Решение № 1901 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален пълномощник, против Решение 3665 от 05.06.2023 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. 2374/2023 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2777/5/02.03.2020г.. С твърдения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт и да му се присъдят направените разноски. Ответникът - К. Димитрова, действаща като ЕТ "Агрика - К. Димитрова" , гр. София, с писмен отговор, писмена защита и в о.с.з. оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд, ведно с присъждане на осъществените разноски.. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело 2374/2023г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/ е образувано в изпълнение на Решение 2396/07.03.2023г. по адм. дело 5838/ 2022г. по описа на ВАС, с което е отменено решение на АССГ по адм.дело 3473/2020г. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и в противоречие с материалния закон. Това заключение е обосновано с преценката, че уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК за започване на административното производство по издаване на оспорения акт не е надлежно връчено на едноличния търговец, с което е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Изложени са доводи, че органът неправомерно е "преобразувал" производството в такова за издаване на АУПДВ, без в него да участва ЕТ "М. Стайков", с което е ограничено правото на защита на заинтересованите страни. Досежно противоречието на АУПДВ с материалния закон, решаващият състав е изтъкнал "липсата на надлежна квалификация на словесното описание на установените факти към съответен състав на норма, към който е подведен". Счел е, че изложените в акта мотиви не обосновават противоречие с целите на мярката, като елемент от фактическия състав на изкуствено създадените условия. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на атакувания съдебен акт, изразяващи се в неизясняване на спора от фактическа страна, необсъждане на доводите на страните и пълно игнориране на техните възражения. Изложените от решаващия състав мотиви са изцяло бланкетни и абстрактни до степен, която препятства възможността от тях да се извлече ясна воля. Ирелевантни и без нормативна опора са съжденията на първостепенния съд относно "преобразуването на административното производство", както и изтъкнатата необходимост от конституиране на ЕТ "М. Стайков", без същият да е адресат на властническите волеизявления, обективирани в процесния АУПДВ. Обжалваното решение на АССГ е в колизия и с приложимия материален закон, в резултат на което и на основание чл. 209, т.3, предл. първо и второ същото е неправилно и следва да бъде отменено. В тази хипотеза и по аргумент от чл. 227, ал.1 АПК Върховният административен съд е препятстван да върне повторно делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. С оспорения АУПДВ на основание чл. 8, ал. 7, т. 3 във вр. с § 1, т. 46 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. /Наредба 2/04.04.2014 г./ и чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета /Регламент 1306/2013 г./ на ЕТ "Агрика - К. Димитрова" е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане с ИН: 2902040080 ог 20.12.2018г. в размер на 105 422,25 лв. по договор за окончателно плащане 201705 от 04.09.2017г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" и в размер на 527 111. 25лв. по същия договор и допълнителни споразумения към него от 30.05.2018г. и 29.06.2018г. и е установено публично държавно вземане в размер на 463 857,90 лв. От събраните и приложени в административната преписка доказателства се установява, че ЕТ "Агрика - К. Димитрова" е подал заявление за предоставяне на финансова помощ в прием 2017г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Такова заявление е подадено и от ЕТ "М. Стайков", като двамата ЕТ са посочили еднакъв адрес за кореспонденция, както и една и съща административна област за извършване на инвестицията. На 20.09.2017г. ЕТ "Агрика - К. Димитрова" е депозирала чрез пълномощника И. Шошорова заявление за авансово плащане и след представена банкова гаранция й е изплатена авансово финансова помощ в посочения размер. Идентично заявление, чрез същия пълномощник и адрес за кореспонденция, е подадено и от ЕТ "М. Стайков." От И. Шошорова, в качеството й на пълномощник, е подадено заявлението на ЕТ "М. Стайков" за окончателно плащане. Таково е депозирано и от ЕТ " Агрика - К. Димитрова", но чрез пълномощника Р. Недкова, която е посочила отново същия адрес за контакт. Съгласно представеното по делото обратно писмо с нотариална заверка на подписа на декларатора с дата 23.06.2015г., действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, придобити от дейността на ЕТ "Агрика - К. Димитрова", ще бъде М. Стайков. При така установените факти административният орган е приел, че в резултат на свързаността между двамата кандидати - ЕТ "Агрика -К. Димитрова" и ЕТ "М. Стайков" са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г., обуславящи недопустимост на финансовата помощ съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от същата наредба. По подробно изложени мотиви Изпълнителният директор на ДФЗ е счел, че както обективна, така и от субективна страна, е осъществен фактическият състав на изкуствено създадени условия, обуславящ обективираната в акта воля. Обратно на разбирането на първостепенния съд, не е налице нито "преобразуване на производството", нито нормативно установена пречка актът да съдържа три волеизявления на компетентния за тях административен орган, касаещи един и същи адресат на едно и също фактическо основание. Именно неговото проявление препятства предоставянето на помощта съгласно чл.8, ал.7, т.3 от Наредба 2 от 04.04..2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018г. и обуславя формираната от органа воля досежно възникналите между страните административни правоотношения по силата на договора за