Решение № 8468 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 443/2010 г.

Решение № 8468 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 443/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Вълко Георгиев Вълков чрез пълномощника му - адвокат Атанас Любенов Хаджииванов против решение № 287 от 1.12.2009 г. по адм. дело № 316/2009 г. на Смолянския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-3477 от 9.10.2009 г. на кмета на община Смолян за прекратяване на наемното правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че по отношение на договора съществува специална уредба в ЗОС и не може да се прилагат субсидиарно правилата на ЗЗД. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОС. Образувано е по жалба от Вълко Георгиев Вълков против заповед № РД-3477 от 9.10.2009 г. на кмета на община Смолян за прекратяване на наемните правоотношения относно апартамент № 25 в жилищен блок "Трандевица" А-1 в град Смолян. Възраженията му са били в три насоки: че с изтичане на срока на договора, той е продължил да живее в него и наемното правоотношение е станало безсрочно; той и дъщеря му са със загубена работоспособност - за него с 54 %, а за дъщеря му 100 %; не е преценена възможността по чл. 46, ал. 4 ЗОС за продължаване на наемното правоотношение. Не се спори между страните, че апартаментът е частна общинска собственост. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят и дъщеря му, като чл. на семейството са настанени със заповед № 3793 от 14.12.2005 г. на основание чл. 43, ал. 2 ЗОС в двустайния апартамент. На същата дата е сключен и наемен договор за срок от една години. Той е изтекъл на 14.12.2005 г.. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС, кметът на общината е прекратил наемното правоотношение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 - изтичане на срока за настаняване. При така установената фактическа обстановка, съдът е обсъдил направените възражения от жалбоподателя. На първо място е приел, че прекратяването на наемните договори за отдаване под наем на общински жилища се извършва при условията и по реда на ЗОС, като специален закон. По отношение на тях не се прилагат общите правила на ЗЗД, в това число и разпоредбата на чл. 236 за продължаване на договора при липса на противопоставяне от наемодателя. По отношение на доводите за изключително лошото здравословно състояние на жалбоподателя и неговата дъщеря и уредената възможност в чл. 46, ал. 4 за продължаване на наемния договор, съдът е посочил, че преценката на тези обстоятелства е в пределите на оперативната самостоятелност на кмета на общината и съответно не попада в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност. Въз основа на това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че при прекратяване на договора, административният орган се е позовал на нормата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, която не е съществувала към момента на сключването му, а в същото време законодателят не й е придал обратно действие. Това обстоятелство се сочи от касатора веднъж, като противоречие с материалния закон и втори път, като допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, който не го е обсъдил. Възраженията са неоснователни. На първо място разпоредбата на чл. 46 в действащата й понастоящем редакция е от 2004 г., а настанителната заповед и наемният договор са от 14.12.2005 г. На второ място тезата на касатора е в пряко противоречие с договореното между страните. Така в чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора е предвидено безусловно прекратяването му при изтичане на договорния срок. В касационната жалба се повтаря доводът за незаконосъобразност на заповедта, поради несъобразяването й с разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД. В тази връзка страната се позовава на чл. 17, ал. 1 от договора, където е предвидено, че при прекратяването му се прилагат правилата на ЗЗД. Възраженията са неоснователни. В същия чл. 17, като алинея втора е фиксирано задължението на наемателя, след изтичане срока на договора, незабавно да освободи наетото жилище, дори без допълнителна покана. А в случай, че не го освободи незабавно, новелата на чл. 17, ал. 3 постановява изземването му въз основа на заповед на кмета по реда на чл. 65 от ЗОС. При тези изрично договорени условия между страните по договора, позоваването на правната възможност, уредена в чл. 236 от ЗЗД е напълно неоснователно. Жалбоподателят отново повтаря и твърденията си за неговото и на дъщеря му инвалидизиране. Те обаче не подлежат на обсъждани от съда, тъй като преценката на здравословното състояние на наемателя и семейството му не е въведена от самия законодател, като елемент от състава на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС. Тези обстоятелства биха имали значение при предприето от административния орган продължаване на договора въз основа на правната възможност, уредена в чл. 46, ал. 4 от закона. Касае се именно за правна възможност, упражняването на която е предоставена на преценката на кмета на общината. Извън правомощията и компетентността на съда е да го задължи да я упражни. Всички тези обстоятелства са преценени от първоинстанционния съд. Не се установи твърдяното противоречие на решението с материалния закон, нито допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е правилен и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение