Решение № 115 от 18.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 478/2022 г.

Решение № 115 от 18.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 478/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест от прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу присъда № 5 от 21.03.2022 г., постановена по ВНОХД № 324/21 г. по описа на Софийски окръжен съд. С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 26005 от 18.03.2021 г., постановена по НОХД № 290/2020 г. по описа на РС-Ихтиман и вместо нея е постановена друга, с която подсъдимият М. Р. Л. е признат за невиновен в това, на 13.10.2019 г. около 04. 00ч. в гр. Костенец, обл. Софийска, на ул. "Т. " № **, да е причинил средна телесна повреда на М. И. В., изразяваща се в счупване на носните кости с разместване, причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В протеста е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпило е писмено възражение от защитника на подсъдимия, в което се излагат съображения за неоснователност на протеста. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила. Намира, че обвинението не е доказано, а установените по делото факти сочат, че извършител на деянието е св. Л.. Самият подсъдим заявява, че не е нанасял удар на пострадалия. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът съдържа собствена интерпретация на доказателствения материал по делото и с него по същество се аргументира необоснованост на присъдата, каквато проверка касационната инстанция не е компетентна да извърши. Не са изтъкнати доводи в подкрепа на тезата за нарушение на материалния закон. Единственото допустимо за разглеждане оплакване е за недостатък в аналитичната дейност на съда при преценката дали съвкупността от косвени доказателства е достатъчна за несъмнен извод за авторството на деянието. По този повод настоящият съдебен състав констатира, че всички изтъкнати от прокуратурата доказателства са надлежно проверени и обсъдени от въззивния съд. Решението съдържа мотивиран отговор на въпроса кои части от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите са кредитирани и защо. Заключенията на двете съдебномедицински експертизи относно механизма на причиняване на счупването са категорични и еднопосочни и напълно законосъобразно са оценени като достоверни. След като е установено по несъмнен начин, че нараняването не може да бъде причинено от удар с юмрук, а никой не е възприел Л. да ударя В. с бокс, или да държи бокс преди или по време на деянието, съдът е приел, а и страните не спорят, че събраните по делото доказателства са само косвени. Процесуалноправната теория и съдебната практика дават ясен отговор на въпроса, в кои случаи съвкупността от косвени доказателства е достатъчна, за да бъде постановена осъдителна присъда. Изводът за вината на подсъдимия следва да бъде единственият възможен и логичен, всяка различна версия да бъде убедително изключена. В конкретния случай са установени факти, които влизат в противоречие с обвинителната теза. Окръжният съд съвсем уместно е изтъкнал, че размерът на металния бокс не позволява да бъде ползван от подсъдимия, или поне да бъде ползван, без да му нарани ръката, както и че непосредствено преди стълкновението с М. В. той е удрял св. П. Х., а по него няма наранявания от бокс. В тази връзка в допълнението към протеста се съдържа декларация, че резултатите от проведения следствен експеримент са интерпретирани неправилно, но не е пояснено защо, нито е посочена правилната според прокурора интерпретация. След запознаване с протокола от проведения следствен експеримент, ВКС намери оплакването за неоснователно. От друга страна, съобразен е фактът, че и други лица са имали възможност да причинят нараняването на пострадалия, тъй като са се намирали в непосредствена близост в момента, когато носът му е счупен. Сред тях е и св. Л., която е заявила пред съда, че в този момент, не просто е дърпала Л., а е нанасяла удари. С оглед конкретната ситуация, развила се в рамките на секунди при слабо осветление и струпване на цяла група от хора, окръжният съд съвсем логично е преценил, че не е възможно предложената от подсъдимия версия, че един от ударите на Л. по погрешка е засегнал пострадалия, да бъде изключена с категоричност. В същата насока може да бъде интерпретиран и друг факт. Единствено Л. е удряла подсъдимия, а са му били причинени кървящи наранявания по главата и лицето, възприети от пристигналите на място полицейски служители. Ако разследващите органи не бяха пропуснали да го освидетелстват и да изследват механизма на причиняване на нараняванията му, за да установят дали са от метален бокс, съмнението в тази насока би било надлежно преодоляна. С оглед изложеното, Софийският окръжен съд правилно е съобразил, че присъдата не може да почива на предположения и е оправдал подсъдимия Л.. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,