Решение № 2976 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2012 г.

Решение № 2976 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 1235/28.05.2012 г., постановено по адм. дело № 280/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 19/10.01.2011 г. на същия началник, с което по ЕАД № 10BG003000Н0009391/20100125 за определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това определени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 4 263,65 лв., видно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоката перилен препарат под режим 25.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу митническия акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски. Ответникът "Садат" ООД - гр. Пловдив в представените по делото писмен отговор и писмени бележки от юрк. Н. Гацова, я оспорва с искане решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Заинтересонавата страна ТД на НАП - гр. Пловдив не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорено решението на митнически орган, цитирано по-горе, с което по посочения ЕАД "Садат" ООД е внесъл от Турция перилен препарат, като износител е "Baser Kimya Sanayi Ve Ticaret A. S." Вносителят "Садат" ООД при деклариране на стоката е представил две фактури на стойност общо 10 120 евро (19 793 лв.). Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно митническият орган е приел друга стойност - тази по фактурите, които износителят е представил пред турските митнически власти по линия на международното сътрудничество, инициирано от българските митнически органи поради породило се в тях съмнение за действителната договорна стойност на внесените стоки. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност и въз основа на това и определените допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 201 и чл. 214, § 1 от цитирания регламент само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност 30 008 щатски долара (41 111,26 лв.). Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурите, представени от вносителя при митническото деклариране на стоката в България са неистински. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание актът е незаконосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а в фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - CFR (стойност и навло) и FOB (франко борд), което не е договорено от страните. Неправилно административният орган е пренебрегнал издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частни документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. Предвид гореизложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,