Решение № 7106 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р И. С. АД със седалище в гр. Сливен, чрез адв. Митев, срещу Решение 330 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 257/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на болничното заведение срещу Заповед за налагане на санкции РД-09-931 от 05.07.2023г. на Директор РЗОК Сливен, с която на изпълнителя е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по т.1. Излагат се доводи за неправилност на решението в тази му част, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи жалбата като се отмени заповедта. Претендира разноски. Ответникът Директор РЗОК Сливен оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение, първостепенният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на изпълнителя за вмененото нарушение, като в хода на реализирането и не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила от административния орган. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, като не е спорно, че между Многопрофилна болница за активно лечение Д-р И. С. АД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК 200372/20.02.2020 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на НРДМД за 2020-2022 г. Със Заповед РД-09-738/10.06.2023 г. на Директора на РЗОК Сливен, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Глава 20 и 21 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на тематична проверка на МБАЛ Д-р И. С. АД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол РД-13-95-77/13.06.2023 г., съдържащ фактически констатации, че е допуснато нарушение, като не са спазени всички изисквания при дехоспитализацията на пациент, лекуван в лечебното заведение по КП 101. Посочено е, че съгласно последно направените клинични изследвания показанията на [изследване] на ЗОЛ Б. И. по ИЗ 2898, хоспитализиран в периода 15 февруари 03 март 2023г. са били 845 U/L, докато в условието на клиничната пътека е посочено, че този показател не следва да превишава [изследване]. Посочено е, че с това е осъществен състава на нарушение по чл.55 ал.2,т.2 и т.3 ЗЗО във вр. с чл.27, чл.280, чл.292 т.6 и т.8 чл.354 ал.1, във вр. с чл.352 ал.1,т.3 от НРД на МД за 2020 2022 години. Всъщност касационният жалбоподател не оспорва, че ЗОЛ И. е изписан от лечебното заведение при посочените стойности на [изследване], но се сочи, че така вписаните стойности в НРД за МД за 2020 2022г. противоречат на закона, което прави и самата покана несъответна на целта на закона. Извън обстоятелството, че в случая оспореният административен акт е заповед за налагане на санкция, а не писмена покана, то следва да се посочи, че изложените в касационната жалба конкретни твърдения за неправилно приложение на материалния закон, не могат да бъдат споделени. В тази връзка от защитата на болничното заведение е направено обстойно позоваване на конституционната рамка, гарантираща правото на здраве на гражданите, което е обявено за национален приоритет, гарантиран от държавата, като заедно с това е акцентирано на равния достъп до медицинска помощ, вкл. при спазване на принципите за своевременност, достатъчност и качество. Тези доводи са представени и в контекста на Всеобщата декларация за правата на човека(чл.25 т.1), касателно правото на медицинско обслужване за поддържане на здравето на човека. Именно с оглед така изложеното е посочено, че изискването в КП 101 като едно от условията за дехоспитализация на пациент стойността на [изследване] да е под [изследване], не просто противоречи на целта на закона, а е разпоредба, която е противоконституционна, тъй като нарушавала изконни граждански права на гражданите, закрепени не само в Конституция на РБ, но и в международноправни актове. Направен е извод, че изписването на пациент с подобен показател всъщност сочи на подобрения на здравето му, поради което е без основание лечебното заведение е било санкционирано. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изложените в касационната жалба доводи. Освен, че същите стоят далеко от добрата медицинска практика , то те нямат и нормативна опора. Нещо повече, здравното заведение е подписало обвързващ договор с НЗОК, като доброволно се е задължило да спазва определените с приложимия НРД изисквания, вкл. и тези касаещи приема, лечението и изписване на осигурените лица по съответните клинични пътеки. След като в КП 101 като задължителен критерий за дехоспитализация е посочено нивото на [изследване] да е не по високо от [изследване], то без основание лечебното заведение се позовава на конституционни и международноправни рамки, гарантиращи правата на здраве на гражданите, след като именно нивата на [изследване] под [изследване] осигуряват по-добро здраве и благосъстояние, отколкото нивото от [изследване]. Показателно в тази насока е констатираното повторно приемане на ЗОЛ И.(ИЗ 4360) само седмица след изписването му (като клинично здрав), което е наложило нов двуседмичен болничен престой по същата клинична пътека. С оглед изложеното не е налице соченото в касационната жалба отменително основание на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,