предоставяне на финансова помощ. Със сключването му ЕТ е придобил право на подпомагане, а с получаване на авансовото плащане и качеството ползвател на помощта, чиито действия за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, попадат в приложното поле на чл. 8, ал.7, т.3 от Наредба 2. На това правно основание са издадени и трите обективното съединени индивидуални административни акта, съдържащи се в оспорения АУПДВ, а това сочи, че само по себе си кумулирането на отделните волеизявления, формирани на идентично фактическо и правно основание, не може да препятства или да рефлектира върху възможността адресатът на този акт да упражни своето право на защита в пълен обем. Неправилно решаващият състав е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение поради нередовно връчване на уведомлението по чл. 26, ал.1 АПК за започване на административното производство. Според вписването във върнатото известие за доставяне, едноличният търговец не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция, на който уведомлението му е изпратено. В тази хипотеза, съгласно чл. 26, ал.2 АПК, в приложимата му по време редакция, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал.3 АПК. Той предвижда, че съобщението следва да се постави на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или да се оповести по друг обичаен начин. В случая този ред е спазен, като уведомлението е публикувано на официалната интернет страница на ДФЗ и е за него на 26.07.2019г. е поставено обявление на предвиденото за целта табло. То е свалено на 12.08.2019г., от който момент адресатът се счита за надлежно уведомен за започване на административното производство. В неговите рамки, както и в хода на последващото съдебно производство, ЕТ не е ангажирал доказателства, които да опровергаят изложените в акта фактически и правни изводи, а това процесуално бездействие изключва допускането, че при лично връчване на уведомлението на адресата органът би достигнал до различна от обективираната воля. Тя е мотивирана обстойно не само с фактическите, но и с правните основания за издаването на акта, подкрепени от всеобхватен анализ на събраните и приложени в преписката доказателства. Формираният извод за наличие на изкуствено създадени условия е обоснован с конкретен анализ на обективните елементи от географско, икономическо, правно и персонално естество, както и на субективните признаци, които го подкрепят. В разрез с приетото от първоинстанционния съд, установените от органа факти са подведени под приложимите правни норми, въз основа на което изрично е уточнено, че от една страна е създадена умишлена координация между двамата ползватели по мярката - ЕТ " Агрика - К. Димитрова" и ЕТ "М. Стайков", а от друга, че не е постигната целта на секторното законодателство в селското стопанство. Съгласно чл.8, ал.7, т.3 от Наредба 2/04.04.2014 г. финансовата помощ не се предоставя на кандидати и ползватели на помощта, за които се установи, че изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, а в резултат на свързаността им се надхвърля таванът, определен в ал. 1. Според легалната дефиниция, съдържаща се в т. 46 от § 1 ДР на Наредба 2, изкуствено създадени условия е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Изкуствените условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Според т. 39 от решението на СЕС от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Относно субективния елемент СЕС приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране /решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stдrke, т. 58/ Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила. Съответно на цитираните разяснения на СЕС, установените в административното производство факти и приложимите материално правни норми, Изпълнителният директор на ДФЗ е достигнал до законосъобразния извод за наличието на връзки от икономическо и лично естество между кандидатите за помощта, пълномощниците им и действителния получател. Същевременно, идентитетът на инвестицията по проектите сочи към географска връзка между тях. Налице е и тайно съглашение между действителния получател на помощта и кандидатстващия за нея, обективирано в съставеното обратно писмо, което потвърждава, че кандидатстването за финансиране от името на ЕТ "Агрика - К. Димитрова" е привидно, а всъщност е извършено в полза на трето лице. Що се отнася до целта, преследвана с мярката, както е приел и административният орган, тя е заложена в Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. и според нея финансовото подпомагане на българските производители трябва да доведе преструктуриране на лозята, подобряване на лозарските стопанства и позициите им на международните пазари. По отношение на ЕТ "Агрика- К. Димитрова" тази цел няма как да бъде постигната, тъй като по делото не са доказва той да има качеството на производител, нито да се е възползвал по някакъв начин от финансирането. Точното изпълнение на условията на договора не изключва принципната недопустимост на финансирането, поискано и получено с цел трето лице да усвои средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. Гореизложеното води до извод, че установените обективни и субективни елементи обосновават наличието на изкуствено създадени условия, при които на основание чл. 8, ал.7, т.3 от Наредба 2 правомерно е отказано изплащането на финансова помощ в посочените размери и е определено публично държавно вземане в размер на 463 857,90 лв. При спазване на приложимите материалноправни норми и в съответствие с тяхната цел, Изпълнителният Директор на ДФЗ е издал законосъобразен АУПДВ, поради което предявеното срещу него оспорване е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора и направените искания, в полза на ДФЗ следва да се присъдят осъществените в двете първоинстанционни и двете касационни производства разноски, възлизащи общо на сумата от 80 691,25 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение