непълнота в КК, която правилно е отстранена с издаване на заповедта на началника на СГКК- София в посочената част. Съдът стига до извода, че южната имотна граница на имота на жалбоподателката правилно е нанесена в съответствие с регулационната граница съгласно ПУП- ПР, одобрен през 2003 г. Съдът приема също, че по отношение частта от имота на жалбоподателката, която се придава към съседния, отреден по регулационния план за улица, не е налице спор за собственост. Тези изводи са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Заповедта на началника на СГКК- София в посочената част е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Цитираните текстове предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от представените по делото доказателства, включително от изслушаната съдебно- техническа експертиза не са установява несъответствие в границите, очертанията и площта на ПИ с идентификатор 68134.1892.603, собственост на жалбоподателката, спрямо действителното му състояние. Анализът на събраните доказателства налага заключението, че имотът е нанесен в кадастралната карта съобразно съществуващите на място граници и очертания. Поради това обратно на възприетата от административния съд теза, предпоставките за изменение на КККР съгласно чл. 51, ал. 1 т. 2 ЗКИР в тази част не са установени и заповедта на началника на СГКК- София в тази част е незаконосъобразна. Освен това, както се установява от представените скицапроект и обяснителна записка, целта на исканото изменение относно имота на жалбоподателката е южната имотна граница на ПИ с идентификатор 68134.1892.603 да бъде приведена в съответствие с регулационната граница на УПИ V-603, кв. 34 по регулационния план на гр. София. Несъответствието на имотната граница с регулационната по действащия план за регулация не съставлява непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР с оглед изложеното по- горе, а също и поради обстоятелството, че регулационните граници могат да се трансформират в имотни, а не обратно. Заключението на административния съд, че исканото изменение не е свързано със спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, също е незаконосъобразно. Изменението на КК по отношение на имота на жалбодателката се изразява в преместване на южната граница на ПИ с 68134.1892.603, като от имота се отнема 1 кв.м., който се придава към новообразувания, съседен ПИ с идентификатор 68134.1892.1193, с предназначение за второстепенна улица, и в резултат площта на имота на Е. Гулабчева Георгиева се намалява от 969 кв.м. на 968 кв.м. Това обстоятелство, както и изразеното от жалбоподателката несъгласие с исканото изменение сочат на спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че заповедта на началника на СГКК- София в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. София по отношение на границите на ПИ с идентификатор 68134.1892.603 е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт в тази част, съставът на Административен съд София град постановява решение в противоречие с материалния закон. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт в тази част съгласно чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения оспореното решение на Административен съд София град следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на Е. Гулабчева Георгиева против заповед 18- 10406/ 07.10.2019 г. на началника на СГКК - София е отхвърлена и в частта, в която, Е. Гулабчева- Георгиева е осъдена да заплати на К. Попов разноски. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед 18-10406/ 07.10.2019 г. на началника на СГКК София да бъде отменена в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. София, изразяващо се в промяна в границите на ПИ с идентификатор 68134.1892.603. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции Агенцията по геодезия, картография и кадастър, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт (чл. 143, ал. 1 във връзка с §1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на Е. Гулабчева Георгиева сумата 980.00 лв., представляваща разноски по делото пред всички инстанции, включващи 900.00 лв. възнаграждение за адвокат, заплатени пред първата касационна инстанция и 80. 00 лв. държавна такса за производството пред двете инстанции. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1АПК, Върховният административен съд, второ отделение,