Решение № 171 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2009 г.

Решение № 171 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на И. С. П., М. И. П. и Д. И. П., всички от гр. Б. за отмяна на влязло в сила решение № V-44/9.12.2008 г. по гр. дело № 428/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението са узнали ново обстоятелство, което не им било известно, но е от значение за делото, а именно у-ние № 1736/26.08.2009 г. - на Д. "У", при Община С. за идентичност на имот № 318 в м. "Ч", землището на с. Ч. и новообразуван имот № 320 по плана на новообразуваните имоти в с. о. "Ч", същото землище, което представят с молбата за отмяна. Срещу същото влязло в сила решение е постъпила молба за отмяна от М. И. П. и Р. Х. П. от гр. Б., на основание чл. 304 ГПК, които твърдят, че процесният имот, предмет на спора е придобит по времето на брака им с ответниците Д, но те не са участвали, като необходими другари в процеса и молят за отмяната на постановения по него съдебен и влязъл в сила акт. Ответницата по молбите за отмяна П. В. Т. от с. Ч., общ С. изразява становище за тяхната неоснователност и моли да се оставят без уважение. Молбите за отмяна са допустими, съгласно определение от 20.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1355/2009 г., на ВКС на РБ, II-ро г. о., но разгледани по съществото на твърденията в тях са неоснователни, по следните съображения: за да приеме, че ответниците не се легитимират с трансформирано право на собственост върху имот № 320 по плана на новообразуваните имоти, въззивният съд е обсъдил удостоверението за предоставеното право на ползване, под № 59/14.04.1989 г. за имот № 318 по плана на м. "Ч", какъвто имот ползвателят И. П. е поискал да изкупи по реда на § 4 ЗСПЗЗ. Мотивирано е отсъствието на идентичност между двата имота, защото съдът се е позовал и на обстоятелството, че лицето В. Н., която е притежавала право на ползване върху имот № 320 кв. 13, съгласно у-ние № 89/31.01.1990 г. е поискала изкупуването му, но е получила отказ, съгласно заповед № 217/17.02.2005 г. на К. на Община С., защото ползвания имот е на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Този именно имот е предоставен за изкупуване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на молителите, при което съдът е обосновал извода си за съществуващата забрана на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и невъзможността за придобиване на право на собственост върху него. Обсъдените обстоятелства налагат извода, че представеното ново доказателство в настоящото извънинстанционно производство не е от съществено значение за изхода на делото, единствено поради констатираното отсъствие на идентичност между имот № 318 и имот № 3* Д. такава идентичност да беше доказана, то съществуващата забрана на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за ползватели, на които е предоставена за ползване земя, разположена на по-малко от 10 км. от крайбрежната ивица /а процесният имот е на разстояние 300 м. от нея/ изключва предоставената от закона възможност за изкупуването й и трансформирането на правото на ползване в право на собственост, поради което не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна, постъпила от М. и Р. П. също следва да се остави без уважение, тъй като не е налице твърдяното от тях обстоятелство, относимо към процесния имот. Само фактът на сключен граждански брак между молителките и ответниците по спора, за което са представени писмени доказателства не е достатъчно основание по чл. 304 ГПК, защото предмет на уважения ревандикационен съд е имот с пл. № 320 кв. 13 по кадастралния план на ЗЗП, м. "Ч", с конкретна площ. Молителките се позовават на нот. акт за собственост върху недвижим имот № 108 дело 1319 от 2008 г., издаден въз основа на заповед Z - 997/11.07.2008 г. на Община С. за закупуване допълнително на 20 кв. м. ид. части към процесния имот, към който момент са били вече в брак с ответниците. Обстоятелството, настъпило след постановяване на въззивното решение не обосновава извод за необходимост от задължителното им участие в спора, защото фактът на придобиване през 1995 г., с нот. акт № 136/95 г. предхожда сключването на гражданския брак между ответника М молителката Р. П. сключен на 11.09.1999 г. и гражданския брак между ответника Д молителката М. П., сключен на 19.08.2005 г. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователни молбите за отмяна, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 304 ГПК затова