Решение № 2647 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 32 от 09.03.2022 г., постановено по адм. д. 36/22г. Административен съд Перник е отменил Решение РЗМ 5800 1634/32 400027 от 09.12.2021г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София , с което на основаниечл.74,ал.3 МКС във връзка с мр-140,§2, от РИ 2015/2447 във вр.с чл.54,ал., и чл.56 ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG005805005221R9 от 02.08.2021г. в размер на 25 600лева и на основание мр-59 ЗДДС са установени допълнителнителни публични вземания в размер на 1 374,46лв., прредставляващи мито и 3 023,80лв., представляващи ДДС, а също така и начислени лихви на основание чл.1 ЗЛДТДПДВ във вр. с чл.114 от Регламент /ЕС/953/2013г., както и е определено да се вземат под отчет установените за досъбиране от Ауто Трейдинг СС ЕООД задължения в размер на 8 372,00лв. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 950лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от директора на Териториална Дирекция Митница София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Б. Станков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Перник е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Ауто Трейдинг СС ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя А. Любенов, чрез своя процесуален представител адв.Г. Горанов взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Перник е отменил Решение РЗМ 5800 1634/32 400027 от 09.12.2021г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София , с което на основаниечл.74,ал.3 МКС във връзка с мр-140,§2, от РИ 2015/2447 във вр.с чл.54,ал., и чл.56 ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 21BG005805005221R9 от 02.08.2021г. в размер на 25 600лева и на основание мр-59 ЗДДС са установени допълнителнителни публични вземания в размер на 1 374,46лв., прредставляващи мито и 3 023,80лв., представляващи ДДС, а също така и начислени лихви на основание чл.1 ЗЛДТДПДВ във вр. с чл.114 от Регламент /ЕС/953/2013г., както и е определено да се вземат под отчет установените за досъбиране от Ауто Трейдинг СС ЕООД задължения в размер на 8 372,00лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно /стр.118, 119 от първоинстанионното дело / фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил, катострофирал, заповедта на директора на ТД Митница София за извършване на последващ контрол, издадените писма и разменена коренспонденция между страните и прочие. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Като спорни по делото са формулирани въпросите дали при издаването на акта е приложен правилно материалния закон, и по-специално чл.74,§ 3 от МКС, съответно допуснато ли е нарушение на нормата на чл.22,ал.6 от МКС и чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. Мотивите на решаващия съд в тази насока са изложени на л.120 и л.121 от делото, като систематизирани за нуждите на настоящето изложение същите могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите към спора правни разпоредби. Посочено е, че в глава трета на Кодекса Стойност на стоките за митнически цели е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Отбелязани са и регламентираните в чл. 74 от Кодекса вторични методи, които имат субсидиален характер , и към които се приминава когато са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в декларацията митническа стойност. Акцентирано е, че това е нарочно дифиниран в Кодекса метод, че неговото установяване следва да е във всеки конкретен случай, и едва след като административният орган изложи мотиви, че при определяне на стойността не може да се приложи принципа на чл.70, той може да пристъпи към определяне чрез посочените в чл.74 други методи. 2. Специално място е отделено на нормата на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015г. да определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013г. , която норма съдържа правилата за неприемане на декларираните договорни стойности. е възпрроизведено и тълкуването на закона, дадено в решение по дело С 291/2015г. 3. Отбелязано е, че в оспореното решение е прието, че принципът по чл.70,ал.1 от Кодекса не може да бъде приложен поради липса на достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи че декларираната митническа стойност е реално заплатена , а от друга не могат да бъдат приложени последователно посочените в чл. 74 други методи, и че в краен резултат стойността е определена при условията на чл.74,§3 ог Регламента. 4. На самостоятелен ред са изложени мотиви защо според административния съд митническият орган не е изпълнил задължението си да обоснове основателни съмнения . Това обстоятелство неправилно е обосновано с липса на доказателства, тъй като видно от административната преписка вносителят/жалбоподателят е представил всички доказателства, с които разполага, и въз основа на които може да се определи митническата стойност, т.е. оказал е цялото необходимо съдействие за извършване на митнически формалности и контрол. Акцентирано е, че на митническия орган тежи да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, които са внесени приблизително в същото време. 5. Посочено е, че при използване на метода по чл.74,§3 е извършван сравнителен анализ, но не е посочено на база на какви данни е извършен той на практика в решението е посочено, че е направена справка в определен сайт, но без посочване на параметри, които са заложени при осъществяване на справката. 6. Решаващият съд е приел, че при издаване на оспорения митнически акт е допуснато и нарушение на административно-производствените правила. Този извод е обоснован с това, че в писмо рег. 32 337172 от 25.10.2021г. административният орган е уведомил вносителя за възникнали основателни съмнения, но не е мотивирал същите. Отбелязано е, че според практиката на СЕС, изразена в решението по дело С 29/13, това нарушение е самостоятелно основание за прогласяване на незаконосъобразноста на акта. 7. На основание изложеното е изграден краен извод, че митническият орган не е доказал наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност и не са налице условия по чл.140,§1 от Регламент изпълнение /ЕС/2015/2447 за определяне на митническата стойност по вторичния метод, установен в чл.74,§3 о Регламент /ЕС/952/2013г., поради което оспореното митническо решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Решението на Административен съд Перник е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница София се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Макар жалбата да е пространна, по същество оплакванията на касатора могат да бъдат обобщени в две основни направления неправилност на изводите на първоинстанционния съд, относно това че оспореният митнически акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснато нарушение на административно-производствените правила. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно са очертани и спорните въпроси при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон и спазени ли са административно-производствените правила. Дадените отрицателни отговори от страна на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Противно на твърдяното в касационната жалба , решаващият съд правилно е приел, че актът е издаден при допуснато нарушение на административно-производствените правила, обосновано с това, че в уведомителното писмо за започване на производството рег. 32 337172 от 25.10.2021г. /л.24 от първоинстанционното дело/ административният орган не е уведомил задълженото лице на база на какво е мотивирал основателното си съмнение в достоверността на декларираната митническа стойност, а това е обосновано на база представените от декларатора доказателства при вноса и непредставяне на допълнителни такива. Изложените аргументи за определяне на по-висока стойност извършена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели и акцизни документи /МИС ША/ са твърде общи, за да може да се приеме, че по същество обосновават основателно съмнение. Следва да бъдат споделени и аргументите на административния съд, че при издаването на оспорения акт е приложен неправилно материалния закон. Дори хипотетично да се приеме, че са налице обосновани съмнения в декларираната митническа стойност и основният метод по чл.70,§1 не може да бъде приложен, то приложението на използвания метод по чл.74,§3 от Кодекса следва да бъде надлежно мотивирано. В тази насока следва да бъде споделено изложеното в писмения отговор на ответника по касация, че това задължение не е спазено от митническия орган, тъй като от изложеното в митническия акт по никакъв начин не става ясно как точно е била определена новата митническа стойност, а това накърнява правото на защита на задълженото лице и лишава съдът от възможност да извърши проверка за правилно прилагане на материалния закон. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод / в този смисъл са налице и мотиви в решения на директора на Агенция Митници при административно оспорване на аналогични решения/. Показателно е и обстоятелството, че в хода на административното производство е била назначена и приобщена оценъчна експертиза /л.81 и сл. от първоинстанционното дело/, която е определила пазарна цена на автомобила в размер на 11 000лв., т.е. приблизително и малко по-ниска от декларираната, която не е взета предвид и коментирана в оспореното решение. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд Перник е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса , в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза ТД Митница София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 900лв, съгласно представения на л.28 от настоящето дело списък с разноски и приложени доказателства зя тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,